Убийство в Оксфорд

деветнадесет

Половин час по-късно Триш дойде. Беше хубаво момиче с много красива руса коса, толкова мека, колкото кашмирения ѝ пуловер, и перлено колие около врата си, бяло като прекрасните ѝ бели зъби. Можеше да бъде продукт на всяко от скъпите девически училища: начинът, по който отмяташе косата си назад, напомни на Тери за Джайлс Чокър. Тя вкара стар черен велосипед в антрето и го подпря на стената с умело движение, огледа се и се усмихна.

— Брей, я гледай. Едвам разпознах това място. Сега изглежда почти обитаемо.

— Благодаря ти — каза Тери и осъзна, че ѝ стана симпатична. Човек веднага можеше да види какъв е бил животът ѝ и какъв щеше да бъде за в бъдеще. Няколко години във Фулхам, работа в офис и разходка до провинцията през уикендите, после брак с банкер, преместване в провинцията, където да отгледа децата си и да се грижи за кучетата си; синовете ѝ щяха да учат в старото училище на баща си, а дъщерите ѝ — изпратени в някое училище, което ѝ напомняше за нейното собствено. Но въпреки това от нея лъхаше искреност, която я правеше привлекателна.

— Искаш ли да разгледаш къщата?

— С удоволствие.

Тери я разведе.

— Това беше нашата стая — обясни Триш, когато стигнаха спалнята на Тери. После тя видя Гинес и котетата, сгушени на леглото и нададе радостен вик.

— О, Писи Галор, ето къде си била. Ти си станала майка.

Гинес я разпозна и се остави да бъде погалена.

— Толкова се радвам, че е добре. Толкова много я търсих, когато… когато всичко се случи, но тя просто беше изчезнала.

В това имаше логика: ако Гинес беше изгорена с поялника в нощта на убийството, тя вероятно е избягала. В момента, когато е събрала смелост да се върне, къщата вече е била празна.

— Защо пък ти? — попита Тери с любопитство. — Нали е била на Хю?

Триш седна на леглото и взе Гинес в скута си да я погали.

— Почти. Може да беше на Хю, но аз ѝ купувах храна, аз ѝ чистех, аз ѝ купих нашийник срещу бълхи, аз ѝ пълнех купата с ядене, хранех я и я пусках навън. Хю харесваше идеята за талисмана, но той изобщо не се грижеше за котката.

— Като всеки мъж — каза Тери със съчувствие. Триш я погледна с любопитство. Тери осъзна, че това беше грешка. Момичето не беше скрита феминистка. — Може би просто е бил мързелив? — предположи тя.

— Мързелив, егоистичен, безотговорен, антисоциален. Такъв беше Хю — въздъхна тя. — Да живеем заедно беше една от великите му идеи. Бяха близки с Роланд, моя приятел. Трябваше да бъде нещо като комуна без хипита. Щяхме да организираме празненства.

Интересна идеология за една комуна — помисли си Тери.

— Не се ли получи? — попита тя.

— Оказа се, че другите не могат да готвят. Нямах нищо против, но те дори не си миеха чиниите. И винаги аз излизах през нощта, за да купя тоалетна хартия, когато ни се свършеше. Роло се държеше добре с мен, но другите ме третираха като чистачка.

— Карахте ли се?

— Всъщност не. Хю ставаше страшен, щом някой се опиташе да се оплаче за нещо. Затова дойдох днес, като ми се обади. Всеки казваше колко готино момче бил, как пиел, как играел и как всички го харесвали. Е, аз не го харесвах.

Мисля, че беше отвратителен. Голямо облекчение е да мога да говоря с някого за това. Роланд още не иска да чуе и дума против него. Мисли, че е грях да се говори лошо за мъртвец.

— Имаше ли нещо, което той е направил, независимо че си била против? — попита Тери.

Триш се облещи.

— С кое най-напред да започна? Той много се разсърди, щом разбра, че аз не бях от неговите почитателки. Или например, когато веднъж се върна пиян и аз му се скарах, че е оставил мивката, пълна с мръсни чинии. Той извади своите чинии и се изпика отгоре им. Онзи секс-маниак, приятелят му Джайлс, беше заедно с него и го подстрекаваше. Мислеха, че е смешно.

— Имаше ли много приятелки?

— Приятелки? — тя изсумтя. — Не приятелки. Предимно курви и момичета за една нощ. Не че не изглеждаше добре, но никога не излизаше с някоя повече от няколко седмици. Господи, да беше видяла повечето от проститутките, които излизаха от стаята му сутрин — тя смутено се засмя. — Веднъж беше с истинска проститутка. Някаква, която всъщност работеше в кухнята на университета. А и имаше връзка с жената на преподавателя.

— Карла Идън ли?

— О, господи — Триш се изсмя отново. — Ти знаеш?

— Спомняш ли си момиче на име Емили? Студентка първа година в „Сейнт Мери“?

Триш се намръщи.

— Не — тя помисли за момент и добави: — Не му харесваше фактът, че Роло и аз имаме стабилна връзка. Роло нищо не можеше да каже — той си мислеше, че това бяха просто лудории. Хю, например, се вмъкваше в стаята ни, без да чука, сякаш аз не бях там, и непрекъснато се майтапеше как щял да ме вкара в леглото си един ден. Като че ли щях да го направя. Просто трябваше да не му обръщам внимание — тя погледна Тери с любопитство. — Защо искаш да знаеш всичко това?

— Сложно е… отчасти, защото съм любопитна, но и защото намерих някои неща, с които не искам да безпокоя полицията, докато не разбера, че са свързани с убийството. Качах им за котката, но останалите неща са малко по-различни.

— Какви неща?

— Порнография.

Триш се изсмя.

— Порно списания ли? Всички четяха порно списания, дори Роло. Хю имаше малко скривалище в стаята си, където ги криеше.

— Ти нямаше ли нещо против?

Тя вдигна рамене.

— Имам трима по-големи братя и знам какви са момчетата. Нима смисъл да се опитваш да ги променяш.

— Би ли могъл някой от тях да е писал порнографски истории? Нали знаеш, нещо като читателските писма в списанията?

— Не мисля. Имам предвид, че това е наистина… — тя се опита да намери точната дума. Наистина е много тъпо. Не мисля, че някой от тях е приемал това насериозно.

— Разкажи ми за убийството — каза Тери, като промени темата. — Беше ли тук, когато се е случило?

— О, да. Всички бяхме тук — момичето погледна котката в скута си. — Бяхме организирали парти по случай завършването на семестъра. Беше много импровизирано. Просто искахме да изпием алкохола, преди да се преместим. Както и да е, мълвата бързо се разнесе и понеже тази нощ нямаше други партита, дойдоха доста хора.

— Някой от съседите оплака ли се от шума?

— Тази стара чанта — съседката, дойде по едно време.

Ние намалихме музиката за малко, а после Ема, приятелката на Джайлс, я увеличи отново.

— Старата чанта? Карла ли имаш предвид?

— Не, другата съседка. Шийла. Винаги се оплакваше, но понеже приключваше договорът ни за наем, никой не го беше грижа дали ще извика полиция, или не.

— Заради това ли се изнасяхте? Защото договорът ви беше свършил?

Триш кимна.

— Всички получихме стаи в университета. Предимството на третата година. Ако Брайън и Карла се бяха оплакали, щеше да е по-различно, защото можеха да ни създадат проблеми в университета. Но Брайън беше някъде в командировка, а Карла дойде на партито.

— Карла е била на партито? Не знаех.

— Господи, май не трябваше да ти го казвам. Бях си легнала по това време.

— Това тайна ли е? — попита Тери.

Момичето изглеждаше объркано.

— Еди всъщност знаеш. Защото… Карла и Хю… просто не трябваше да го разказваме пред журналистите.

— И не е било споменато на следствието. Университетът е поискал от полицията да не го разгласява и всичко се е потулило — Тери въздъхна. — В колко часа си легна?

— Към един часа. Трябваше да изхвърлим няколко човека от тази стая и понеже бяхме доста пияни, заспахме веднага.

— Знаеш ли какво е станало по-късно?

— След като Хю… след като беше намерен, ние всички разказахме за партито. Но не мисля, че нещо се е случило, което да е било свързано с убийството.

Още веднъж същото изречение, помисли си Тери, нещо се е случило, но не се притеснявай, не беше свързано с убийството. Тя се чудеше какво премълчава момичето.

— В колко часа свърши партито?

— Мисля, че към два часа. Трябва да попиташ някой друг за точното време.

— Преди малко спомена Джайлс. Този Джайлс, който живее от другата страна на улицата ли?

Триш кимна.

— Така че ако искам да разбера какво се е случило, като си легнала, мога да го попитам?

— Да, но не съм сигурна, че ще разговаря с теб. Хю беше най-добрият му приятел. Ходили са заедно на училище — тя се изкикоти, когато котката замахна към перлите ѝ. — О, много остри нокти. Обичаш ли котки?

— Джайлс ме помоли да се грижа за нея — каза Тери, като се примири с факта, че нямаше да изкопчи нищо повече от нея. — Но тя всъщност е твоя, вземи и котенцата, ако искаш.

— Не бих могла. Това е домът ѝ и ти очевидно си привързана към нея.

Когато Триш си тръгна, Тери прекоси улицата и позвъни на вратата на Джайлс. Не беше сигурна какво точно се надяваше да научи от него, макар че щеше да е интересно да чуе дали неговата версия за партито се различаваше от тази на Триш.

Никой не отвори, въпреки че отвътре се чуваше музика. Тя бутна вратата. Преддверието беше пълно с кутии и найлонови торби — някой или се нанасяше, или се изнасяше. Докато стоеше така, едно седемнадесетгодишно момиче слезе по стълбите, като носеше кашон, пълен с дрехи. Не се изненада особено, като я видя. Тери предположи, че беше чула звънеца и нарочно не му бе обърнала внимание.

— Здравей. Джайлс тук ли е? — попита я тя.

Момичето стовари кашона при другите и тръгна да се качва обратно по стълбите.

— Ще се върне по-късно — отвърна кратко.

— Ти си Ема, нали? Приятелката на Джайлс. Виждала съм те. На партито на катамитите.

— Права си наполовина — злобно отбеляза момичето.

— Моля?

— Да, казвам се Ема, но не съм му приятелка. Бившата му приятелка.

Изведнъж непроницаемата ѝ външност се пропука и очите ѝ се напълниха със сълзи.

— Извинете ме — тя се разрида и се качи по стълбите.

Тери я последва и я завари в спалнята, която беше покрита с дрехи.

— Скарахте ли се? — попита.

— Не — отвърна момичето и избърса очите си с ръкав. — Това е най-лошото. Той просто обяви, че съм му омръзнала. Каза, че съм била пречка да се среща с други момичета.

Тери си помисли, че е по-добре да не споменава, че самата тя беше едно от момичетата, с което Джайлс беше опитал да излезе.

— Имаш ли къде да отидеш? — попита тя.

— Живеех в общежитието на секретарския факултет. Ще трябва пак да се върна там. Копеле. Дори не ме предупреди.

— Може би все още е разстроен заради смъртта на Хю.

— А може би иска да ме премахне от пътя си — да не му се пречкам и той да изчука високомерната кучка.

— Карла ли имаш предвид? — Ема не отговори. — Изглежда, няма много почитатели наоколо.

Тя се изсмя фалшиво.

— Зависи дали говориш за мъже почитатели, или не.

— Виж — каза Тери. — Не знам дали знаеш коя съм.

Момичето кимна.

— Виждала съм те наоколо. Нали живееш в номер петдесет и седем?

— Точно така. Срещала съм Карла няколко пъти. Малко е сложно, но съм любопитна как е умрял Хю. Аз осинових котката му и тогава започнах да чувам разни противоречиви слухове за него. После намерих някои неща и това ме накара да поискам да разбера какво се е случило. — Знаеше колко посредствено звучи, но ѝ беше писнало да лъже. — Така че всъщност дойдох да питам Джайлс какво се е случило в нощта на партито.

— Джайлс нямаше да ти каже нищо. Можеш да бъдеш сигурна.

— Защото е грях да се говори за мъртвец ли?

— Защото е доста объркан. А Джайлс мрази да се чувства объркан — Ема седна на леглото, като я гледаше с очи, зачервени от плач. — Обаче няма причина да не ти кажа. И бездруго доста хора го знаят.

— Беше ли там?

— Не през цялото време. Всъщност си тръгнах. Но Джайлс ми разказа после… Разбира се, всичко това се е случило преди убийството.

— Кое?

Ема намери пакет цигари и ѝ предложи една. Когато Тери поклати глава, тя каза:

— Опитвах се да ги откажа, но вече няма такава надежда — тя запали.

— Първо трябва да ти кажа, че бяхме много пияни — започна да разказва тя. — Беше последната нощ от семестъра, е, не и за мен, защото в секретарския факултет семестрите са по-дълги; но за всички останали беше последната нощ. Имаше много пиене, останало от забавата на катамитите, която бе отложена. Всичко беше доста спонтанно. Имаше много хора, които дори не познавахме. Но основното правило на тези партита е, че всеки е добре дошъл, стига да носи бутилка със себе си.

Тери кимна.

— Не трябваше да вдигаме много шум, заради съседите, но понеже всички се изнасяхме, на никого не му пукаше. Така че бяхме доста шумни, а и музиката беше силна. Хю беше във върховната си форма. Искам да кажа, че се перчеше, но никой нямаше нищо против. Такъв си беше Хю. Караше ме да се смея. Тогава около полунощ някой каза нещо за съседите, но Хю обясни, че не е проблем, защото птиченцето му живеело в съседната къща. Точно тази дума използва, „птиченце“, като че ли беше някаква голяма шега и започна да вика към спалнята на Карла да дойде. Тя се показа и те си крещяха един на друг известно време — Ема си дръпна от цигарата и се намръщи. — Нали знаеш, флиртуваха като луди и накрая той отиде да я доведе. Пренесе я през прага на входната врата, както е било при първобитните хора. Тя се държеше така, сякаш ѝ харесваше, галеше го по врата и го целуваше пред всички. Много хора знаеха, че е жена на Брайън Идън, но на нея май не ѝ пукаше — тя повдигна рамене. — Аз бях с едни приятелки и всички ние танцувахме. По някое време Хю и Карла се приближиха до Джайлс и си говореха да направим четворка. Нали разбираш, Джайлс и аз и Хю и Карла.

— Ти как се почувства? — попита я тихо Тери.

— Не бях във възторг тя угаси цигарата си. — Джайлс казва, че само се правя на вода ненапита. Може и да е прав. Но със сигурност не исках да участвам в нещо подобно.

— Отказа ли им?

— Не веднага. Просто реагирах така, като че ли това беше някаква шега; поне си мислех, че беше, докато не разбрах, че никой от тях няма да отстъпи. Тогава казах на Джайлс, че може да се включи и се прибрах.

— Знаеш ли после какво се е случило?

— Дадоха ми да разбера, преди да тръгна, че щяха да го направят и без мен — тя потрепери.

— Върна ли се на партито?

— Не. Джайлс си дойде след около час. Преструвах се на заспала, но не бях. Чувствах се толкова нещастна. Искам да кажа, знаех, че ми изневерява, но никога преди не се е перчел пред мен.

— Ами Брайън? Някой видя ли го?

Ема поклати глава.

— Беше заминал някъде онази вечер. Нямаше да рискуват, ако той беше там.

— Кога после го видя?

— Върна се на другия ден. Бил на конференция или нещо такова.

— Разказа ли някой на полицията всичко това?

Ема сви рамене.

— Някой трябва да го е направил. Полицията вече го знаеше, когато разпитваха Джайлс.

Това обясняваше ли убийството? Тери се зачуди. Установи, че Брайън е имал благоприятна възможност да го извърши. Може би се е върнал вкъщи неочаквано, заварил е Карла пияна, изпукана и е разбрал какво се е случило. Но какъв е бил мотивът? Възможно ли е да е убил Хю в момент на ревност и после да го е замаскирал като случайно сексуално нападение?

Тя остави Ема и се върна вкъщи дълбоко замислена. Не, имаше много пукнатини. Първо, ако ревността е бил мотивът, защо да убие Хю, а не Джайлс? Второ, Брайън и Карла са имали отворен брак. Ревността изглежда неправдоподобна в техния случай. И трето, ако Брайън е написал писмата, той вече е знаел, че Карла и Хю са имали връзка, и я е използвал да подхранва собствените си фантазии.

Но почакай за момент. Ан Байрес беше казала, че това, което искаме във фантазиите си, е същото, с което не можем да се справим в реалния живот. Ако Брайън не е знаел за Хю и Карла, ако е измислил писмата като чиста фантазия, тогава какви са били последиците, когато е открил, че линията между фантазиите и реалността се е размила. Това, което е рисувал във въображението си, се е случило без него, когато не е бил там. При човек със засилена нужда да контролира всичко, дори собствената си хомосексуалност, възможно ли е този факт да го е накарал да излезе от контрол?

Това беше по-приемливо. Това, което писмата показваха, беше силна вътрешна борба между хетеросексуалността и хомосексуалността, борба толкова потискана, че дори самият Брайън не я е осъзнавал. Когато е открил, че двама студенти са били с Карла в леглото, той изведнъж е разпознал хомосексуалните си наклонности. Неспособен да приеме чувствата си, се е върнал в стаята на Хю късно през нощта и зверски го е убил, като е позволил на себе си, чрез начина, по който го е убил, да изживее вид заместител на сексуалното проникване. Не е могъл да направи същото с Джайлс, защото Хю е спял сам; освен това Хю, а не Джайлс е бил подстрекателят.

Тя отиде до телефона и се обади на Джъдлър в полицейското управление. Разказа му всичко, което беше научила.

— Е, какво мислиш? — попита тя.

— Мисля, че си нагласила теорията си към фактите — каза той предпазливо. — Но има някои неща, които още не се връзват. Как писмата са попаднали в Хю?

— Може би ги е открил сам в списанието — отговори тя.

— Защо ги е скрил тогава?

— Защото в тях е ставало дума за съседите му. Той може би е мислел, че тя ги е написала, и ако я е харесвал, ги е приел като доказателство, че е била готова за любовна връзка.

— Тогава как да си обясним, че едното от писмата е било по-вражески написано от другите.

— Не знам. Това е подробност. Може би Брайън вече ги е подозирал.

— Проблемът е, че Брайън има алиби.

— Не, няма — каза тя бързо. — Обадих се в хотела и проверих. Пропуснал е последната нощ. Може да се е върнал, убил е Хю и после е изчезнал.

Настъпи дълго мълчание.

— Мисля, че е по-добре да дойдеш в управлението — каза накрая Джъдлър. — Има нещо, което искам да ти покажа. Не сега, че имам работа. Можеш ли да дойдеш в три?

— Ще дойда — обеща тя.