Убийство в Оксфорд

тринадесет

С чаша бира в ръка, Тери се беше опряла на колоната и наблюдаваше врявата, която представляваше поменът на Хю Скот.

Гледката беше внушителна. „Катамитите“ бяха наели палната зала в хотел „Рандолф“ за цялата нощ, а според слуховете — и стаите на горния етаж. Просторната зала беше дяната украсена в черни драпирани завеси и беше осветена с черни свещи в огромни сребърни свещници. В центъра на стаята имаше маса с черна покривка, на която бяха поставени две широки купи за пунш, пълни с „Черно кадифе“, шампанско, смесено с тъмна бира, оградени от кутии със скъпи черни цигари, подноси със стриди върху раздробен черен лед и блестящи чинийки с хайвер. Шумът беше оглушителен. Бяха поканени около двеста души и въпреки масивните бодигардове, които стояха отвън, повече от тази бройка бяха успели да влязат. В единия ъгъл струнен квартет се опитваше да надсвири оглушителния рев на тълпата от хора, които се блъскаха, но когато челистката не успя да използва лъка си и да освободи малко място, те се отказаха и си тръгнаха отвратени.

Тери дойде импулсивно. Поканата стоеше на кухненската ѝ маса от дни. Широка бяла картичка, отстрани с черно, беше поставена в същия плик, върху чийто гръб беше щамповано дяволско изображение. Самата картичка беше напечатана със златни букви. „Ръководството и приятелите на клуб «Катамитите» имат удоволствието да ви поканят на помен в чест на починалия наскоро Хю Харфорд Скот. Облекло: червено, черно, лесно за събличане.“

Някой, вероятно Джайлс, беше написал в горната част: „Надявам се да дойдеш.“

Макар че никого не познаваше и не възнамеряваше да стои повече от час, тя реши, че е забавно да погледа развлеченията на днешните богати и разглезени студенти. Единствената ѝ черна рокля беше марковата рокля на Озбек, с която беше на партито у Брайън, но тя имаше къса червена рокля от сатен, която разголваше краката ѝ.

Пристигна към единадесет и беше съборена от пияно момиче, което си събличаше роклята пред група зяпащи студенти, за да покаже черното си бельо. Тери се отдръпна, застана на по-спокойно място и се огледа. Дневният ред беше писъци, крясъци, пиене и опипване. Забеляза Дорлинг и Джулия Ван Глат в тълпата, но не им обърна внимание. Тогава чу, че някой я вика и видя преподавателя си Редж, който стоеше до един много пълен мъж.

— Какво правиш тук? — тя се опита да надвика врявата.

— Винаги им харесва да канят нови преподаватели. Мислят, че събиранията им стават по-правдоподобни — провикна се той. — Познаваш ли Роди?

Тя се здрависа с дебелия мъж. Той огледа мускулестото ѝ тяло и извика:

— Гребкиня ли си?

Тя поклати глава.

Някой отзад я прегърна и обсипа врата ѝ с целувки. Обърна се и видя Джайлс. Беше много пиян.

— Този човек ми спаси живота — каза той несвързано, като сочеше към Роди. — Обичам го. — Хубаво младо момиче ги наблюдаваше от разстояние и плахо се усмихваше.

— Достатъчно пи, Джайлс — извика дебелият мъж. — Хайде да излезем навън.

Той и момичето го хванаха под мишниците ѝ го изведоха навън.

— Роди е треньор на университетския отбор по гребане — поясни Редж. — Всъщност аз тъкмо си тръгвах. Наближава моментът, когато не трябва да съм тук.

— Мисля, че днешните студенти са скучни — каза Тери и се отдръпна назад да даде път на момиче с гол бюст, което се опитваше да се промуши покрай нея.

— По принцип са, но богатите се различават от масите. Те завършват скъпи частни петстотингодишни училища, живеят в петстотингодишни къщи, получават доходите си от петстотингодишни фондове и после идват тук. Не се трогват от нещо толкова преходно като рецесията. Те просто показват по-малко въображение. Това е всичко.

Тя видя как скъпо облечено конте, което минаваше покрай нея, отпи от пунша, сграбчи най-близкото момиче и впи устните си в неговите. Течността се разля по брадичката ѝ и окапа роклята.

— Като птички, които хранят малките си — отбеляза Редж. — Всичко е една безобидна шега.

— Смятам да се присъединя към теб, ако си тръгваш. Видях всичко, което ми трябваше.

Навън съзряха Роди, който подпираше Джайлс до една стена, като му говореше нещо тихо, но строго. Той беше опрял късия си пръст в гърдите му, изтъквайки гледната си точка. Момичето на Джайлс, явно незаинтересовано, говореше с приятели на няколко метра от тях. Двойка папараци се разтакаваха пред входа, но очевидно чакаха нещо по-специално и не им обърнаха внимание.

— Момчето има нужда да се прибере вкъщи — каза Роди.

— Може да дойде с мен — каза Тери. — Живея точно срещу тях.

Заедно те заведоха Джайлс до едно от чакащите таксита.

— Остров Осни — каза тя на шофьора, като се качи от другата страна.

— Добре ли е приятелят ти? — попита я шофьорът с местен акцент. — Ако повърне в колата, ще трябва да ми платиш петдесет лири за миенето.

В този момент на Джайлс започна да му се повдига.

— По дяволите — ядоса се Тери.

Тя изскочи от колата, заобиколи я и отвори вратата. Наведе се и се опита да го дръпне навън. Джайлс се олюля, залитна към нея и повърна в канавката. Тери се отдръпна назад и роклята, която подчертаваше краката ѝ, сега показваше много повече от тях. Светнаха фаровете на кола и тя чу мъжки смях.

Грант и Пол си тръгнаха последни от „Шотландското пони“. Беше тиха вечер. Някои техни приятели участваха в новата постановка и те бяха отишли на партито по този случай. Театърът беше почти празен и актьорите бяха унили.

— Каква мрачна вечер, скъпи — повтаряше Грант, докато се връщаха обратно. — Какъв тъп, тъп ден. Боже, толкова бях отегчен тази вечер, че почти ми призля.

— Ей! — извика някой.

Грант се обърна. Група млади момчета вървяха след тях.

— Не им обръщай внимание, скъпи, много са груби — каза Пол.

Един от тях се приближи и им се усмихна.

— Извинете, да знаете колко е часът? — Кожено яке, прическа „Елвис“ и дънки „Левис“.

— Виж го тоя — каза Грант с крайчеца на устата си. Вместо да му отговори направо, той протегна ръката си. Беше умишлен двусмислен жест; другият мъж можеше да погледне часовника сам, ако целта му беше да види часа, или да хване ръката му да не се мърда, докато гледа часовника. Той почувства пръстите на момчето около китката си и намигна на Пол.

Внезапно другият изви ръката зад гърба му и го повали с ритник на земята. Грант забеляза, че останалите тичат към тях („за да ме спасят“ — помисли си той), докато не чу Пол да крещи. Последва силен удар в ребрата, толкова силен, че главата му, която лежеше на земята, подскочи и отново се удари в нея, а ушите му писнаха. Асфалтът се замъгли пред очите му и той почувства нещо топло да се стича от носа му. Още един удар в кръста и той изненадан осъзна, че нещо в него се раздвижи, под кожата, там, където човек смята, че всичко е твърдо.

— Шибани педали — извика гласът.

В отговор се чуха викове, после той припадна.

Дойде в съзнание, после пак припадна, пак дойде на себе си, като видя, че е в линейка и Пол ридае до него. Докторът започна да го преглежда.

— Всъщност сега съм добре — изрече и отново припадна.

Следващия път, когато дойде в съзнание, се намираше в болнична количка в някаква стая. Пол седеше до него. По цялата дължина на бузата си имаше драскотина.

— Надявам се, че изглеждам по-добре от теб — каза немощно Грант.

— Бяхме нападнати от момчета, които мразят хомосексуалистите — поясни Пол. Той изглеждаше така, сякаш отново се готвеше да заплаче. — О, скъпи, опитах се да те спася, по не можах.

Грант стисна ръката му. Докторът — китаец, дойде и попита:

— По-добре ли се чувствате? Нека да видим.

Той прегледа местата, за който Грант дори не си спомняше, че е ударен. После дойде полицай и го разпита за случилото се. Отбеляза си някои подробности, но беше очевидно, че нямаше да ги заловят.

Полицаят — детектив Страдлинг, затвори тефтера си и отиде да потърси телефон, за да докладва. Инспекторът беше предвидил, че ще има поток от инциденти като този, след изявлението пред пресата — такава беше цената на публичността.

Беше късно след полунощ, когато Тери успя да довлече пияния Джайлс до дома му и да плати на разярения шофьор. След като повърна, той се почувства по-добре, но тя знаеше, че не може да го остави на дивана и да си тръгне. Можеше отново да повърне или да припадне. Отиде в кухнята и приготви кафе за двамата. Когато се върна, той още седеше отпуснат, но очите му се бяха прояснили.

— Най-сетне само двамата каза той с плътен глас, докато взимаше чашата от ръцете ѝ. Кафето се разклати застрашително, когато го поднесе към устните си.

Тери въздъхна.

— Не започвай пак с това.

— Я, стига. Нали и двамата искаме малко секс?

— Не, Джайлс. Първо, ти си студент, а аз не спя със студенти, и второ, си почти десет години по-малък от мен.

— Това не е пречка за някои хора — измънка той.

— Имаш предвид Карла ли? — заинтригува се тя.

— Карла. Не само Карла — той постави пръст на устните си. — Гроб съм.

— За какво?

Той поклати глава.

— Най-добрият ми приятел. Сега е мъртъв. Бедният Хю.

— Да — съгласи се тя. — Бедничкият Хю. И на теб не ти е лесно.

— Познавам го, откакто беше, откакто бяхме малки момчета. Малки момчета, които ходеха на училище — каза той тъжно.

— Разкажи ми за Хю и Карла — предложи тя.

За момент той сякаш беше готов да ѝ разкаже. Предпазливостта обаче надви пиянството.

— Няма да е честно спрямо Хю — каза той накрая.

Тя въздъхна.

— Хайде, Джайлс. Трябва да си лягаш.

Той я изгледа похотливо.

— Ще ме сложиш ли да легна?

Тя се усмихна и се изправи.

— Лека нощ. Пийни малко вода. Утре сутринта ще се почувстваш много зле.

Тери се ядоса, когато най-после стигна до леглото си, но откри, че изобщо не ѝ се спи. Въздъхна, стана и запали лампата, отиде до бюрото, за да си намери някаква работа. Изрезките от порносписанието бяха още там и тя ги взе. Не успя веднага да свърже изрезките, но след няколко минути сглоби три отделни писма, които лежаха в три колонки пред нея. Тя започна внимателно да чете:

Тери остави писмото и се размърда неудобно на стола. Часовникът ѝ показваше дванайсет и двайсет и пет минути.

— По дяволите — каза си тя.

Отиде и взе телефона. Когато Алисън вдигна от другата страна, гласът ѝ звучеше по-скоро изненадано, отколкото сънено.

— Обажда ти се Тери. Събудих ли те?

— Не, работех. Какво има?

Тери ѝ обясни накратко за писмата и ѝ прочете няколко откъса. Алисън изсвирваше от време на време, но не каза нищо, докато Тери не свърши.

— Проблемът е — каза Тери, — че имам идея. Трябва да поговоря с някого за нея и ти си единственият човек, който няма да ме помисли за луда.

— Разбира се, продължавай.

Тери подреди мислите си.

— Виж. Засега полицията смята, че Хю вероятно е бил нападнат от мъж. И обстоятелствата около нападението са, ако не извратени, то със сигурност от сексуално естество.

— Съгласна съм.

— До момента няма доказателство, че Хю не е бил хетеросексуален, което предполага, че нападателят е бил непознат. С други думи — изнасилван.

— Точно така. Полицията го каза същото днес по телевизията.

Тери я прекъсна нетърпеливо.

— Още при първото си четене тези писма потвърждават това. Естествено, ако приемем, че ги е написал Хю. Което изглежда логично, като се има предвид, че бяха в неговата стая. Но да вземем и друга гледна точка. Какъв мъж би описал фантазиите си през погледа на жена?

— Значи смяташ, че въпреки всичко може да е бил гей?

— Е, това е предположение. Образно казано, той се поставя на мястото на жената.

Настъпи мълчание, докато Алисън схване какво точно има тя предвид.

— Не съм специалист, но не пишат ли хиляди мъже писма като тези? Например никой не смята, че авторът е гей, само защото пише от гледна точка на героинята в книгата си.

— Разбира се, но погледни съдържанието на писмата. Ако приемем, че авторът е прикрит хомосексуалист, тогава всичко си идва на мястото. Вземи например писмото с колата. Тери го взе, докато говореше. — Не гледай на текста като на порнографски, просто го разглеждай като текст. За какво става въпрос? Престъпление и наказание. Авторът е престъпник, заловен е от полицията и това, което се случва после, е вид наказание. Какво е престъплението? „От известно време си представям, че спя с друг мъж.“ Това може да бъде разбрано по два начина. Казано от жена, означава, че това не е нейният партньор, но казано от мъж, означава, че си фантазира за хомосексуализъм.

— Хм — промълви замислено Алисън.

— Но той не може да спре, той просто прави това, което му се струва естествено. Както го виждаме, отначало той се наслаждава на слънцето, свободен, освобождавайки се от ограничителните вериги на обществото. „Косата ми се вееше на вятъра и аз се усетих, че карам все по-бързо и по-бързо.“ Но обществото го залавя: спрян е за превишена скорост.

— Продължавай. Не казвам, че съм съгласна с твоята гледна точка, но е интересно.

— Той се преструва, че е жена, не само защото така писмото е по-приемливо за публикуване, но и защото разкрива неговата женска страна. Красива жена в спортна кола: жена, скрита в свръхмъжка машина. Метафора за женската му същност, скрита в неговото мъжко тяло.

— Това не е ли твърде очебийно? След малко ще кажеш, че колата е фалически символ.

— Защо пък не? Не може ли да е вярно, щом е клише? Погледни: той кара. Свалил е покрива на колата, което означава, че разкрива себе си. Кара все по-бързо и по-бързо — скоростта символизира екстаза, който чувства. Но естествено той нарушава правилата. Така че обществото му изпраща истинските мъже да го спрат. Но това е само една фантазия. В тази страна на чудесата той сключва сделка с тях. И изведнъж всички са доволни. Те си свалят коланите, мястото, където полицаите държат пистолетите си, и събличат униформите си, белег на властта. Те също започват да карат бързо, докато гонят лошия. Лошият сега е друг, а не авторът. Сексът отново го е направил невинен. Разбира се, той знае, че това не е точно така — колата върви „невероятно бързо“, всичко е един сън. Но него не го е грижа. Той е на сигурно място, където мъжете повече не се съревновават. Те се разменят. Дори го делят и с крадеца — добро и лошо идват заедно в момент на синтез. „Беше възхитен, защото знаеше, че ще отиде в затвора, където имаше само хомосексуалисти.“ Това е логиката на подсъзнателния ум — лошите отиват в затвора, затворът е пълен с хомосексуалисти, следователно хомосексуалистите са лоши.

— Хм. И колата влиза в действието. Последното чукане е на капака.

— Точно така. Може да има подсъзнателна игра на думи. Както и да е, фантазията е към края си. Фишът за глоба — т.е., билетът му за страната на чудесата — е скъсан. Спермата капе по кожените седалки — живите клетки умират. И моментът на отдръпването, развалянето на обещанието, след като си обещал.

Възцари се дълго мълчание.

— Е какво мислиш? Луда ли съм?

— Не си луда. Умно е, но не е ли малко пресилено? Ами другите писма? Каква е тяхната връзка?

Тери взе следващото писмо. Беше това за четиримата в хотела.

— Групов секс. Това е потенциална бисексуалност, нали?

Не забравяй, че става дума за преструване. Човекът на рецепцията мисли, че са женени, а те не са, може би на подсъзнателно равнище, тя дори не е тя.

— Това е интересно. Наскоро един наш психолог написа нещо за преструването в сексуалните фантазии. Беше добре прието.

— Тук, в Оксфорд, ли? Може ли да поговорим с него?

— Всъщност е жена. Професор Байрес. Тя е в същата катедра, макар че пътищата ни не се пресичат много. Но със сигурност това е в нейната област, а не в моята — тя се изсмя. — Плъховете още не са стигнали до криминални убийства.

— Можеш ли да я попиташ?

— Разбира се. Но не забравяш ли нещо? Според писмата и други хора, с които си разговаряла, Хю е имал любовна връзка с Карла. Защо да го прави, ако наистина е гей?

Тери помисли за миг.

— Не знам — призна тя. Погледна отново към последното писмо. „Хю дойде с отвертка и легна по гръб под леглото ми, като се опитваше да разбере къде е проблемът. «Открих го — каза ми най-после. — Трябва само да го завия с отвертката.» Знаех, че нямаше да имам по-добър шанс от този, така че си поех дълбоко въздух и казах: «Знам какво е.» После коленичих върху него и започнах да галя пениса: му през панталоните. Естествено, заклещен под кревата, той не можеше да мърда. След това разкопчах панталоните му и хубавият му член потъна дълбоко в устата ми.“

След дългото мълчание, което настъпи, Алисън внезапно се изкиска.

— Боже, този разговор, които водим, е доста странен.

— Това не се връзва — продължи Тери. Прочете на глас и добави: — Звучи някак неискрено. Като някаква вулгарна картичка или нещо такова. Трябва да говоря с твоята професорка. Можеш ли да ни уредиш среща за утре?

— А защо не се обърнеш към полицията?

— Имам малък личен спор с един от шефовете им. Не искам да отида при него, преди да съм сигурна.

— Добре, ще се обадя на Ан Байрес утре сутринта. Ако си сигурна, че точно това искаш.

— Сигурна съм. Сега и аз съм замесена, независимо дали ми харесва, или не. И благодаря, че ме изслуша. Извинявай, че ти се обадих толкова късно.

— Можеш да се обаждаш, когато искаш — прозя се Алисън и затвори.

Тери поседя известно време със слушалка на ухото, заслушана в далечните щракания и факс-сигнали, в тихото призрачно ехо от разговорите на други хора. После тя също затвори телефона и си легна.