Убийство в Оксфорд

двадесет и две

Факултетът по психология беше точно зад ъгъла. Тя побърза да отиде там и попита дали Ан Байрес беше на работа. Имаше късмет. Професор Байерс беше там и нямаше лекции.

Тери последва указанията, които ѝ дадоха, и се качи на последния етаж, където най-накрая откри зала Г9. Тя почука и Ан отвори вратата.

— Тери, приятно ми е да те видя. Влизай, влизай. Мога ли да те почерпя едно кафе? Боя се, че машината не е хубава, но е по-добре от нищо.

Тери отговори, че няма значение, и си освободи място, където да седне всред разхвърляните книжа.

— Получих това току-що — каза тя без предисловие и подаде писмото на Ан.

Ан го прочете и погледна към Тери.

— И как се чувстваш?

— Бясна съм.

Ан се изсмя.

— Добре. Това е нормална реакция. Какво друго чувстваш?

— Малко съм изплашена — призна Тери. — Той е убиец и предполагам, че може да съм в опасност.

— Като казваш „той“, Брайън Идън ли имаш предвид?

— Трябва да е той — тя разказа за екскурзията си до Кембридж същата сутрин.

— Хм. Ако това ще те успокои, прочела съм доста фантазии и не бих казала, че той иска да ти направи нещо лошо за момента — тя ѝ подаде писмото. — Всъщност, тъкмо обратното.

— Какво искаш да кажеш? — попита заинтригувано Тери.

— С това писмо той се опитва да те впечатли.

— Какво?

— Говоря сериозно. Спомняш ли си как в писмата за Карла, открихме темата за позволението? Е, тук той се опитва да ти даде позволение. Мисля, че на едно ниво той действително се опитва да те привлече в неговия въображаем свят. Може ли пак да погледна писмото? — тя го прочете още веднъж. — Става въпрос за невинността. Когато той — или по-скоро „ти“ в неговия разказ — говори за „невероятния секс“, това е ключовата фраза. Забележи, че всичко се случва на твоя рожден ден. Подсъзнателно той мисли, че това е твоят подарък за рождения ден. Естествено, рождените дни са свързани с детството, най-невинната възраст, когато си център на внимание от страна на възрастните.

Тери се изсмя.

— Това е ирония. Невинността му или вината са точно нещата, които се опитвам да изясня.

— Ако не друго — каза замислено Ан, — това поне доказва, че не е хомосексуален, както мислеше преди.

— Бисексуален, хомосексуален, каква е разликата?

— Но това доказва, че той дори не е бисексуален. Друг мъж не участва в сцената.

— Ами останалите писма? — сети се Тери.

— Миналия път, когато се срещнахме, аз ти казах, че ми е нужно повече време да го обмисля. Е, прекарах известно време в търсене на изследвания в тази област. И те потвърдиха моите подозрения. Докато е вероятно, че мъжът участва в групов секс, за да скрие хомосексуалността си, много голяма рядкост е — всъщност даже е немислимо — да си фантазира групови ситуации и да не използва въображението си за задоволяване на реалните си желания.

— Не съм сигурна, че разбирам това — поклати глава Тери.

— Защо?

Когато не отговори, Ан Байрес каза меко:

— Тери, може ли да ти задам личен въпрос?

— Разбира се.

— Възможно ли е да проектираш собствените си тревоги в тези писма?

Тери я погледна недоумяващо.

— Ти си погълната изцяло в четенето на тази сравнително открита порнография, като израз на вътрешната си борба между хомосексуалността и хетеросексуалността — каза Ан. — Понякога теорията ни казва толкова много както за този, който я прави, така и за самия предмет. Съжалявам, не искам да си пъхам носа в личния ти живот.

Тери я гледаше със зяпнала уста. Беше толкова очевидно, толкова очевидно само по себе си.

— Господи, как не се сетих? — тя плесна с ръце. — По дяволите!

— Искаш ли да ми разкажеш? — подкани я Ан.

Тери въздъхна.

— Не. Да. След развода си имах връзка с една приятелка. Моята най-добра приятелка. Тя беше обратна. Предполагам, след като размислих, че затова е станала най-добрата ми приятелка. Може би подсъзнателно и аз съм обратна.

Ан издаде звук на несъгласие.

— Не се очерняй сама. Подсъзнанието не е измамник, който постоянно трябва да следим дали се държи неприлично. Може би просто си я харесвала.

Възможно е. Основната причина, поради която дойдох в Оксфорд, е да избягам от тази история.

— Хм. От нея ли се опитваше да избягаш, или от себе си?

Тери се засмя иронично.

— Предполагам, че и от двете.

— Може би си мислила, че лесбийката Тери ще остане в Лондон, а хетеросексуалната Тери ще дойде тук и ще започне на чисто. Нека да отгатна: когато си пристигнала в Оксфорд, веднага си намерила мъж и си скочила в леглото му, за да докажеш на себе си, че си хетеросексуална.

— Да — призна изненадана Тери. — Точно това направих. — Тя се сети как се беше хвърлила на Джъдлър. — По дяволите!

— Защо по дяволите?

Тя сви рамене.

— Не ми е приятно да мисля колко съм предсказуема.

— Както ти казах, не се критикувай. Няма нищо лошо да бъдеш предсказуем. Въпросът е как се чувстваш сега?

— Чувствам, че той не беше подходящият мъж — сподели Тери. — Ако трябва да бъда честна, търсех си причини, за да го разкарам още от началото — тя се замисли за миг. — Той е полицай. Мислиш ли, че исках да спя с него, защото той е човек, олицетворяващ властта?

— Нямам представа — каза Ан. — Ти как мислиш?

— Точно това казах за онова писмо с полицаите и бързата кола. Казах, че полицаите са били там, защото да правиш секс с полицай, който го иска, е начин да докажеш, че всъщност не си лош човек — тя се изсмя силно раздразнена. — Толкова е очевидно, нали? Това не го е мислел Брайън, а аз.

— Не се ядосвай — пак я предупреди Ан.

— О, не, това ме притеснява. Просто недостатъчна ерудиция, това е всичко — тя направи гримаса. — Ако съм грешала относно писмата, ако Брайън просто не е хомосексуалист, тогава какъв е бил мотивът му да убие Хю Скот или да изнасили другото момче? Няма такъв.

— Хм. Мъжете, които изнасилват други мъже, не са непременно хомосексуални. Същото е като изнасилването на жена. По-скоро има връзка със силата и нуждата да причиниш страх към секса. Но ако Брайън не го е извършил, как се чувстваш в такъв случай?

— Глупаво.

— Имам предвид, какво изпитваш към него?

Тери сви рамене.

— Виждаш ли, трябва да ми простиш. Ти не си ми пациентка и дори не бих си помислила да ти предложа услугите си, но щом ми каза, че си отишла в Кембридж, за да провериш алибито му, не можех да не се зачудя дали неговата вина се опитваш да докажеш — Ан направи пауза, — или може би неговата невинност.

— Ъхъ.

Откровенията започнаха да валят толкова бързо, че Тери нямаше време дори да се изненада.

— Мислиш, че искам да бъде невинен, защото го харесвам.

Ан се усмихна леко.

— Професионалната ми квалификация представлява така наречената недиректна терапия. Не казвам на пациентите какво да мислят, а просто се опитвам да им позволя да мислят за себе си.

Тери се замисли за момент.

— Малко съм се вманиачила по отношение на него. Като го преследвам, за да открия доколко е замесен в убийството. Може би съм свързана с него по някакъв начин. Ако трябва да съм честна, винаги съм го намирала за привлекателен. Е, не точно привлекателен, не дори хубав, но намирам арогантността му и увереността му за провокиращи. Една от причините това писмо — тя го взе и го прочете намръщено — да ме вбесява толкова е, че го намирам детско, манипулативно, нахално и сексуално. Намирам също и сценария, който описва… доста… — тя стисна юмруци. — По дяволите!

Ан слушаше, без да каже нищо.

— Имам предвид, че не го харесвам. Не ги харесвам и двамата. Той е егоцентричен маниак, тя обича да флиртува. Мисля, че са безскрупулни, да спиш със студенти е непростимо. И са толкова самодоволни.

— Ние харесваме както враговете си, така и приятелите си — отбеляза Ан. — Не можем да контролираме инстинктите си. Може би е доста арогантно от наша страна, дори да се опитваме.

Тери въздъхна.

— Не си първият човек, който ме обвинява в арогантност — тя махна с ръка, когато Ан започна да протестира. — Моят приятел, полицаят, ми каза същото. Може би затова дълбоко в себе си намирам Брайън Идън толкова интересен. И двамата сме арогантни копелета — тя се замисли за момент.

— Но пали не трябва да сме снизходителни към инстинктите си? Дори да не избираме кого да харесваме, можем да изберем с кого да спим.

Ан кимна утвърдително.

— Абсолютно. Не ти предлагам да отидеш и да спиш с този мъж.

Тери мълчеше.

— И, естествено, не казвам, че не трябва — добави Ан.

Тери се усмихна унило.

— Може ли да ти предложа нещо? — попита Ан. — Забрави вероятното му участие в убийството. Докато не го направиш, никога няма да разбереш истинската му същност.

— И как да го направя?

— Само ти можеш да решиш какво да направиш. Ще намериш правилния път, ако го потърсиш.

Тери кимна замислено.

— Има още един човек, с когото трябва да поговоря — каза тя. — В зависимост от това, което той ми каже, ще знам какво да направя — тя стана, като за пръв път се почувства безгрижно от седмици насам. — Ан, не знам как да ти се отблагодаря.

Другата жена също се изправи, миниатюрна фигура сред всичките документи и книги в малката стая.

— Идвай да си говорим, когато поискаш. Затова са сестрите.

Тери направи крачка напред и я прегърна. Трябваше да внимава да не изсмуче всичкия въздух около нея, толкова ободрена се чувстваше.

Беше късно вечерта, когато се прибра в Осни. Остави нещата си, после пресече улицата и почука на вратата на Джайлс Чокър.

— Искам да говоря с теб — каза тя, когато той отвори вратата.

Държеше се като шут, както винаги. Постави ръка на челото си в подигравателна изненада.

— Да не би да ме каниш? Не ми казвай, че най-после съм разтопил това каменно сърце.

— Ако искаш да се шегуваш, поне не смесвай метафорите — каза тя строго. — Камъните не се разтапят.

— Ако възнамеряваш да си педантична, поне се усмихвай от време на време. За да си заслужава шегата — той отвори вратата и се поклони ниско. — О, принцесо, заповядай.

— По-добре да отидем у нас — каза тя решително. — Студентските къщи са мръсни за кралския ми вкус.

— Имаш ли алкохол?

— Може би ще намеря малко уиски.

— Тогава води ме.

Докато пресичаха улицата, тя погледна спортния му екип.

— Тренираше ли?

Той сложи ръка на кръста си и трепна от болка.

— Днес разтегнах мускул на ергонометъра, така че си стоя вкъщи и си наваксвам. Утре ще бъда добре.

— В такъв случай трябва ли да пиеш?

— Не — отвърна той, пресегна се към бутилката и наля две големи.

— В моето ще долея вода — каза Тери. — И ти предлагам да го даваш по-спокойно. Последния път, когато се видяхме, повърна върху мен, спомняш ли си?

— А, да. Така и не ти благодарих, че ме заведе до нас онази нощ.

— А аз не ти благодарих, че излезе такава хубава снимка на нас двамата във вестника.

Той наля вода от чешмата в двете чаши.

— Проклети фотографи. Предполагам, че тогава малко попрекалих.

— Джайлс, нали не пиеш само за удоволствие? — той не отговори и тя продължи: — Ти изпитваш силно чувство на вина, с което не можеш да се справиш.

— О, скъпа. Вече стана психоаналитик — измърмори той и отметна косата си назад.

— Психоаналитикът вероятно ще каже, че отмятането назад на косата по този начин е опит да се откъснеш от заобикалящата те действителност.

Той премигна, вдигна пак ръка към лицето си, но спря, като усети, че отново ще направи същото движение.

— Можеш ли да познаеш коя зодия съм? Искам да разбера дали ставаш.

— А що се отнася до това смешно флиртуване, не вярвам, че е нещо повече от нервен тик. Ти би пробягал километри, ако смяташе, че ще даде резултат. Ема беше сладка; но деветнадесетгодишна бъдеща секретарка и двайсет и девет годишна докторантка са две различни неща.

Джайлс остави питието си с израз на раздразнение.

— Тери, няма нищо по-хубаво да си говорим за мен, но ако всичко, което искаш да кажеш, е, че съм отвратителна плямпаща развалина, ще си тръгна. Трябва да пиша есе за утре.

— Искам да поговорим за Хю — тя доля чашите. — Знам доста неща вече, но искам да попълня празнините.

Настъпи мълчание.

— И не ми минавай с тези номера, че ти бил най-добрият приятел и затова не искаш да говориш. Може би ще ти помогне да разкажеш всичко.

Той я погледна и тя изведнъж видя колко беше млад.

— Имаш предвид Карла ли? — каза накрая.

Тя кимна.

Искам да знам какво се е случило в нощта на убийството. Чух версията на Ема, но искам да чуя и твоята.

— Не е нещо, с което се гордея — каза той тихо. — Бях гаден мръсник — той погледна чашата си. — Хю и аз си говорехме често за Карла и Ема. Нали разбираш, какво би било, ако ги съберем. Карла беше доста запалена по тази идея, но не бях сигурен дали Ема ще иска. В нощта на партито Хю и Карла бяха там, и ние също. Хю ми каза: сега или никога. Брайън беше някъде надалеч и Хю и останалите се изнасяха на следващия ден.

— Значи ти попита Ема и тя ти отказа?

Той въздъхна.

— Да. Не мога да я виня. Но тогава бяхме доста въодушевени и продължихме.

— Искам да знам какво точно се случи — той я погледна учудено и тя каза: — По дяволите, не се интересувам от такава гледна точка. Искам да знам дали има връзка с убийството.

— Вече го разказахме на полицията — отбеляза той.

— Разкажи го и на мен. Няма нужда да ми казваш кой на кого какво е направил, само къде стана.

— На горния етаж, в спалнята на Идън. Защо?

Тя се наведе напред.

— Имаше ли някакъв знак от Брайън? Какъвто и да е знак?

Той поклати глава.

— Ако имаше, едва ли щях да отида и да правя секс с жена му.

— Ами спалнята? Вратата ѝ беше ли отворена? Имаше ли някакви огледала?

Той поклати глава.

— Бях пиян, но не забелязах нищо такова.

— Значи бяхте само тримата?

Той косо я погледна.

— Не точно. Джулия беше там. Приятелката на Карла, която живее отсреща.

— Знам коя е. Тя какво правеше там?

— Когато Ема отказа, Хю каза, че една жена е малко. Така че Карла се обади на приятелката си — той направи гримаса. — Всъщност тя не е мой тип, но не можех да откажа.

— Карла как се свърза с нея?

Той сви рамене.

— Звънна ѝ по телефона. Каза нещо от сорта на: „Ела, имаме частно парти“.

— Да, в това има смисъл. Тя е била част от тяхната групичка от години.

— Сега, като знаеш вече всички мръсни факти, смяташ ли, че Брайън би могъл да убие Хю?

Тя отпи глътка уиски.

— Така мислех преди, но сега не съм сигурна. Всичко зависи от това дали Брайън е знаел за вас четиримата, дали е планирал да се върне и да се присъедини, или пък Карла го е организирала сама, докато го е нямало.

— Но защо би убил Хю?

— Не знам — въздъхна тя. — Напълно е възможно Хю да е жертва на човек, който изобщо не е имал връзка с Брайън и Карла. С други думи, случаен нападател.

— Това твърди и полицията.

— Остави ги — каза тя кратко. Изглежда, че все повече бързаше, както Алиса в известната оксфордска приказка. Тя си бе помислила, че писмата ще я доведат до истината, за да разбере, че те бяха много малка част от нея. После реши, че алибито на Брайън е ключът, за да се отклони и да открие какво прави със състудентите си вече двадесет години. А тя бе убедена, че щом проучи събитията от нощта на убийството, щеше да е наясно дали Брайън го е извършил, за да разбере, че не беше по-близо до разрешението на загадката, отколкото в самото ѝ начало.

Освен ако писмата не бяха ключът. Ако Хю е искал да участва в сбирките на Брайън и Карла, защо е скрил писмата в стаята си?

Беше сигурна само в едно нещо. Идън бе опасен за студентите и университетските власти, щом научеха с какво се занимава в извънработно време, щяха по-скоро да го потулят, отколкото да го уволнят, докато репортерите можеха да ги поставят в неудобно положение.

Веднъж Тери обсъжда с философ по морал разликата между грешното и лошото. Философът твърдеше, че има два вида хора: такива, които виждат моралните въпроси като правилни и неправилни, и такива, които разглеждат същите ценности като добро и зло. За първите моралът беше променлива, прагматична работа, и те твърдяха, че човек трябва да се придържа към обществените закони, за вторите моралът бе поредица от индивидуални абсолюти. По онова време Тери не беше сигурна към коя категория спадаше, но чувстваше, че това, което Идънови са направили с Хю и с още много млади мъже, беше в основата си непоправимо зло. Не защото сексът сам по себе си беше неприемлив. Като повечето либерали тя вярваше, че това, което всеки прави в личния си живот и в дома си, е изцяло негова работа, но човек не бива никога да експлоатира онези, над които има власт.

Ан Байрес ѝ беше казала, че щеше да знае какво да направи, когато му дойдеше времето. Сега тя наистина започваше да вижда по-ясно по кой път да поеме. Само не знаеше докъде ще я отведе.

Изведнъж осъзна, че и двамата мълчаха от доста време.

— Какво се случи между теб и Ема? — попита тя внимателно.

Той сви рамене, като избягна погледа ѝ.

— Не можех да свикна с мисълта…

— Че си станал импотентен — предположи тя. — Не само защото тя е знаела, че с Хю сте си поделили Карла, но и защото се притесняваш дали това няма нещо общо с убийството. И защото си идиот, като не си ѝ казал истината. Решил си да играеш ролята на Казанова в младежките му години. И когато не си могъл повече да избегнеш секса с нея, просто си я изхвърлил.

— Обзалагам се, че знаеш зодиакалния ми знак — промърмори той. — По дяволите! Имате ли да ми кажете нещо друго, докторе?

— Докторът би те посъветвал да спреш да пиеш — тя ловко издърпа чашата от ръката му.

— Ох! — той се опита да я вземе, но се сви от болка в гърба.

— Здрав мъж като теб не би трябвало да има разтегнати мускули. Вероятно се претоварваш — Тя го погледна за миг, после се изправи и затършува в един от шкафовете, докато не намери малко шише с жълта течност. Сипа го в тенджера и добави вода от чайника.

— Какво правиш?

— Затоплям масажно олио — отвърна тя. — Или ти по-скоро ще избягаш?

— Ами…

— Тогава си съблечи ризата. Не се притеснявай, няма да те изям.

— Срамота — измърмори той. Обзалагам се, че си доста добра.

— Добра съм ето в това. Научи ме един бивш любовник. Вероятно ще се възбудиш, но не го приемай като покана да ми се нахвърлиш. Не спя със студенти. Разбра ли? Колкото и красиви да са те.

— Добре — съгласи се той, свали горнището си и легна.

— Как вървят тренировките? — попита тя, докато сипваше масажно олио върху гърба му. — Гребните състезания наближават.

— Загубих мястото си в лодката — прошепна той. — Роди каза, че отпадам. — Под пръстите си тя почувства как мускулите на врата му изведнъж се втвърдиха.