Убийство в Оксфорд

десет

В понеделник сутринта, в единадесет часа, Джъдлър имаше среща с Брайън Идън и адвоката му в полицейското управление. Той бутна писмото на бюрото пред него и зачака.

Идън го прочете и спокойно го подаде на адвоката.

— Какво искате да знаете, инспекторе?

— Искам да знам, дали вие сте писали това?

— Хм. Разбирам. Какво ви кара да мислите, че съм аз?

— Отговорете на въпроса, сър.

— Клиентът ми не е длъжен да отговаря на въпроси, които могат да го обвинят в престъпление, инспекторе, и вие добре го знаете. Съветвам ви да не отговаряте на това Брайън — довърши небрежно адвокатът.

Той беше внушителен, гладко избръснат мъж, от когото едва доловимо се носеше аромат на афтършейв. Джъдлър настойчиво гледаше Брайън Идън.

— „Хю Скот беше убит, защото беше мъж“ — прочете Брайън на глас. — Защо, по дяволите, бих написал такова нещо?

— Ако имате някакви доказателства, които свързват моя клиент с това писмо, вие сте длъжен да ни кажете.

— Знам това. И вашият клиент не е обвинен в никакво престъпление, макар че който е написал това писмо, ще бъде обвинен, че губи времето на полицията. Ние просто зададохме въпрос.

Последва дълго мълчание. Джъдлър добави многозначително:

— Сигурен съм, че ще се съгласите с мен, господин Идън, че ние бяхме изключително отзивчиви, когато ни помолихте за помощ.

Брайън се изчерви и се опита да подаде писмото обратно.

— Не съм го виждал никога преди.

— Забелязахте ли, че е написано в ямбични пентаметри? — попита Джъдлър. Той държеше ръцете си на масата и след момент Идън погледна отново писмото. Повдигна вежди и бавно кимна.

— Четете ли поезия в хода на работата си, господин Идън?

— По-интересен е въпросът дали вие четете, инспекторе? Видяхте ли това? Да не би да се занимавате през свободното си време с Колридж или с Уърдсуърт през уикендите? Или може би пишете terza rima в стола на управлението? Или някой друг ви е навел на тази мисъл? Може би някой от моите скъпи колеги? — той млъкна, като че ли пронизан от внезапна мисъл. — Не е била тази тъпа кучка от съседната къща, нали? Тъкмо се нанесе и вече помага на полицай при неговото разследване. Нека ви предупредя, инспекторе, губите си времето с нея. Тя обещава повече, отколкото е способна да даде. Тя е една от последователките на Лесбос, ако разбирате какво имам предвид.

Адвокатът постави ръка на рамото му и той млъкна.

За цели дванайсет секунди Джъдлър го гледаше втренчено, без да трепне.

— Интересно, че вие го казвате — каза той най-сетне. Джейн Хюз, която тихо седеше зад него, се изненада, като усети лека нотка на гняв в иначе спокойната му реч.

— Тя също беше жертва на сексуален тормоз в изключително отвратителен вид. Чудя се кой е отговорен за това?

— Не и аз, инспекторе.

— Тогава, щом сте специалист в тази област, може би ще ни кажете откъде да започнем.

— Достатъчно — отсече адвокатът, — това е непрофесионално. Искате клиентът ми да повтори някакви си слухове.

— Не искам да повтаря нищо — каза спокойно Джъдлър.

— Всъщност, опитвам се да се уверя, че нищо не е повторно. Както не повтаряме малките лудории от миналата седмица, ако са били лудории. Доста слухове се носят за вас из околността, господин Идън, и вие най-добре от всички трябва да знаете колко лесно плъзват слуховете.

Идън се беше изправил.

— Всичко в моите показания е поверително, освен свързаните със следствието — просъска той. — Това ми беше гарантирано от хора с ранг, по-висок от вашия, инспекторе, ако вие пак се опитате да ме заплашвате, ще ги насоча към вас.

— Мисля, че и двамата изразихме становищата си — Джъдлър стана и се извиси над него от другата страна на: бюрото. — Благодаря ви, че дойдохте, господин Идън.

— Какво мислиш? — попита той полицайката, когато Идън и адвокатът му си бяха отишли.

— Трудно е да се каже, сър. Но ако съдя по реакцията му, мисля, че е много вероятно той да го е написал. Който и да е писал писмото обаче, е знаел за изнасилването.

— Може да го е научил отвсякъде. От онзи, който пръв го е разпитал в деня след убийството. Или по-скоро от някого от онези висшестоящи полицаи, за които той говореше.

— Беше ли сериозен, когато каза това?

Джъдлър се протегна. Не беше осъзнал колко напрегнат беше по време на разпита.

— Ами да, разбира се. Ще бъдеш изненадана на колко много топ ченгета ще им хареса понякога да ги поканят на едно от онези висши пиршества. Дадоха ми да разбера, че трябва да стъпвам внимателно там, където е замесен университетът. Да не споменавам за загадъчните разговори със забавните момчета, когато отивах до тоалетната.

— Значи ти мислиш, че Идън е написал писмото?

— Не трябва да правим заключения, без да имаме доказателства. Но като се вземе предвид и онова, което госпожа Уилямс ни каза, си мисля, че го е написал, макар че никога нима да си признае. Получихме писмото, преди да открием неговата малка тайна, спомняш ли си? Вероятно е имал идея как да отклони вниманието от собствените си постъпки.

— Значи, ако Идън е написал писмото и все още сме убедени, че не е замесен в убийството, докъде ни води това в разследването на убийството?

— Имаме и надписа на стената. „Изнасилвач“ и употребил на червило навеждат на мисълта, че е жена — отбеляза небрежно Джъдлър.

— Почакай. Ами ако думата „Изнасилвач“ се е отнасяла по самия убиец, а не до Скот? Нещо като подпис, а не обвинение — предположи Джейн. — Скот може да е бил изнасилен, преди да е убит. Поялникът може би е разрушил всички следи от това. Кой знае, убиецът може би е знаел за ДНК-теста и преднамерено го е убил с поялник, за да избегне теста.

— Много добре — каза Джъдлър. — Сега ще се върнеш да провериш всички досиета за насилствена содомия през последната година. Търси нещо, което да има връзка със Скот. И кажи на Боб да отиде при патолога и пак да направи най-щателно изследванията.

— Остава червилото. Може да е на някой от гостите на партито.

— Това ужасно парти. Добре, нека още веднъж да проучим гостите. Студентите са се върнали, така че ще е по-лесно, отколкото преди шест седмици. Искам плакати, обръщение по телевизията, молба за съдействие към ректорите на университета. И отново провери всички приятелки на Скот, за да видиш дали някоя от тях не е носела такова червило.

Майлс Ламбърт седеше в залата, без да чува и дума от лекцията. От два дни не беше напускал стаята си. Той преживяваше изнасилването отново и отново. То се въртеше главата му като безкрайна филмова лента. Всеки път образът ставаше все по-вял и по-неясен, но още заличаваше всичко останало. Понякога той се хващаше, че си измиел: алтернативни сценарии — какво щеше да стане, ако беше хукнал да бяга, или се беше съпротивлявал, или беше приятелски настроен, или пък носеше оръжие, или беше предложил на мъжа да му духа. Понякога се усещаше, че гледа лентата като порнофилм и се възбуждаше. Това беше ужасната част — подозрението, че изнасилвачът е бил прав, като каза, че се е наслаждавал толкова, колкото и той самият. Това беше срамно. Но беше също така, по някакъв странен и ужасен начин, най-хубавата част. Понякога той си се представяше в ролята на изнасилвача, маскиран и въоръжен, който се приближаваше крадешком към някой безпомощен и го изнасилваше зверски. Или пък как гледаше непознати в библиотеката и си ги представяше как яростно го влачеха и изнасилваха. Тогава се възбуждаше и започваше да трепери, като захлупваше глава в ръцете си, докато възбудата отмине.

Веднъж хетеросексуално момче, което беше прелъстил и с което беше спал, му каза след това, че е отвратителен педераст, защото бил готов да направи всичко заради секса. Той го беше пропъдил от мислите си, но сега си спомни за него и се зачуди дали наистина беше различен от другите хора. Сигурно никой друг нямаше да реагира по този начин, след като е бил нападнат. Изнасилените жени, беше чел, че се чувстват засрамени и отвратени. Но това беше нещо различно: те се срамуваха от случилото се, не от начина, по който бяха реагирали.

Страхуваше се и да не е пипнал СПИН. Трябваше да си направи кръвен тест и не беше сигурен какво ще се случи, ако отиде при университетския лекар и поиска да му го направят.

Изведнъж осъзна, че ръководителят му и неговият помощник Дейвид го гледаха.

— Извинете, какво казахте? — попита той.

Ръководителят му въздъхна.

— Попитах те дали си се готвил върху произведението „Principia“ на Мур — измърмори той кисело.

Той беше прикрит хомосексуалист от тридесет години, който не можеше да скрие неприязънта си към безочливите млади гейове, които пристигаха в Оксфорд с късо подстригани коси и обеци.

— Но ти със сигурност мислеше за нещо доста по-важно от философия на етиката.

— Съжалявам — измънка Майлс. — Сега вече слушам.

Джулия Ван Глат се отби при Брайън и го завари в отвратително настроение. Пиеше китайски чай и пушеше малки пури.

— Много хубаво. И аз бих изпила чаша чай.

Когато той не се помръдна, тя сама сложи чайника.

— Какво те е разстроило така?

Той посочи с пурата към стената.

— Тази кучка в съседната къща разправя разни истории за мен.

— О, скъпи, виждам, че вече не ти е любимка — добави тя дяволито. — Някой ми дължи голяма услуга.

— Защо?

— Защото някой ѝ беше написал една глупава бележка, която аз скъсах и хвърлих в тоалетната.

Той изсумтя.

— Познавам те, Брайън Идън. Наслаждаваш се на предизвикателството, нали? — тя пресуши чашата си. — Наминах да видя дали ти се е приискало нещо. Дорлинг — или може би трябва да го наричам Дики Драконлинг — все още отказва да изпълни съпружеските си задължения.

Той я погледна.

— Мисля, че всичко свърши.

Джулия смело се усмихна.

— Щом казваш.

Тя стана и сложи чашата си в мивката.

— Колко жалко, че не съм Тери Уилямс, нали?

Брайън се усмихна.

— Да, наистина е много жалко.

Това беше първият път, когато Тери се забавляваше с новия си дом. Агнешки бут цвъртеше във фурната, имаше бутилка вино до печката и цветя на малката кухненска маса.

— Извини ме, че закъснях — каза Джъдлър, когато се появи в осем и половина. — Надявам се, че не съм провалил вечерта.

— Не, всичко е наред — увери го тя. — Смятах да хапнем по-късно, а и още не съм направила салатата. Можем да си поговорим, докато готвя.

Тя миеше марули в мивката, а той се протегна и си сипа малко вино. Целуна я по врата и щом тялото ѝ реагира на неговото, той остави чашата и я хвана за гърдите.

— Прасе — тя го удари с мокрите си ръце. — Аз ти робувам тук, а всичко, което ти правиш, е да ме опипваш.

— Последният път, когато ме нарекоха така — каза той сериозно, докато я милваше нежно — ги пребих от бой и измъкнах признание от тях.

— Пребий ме и ще ти го върна — измърмори тя, без да се замисли над смисъла на думите си. Той пъхна ръка под роклята ѝ, напипа бикините ѝ и рязко ги свали. Тя се изви чувствено и покорно вдигна първо единия си крак, а после и другия, за да го улесни. Бикините лежаха захвърлени на пода.

— Ръцете ми са мокри — каза тя, докато той разкопчаваше панталоните и насочваше ръката ѝ. Той се изсмя дрезгаво, когато пръстите му напипаха по-различен вид влажност.

Без много приготовления те правиха любов.

— Съжалявам — каза той след няколко минути. — Бях твърде бърз.

— Аз пък изнасилена — прошепна тя шеговито. И после добави по-сериозно: — Не се тревожи, ще си взема моето по-късно.

Изядоха агнешкото, а краката им бяха преплетени под масата.

— Брайън Идън се опита да ми внуши, че си била лесбийка — каза небрежно той, докато приготвяше кафе.

— Видял си Брайън? Кога?

— Днес. Просто го предупредих. Ако има нещо общо с тези опити да те сплаши, не мисля, че ще го направи отново.

— Моят герой — иронизира го тя.

— Защо обаче той си мисли, че си обратна?

Тя не намери никакъв смисъл да го лъже.

— Бях за кратко време. Т.е., имах връзка с приятелка. Едип съседка я видя, когато ми помагаше да се преместя тук, и събра две и две. Това притеснява ли те?

— Разбира се, че не.

Тя се изсмя на тона, с който го произнесе.

— Никога не съм разбирала защо мъжете мислят, че двама мъже са гротескна гледка, а две жени са сладки и даже невинни.

— А аз никога не съм разбирал, защо жените винаги правят изводи за това, какво е мнението на противоположния пол.

— Добре казано — отбеляза тя, — но си доста рязък.

— А ти си прекалено снизходителна. Боже мой, колко съм умен. А отговорът на предишния ти въпрос е, защото това, което правят две жени, е просто по-малко плашещо. Същото е, като любовната игра между мъжа и жената, и изглежда по-невинно.

Тя се вгледа в очите му.

— Ако бях сигурна, че би могъл да понесеш това, без да застраши твоята мъжественост, щях да ти покажа някои от нещата, на които ме научи моята приятелка, и те ще продухат малкия ти полицейски мозък.

Той се усмихна.

— Опитай.

— Кажи ми защо постъпи на работа в полицията? — промени темата Тери.

Но по-късно същата нощ, когато бяха изпили още една бутилка вино и си легнаха, тя взе една от играчките, които бяха използвали с Мо, и му показа малко, съвсем малко, какво беше имала предвид по-рано тази вечер. Беше неин ред. Не беше същото като с Мо. Двете тела с меки гърди и твърди задници се люшкаха и плъзгаха, и образуваха безкраен кръг от удоволствие, който продължаваше да я замайва дни след това. Но това тук също беше добро. Със сигурност беше доста добро.

Когато се събуди, той вече се бе облякъл. Погледна към будилника. Беше шест и половина.

— Крос ли ще правиш?

— Ще правя изявление пред пресата. В девет. Искам да съм сигурен, че съм добре подготвен.

Тя се засмя.

— Знам, че това, което направих снощи, не беше обичайно, но дава ли основание за изявление пред пресата?

Той се пъхна в леглото и я хвана за китките.

— Всъщност дамите и господата от пресата идват да чуят нещо по случая, а не да слушат подробности за сексуалния живот на инспектора. Боже, опази!

— Защо? Какво се е случило?

— Изглежда, бяхме прави да търсим мъж-убиец. Нищо не е окончателно, но в действителност това е история за полицейската некомпетентност.

— Разкажи ми — каза тя, като се освободи от хватката му и седна.

— Преди години създадохме център за помощ на претърпели насилие в полицейското управление „Сейнт Олдгейт“. Нали знаеш — удобни дивани вместо бюра, специална стая за прегледи, отделен вход. И целият персонал се състоеше от жени-полицайки. Целта беше да се създаде по-малко плашеща обстановка.

— Е, и какво стана?

— Може би не е чудно, че в центъра развиха малко антимъжко отношение. Както и да е, помолих да бъдат прегледани докладите за сексуални нападения срещу мъже и се оказа, че има един случай отпреди няколко седмици. Млад мъж дошъл в центъра и казал, че бил изнасилен. Отпратили го. Обяснили му, че центърът е само за жени и че трябва да докладва за нападението в полицейското управление. Всъщност центърът не беше създаден да помага само на жени. Явно персоналът там сам си е извадил такова заключение. Няма подадено оплакване в криминалния отдел, така че, както се предполага, той е решил да се откаже. Не съм учуден, след като са се отнесли с него по такъв начин. Но когато моята помощничка е говорила с тях, служителката от центъра, регистрирала посещението, си спомнила, че първоначално го е взела за травестит или гей, защото е имал червило по лицето си. Но не го бил поставил добре, а бил нацапан по цялото лице.

— Господи. Значи ти мислиш, че изнасилвачът го е намазал с червило по лицето?

— Да, напълно е възможно.

— И ще разкажеш всичко това на пресата?

— За бога, не. Единственото нещо, което полицията никога не прави, е да си извади мръсните дрехи на показ. Не, в центъра бяха мъмрени и им беше наредено следващия път да вземат полицай, когато при тях отиде пострадал мъж. В изявлението пред пресата ще помоля за помощ всеки мъж, който е бил изнасилен или е жертва на сексуално нападение в Оксфорд, и ще призова всички студенти, които са били партито за края на семестъра. Все още не сме идентифицирали повечето отпечатъци.

— Защо не ми го каза снощи?

Ричард изглеждаше озадачен.

— Защо, трябваше ли?

Тя се изсмя с явно раздразнение.

— Защото аз ти дадох тази идея. И защото съм замесена.

— Как така си ми дала тази идея? Това беше идея на един от моите подчинени. Ти си извън всичко това.

— Извън всичко това? Как мога да бъда извън него? Нали още живея тук?

— Виж, Тери. Ако аз си мислех, че по някакъв начин си замесена в това разследване, нямаше да съм тук. Нямаше да мога да съм тук. Щеше да е против правилата. Твоето участие свърши. Останалото е работа на полицията, която дори не трябва да обсъждам с теб. Полицията не гледа с добро око на разговорите в кревата, нали знаеш.

— Разговори в кревата — каза презрително. — Нали това е разговор в кревата?

— Наистина не разбирам какво толкова те подразни — каза той, докато ставаше от леглото и се протегна да вземе вратовръзката си. — Повечето съпруги на полицаи са изключително доволни, ако мъжете им не носят работата си вкъщи.

— Прости ми, ако съм се въздържала да ти посоча очевидното — каза тя кисело.

Тя пак си легна и не му обърна внимание, докато той се обличаше. Когато я целуна за довиждане, тя му позволи само символична целувка по бузата, преди да си обърне главата на другата страна.