Уитни моя любов

11.

Уитни се приготви от рано за бала, който лейди Юбанк даваше същата вечер. Облече рокля от небесносин шифон, обсипана със сребристи пайети. Тоалетът се допълваше от диамантено колие и сапфирени обици.

— Лельо Ан, мислиш ли, че Пол наистина обича Елизабет? — попита тя леля си, щом двете потеглиха за дома на вдовицата.

— Ако я обичаше, мисля, че отдавна щеше да е женен за нея — отвърна Ан и сложи ръкавиците си, тъй като в далечината се открои огромната подобна на мавзолей къща на лейди Юбанк. — Твоята приятелка Емили е права — Пол не откъсваше поглед от теб по време на бала, който баща ти даде по случай завръщането ти у дома. Гледаше те непрекъснато и си мислеше, че никой друг не забелязва това.

— Тогава защо се бави толкова, вместо да предприеме нещо?

— Скъпа, представи си в какво ужасно положение е той. Преди четири години всички знаеха, че едва понася нескритото ти обожание към него, а сега е изправен пред проблема да си промени коренно отношението и да започне открито да те ухажва. Ако обаче искаш да го накараш да побърза, смятам, че най-разумно ще бъде да последваш съвета на лейди Юбанк — покажи му, че има съперници и трябва да се бори за теб.

Три часа по-късно Уитни беше почти готова да признае, че леля й има право. Всички мъже в залата я уважаваха… с изключение на единствения, който наистина имаше значение за нея.

Клейтън Уестланд се беше завърнал от Лондон. Той също не можеше да се оплаче от липса на почитателки. Беше обграден от местни красавици и едва прикриваше досадата си от нескончаемото бъбрене на Маргарет Меритън.

Когато той пристигна, Амелия Юбанк го посрещна на прага и открито му заяви, че ще му бъде задължена, ако прояви малко повече внимание към госпожица Стоун тази вечер, за да подтикне Севарин към участие в една романтична надпревара. Нищо чудно, че Клейтън не беше в настроение…

Лейди Юбанк стоеше в другия край на залата и внимателно наблюдаваше херцог Клеймор. Девойките се въртяха около него и той галантно даряваше всяка от тях с внимание, но всъщност духом беше при единствената жена в тази зала, която сякаш беше имунизирана срещу магнетизма му — Уитни Стоун.

Лейди Юбанк беше далечна роднина на младия херцог по линия на покойния си съпруг и когато преди няколко седмици Клейтън пристигна в дома й и й съобщи, че смята наеме имение, отдалечено на десетина километра от нейното „с цел да си отдъхне от напрегнатия столичен живот“, тя незабавно го увери, че може да разчита на нейната дискретност.

Сега обаче, докато наблюдаваше как той гледа Уитни, изпита подозрение. Трябваха й няколко секунди, за да преодолее угризението, че това, което щеше да извърши, е неетично и нечестно, после се усмихна и поръча на един прислужник да доведе при нея госпожица Стоун, а после да предаде на господин Уестланд, че домакинята го кани да се присъедини към нея.

Уитни танцуваше със съпруга на Емили, когато прислужникът застана почтително до нея и й каза, че лейди Юбанк иска да я види веднага. Тя се извини на лорд Арчибалд и се отправи към креслото, в което седеше пълната вдовица.

— Казах ти, че съревнованието е онова, от което Севарин има нужда! — почти извика лейди Юбанк, щом девойката застана пред нея. — Съпругът на най-добрата ти приятелка не е никаква заплаха за Пол. Искам да обърнеш внимание на господин Уестланд. Направи всичко, което се иска от младо момиче, за да спечели вниманието на един мъж, по дяволите!

— Не, не мога. Наистина, лейди Юбанк. По-скоро бих…

— Млада госпожице — прекъсна я властно вдовицата, — нужно ли е да ти припомням, че съм организирала този бал с единствената цел да ти помогна да омаеш Севарин? И тъй като ти, изглежда, си достатъчно глупава, за да не разбереш как трябва да действаш, явно ще трябва аз да се намеся. Клейтън Уестланд е единственият мъж в тази зала, който Пол Севарин би приел като реална заплаха, и аз изпратих прислужник да го повика при нас. Когато Уестланд се появи, имаш две възможности: или да го изгледаш така, както в момента гледаш мен — при което той най-вероятно ще ти препоръча да отидеш на лекар, или да му се усмихваш и да му позволиш да те отведе навън, на терасата.

— Не искам да излизам на терасата с него! — заяви Уитни.

— Да, но ще го направиш, защото ако се обърнеш, ще видиш как красивата Елизабет Аштън се е отправила в тази посока под ръка с твоя възлюбен Пол!

Уитни рязко се обърна и наистина видя Пол и Елизабет. Осъзна, че предложението на лейди Юбанк беше разумно, но продължаваше да се колебае. В същото време пищната вдовица казваше на появилия се Клейтън:

— Госпожица Стоун току-що сподели с мен, че й е станало горещо от многото танци и че би искала да излезе за малко на терасата.

— Сигурен съм, че иска — иронично кимна той и грубо хвана младата дама за лакътя. — Е, да вървим, госпожице Стоун.

Уитни се остави да бъде водена от кавалера си и беше толкова унесена в мисли по Пол, че дори не забеляза накъде върви. Клейтън наистина я изведе на терасата, но от другата врата, така че сега двамата с Уитни бяха в онази част, която беше разположена перпендикулярно на мястото, на което стояха Пол и Елизабет.

— Къде отиваме? — попита тя, внезапно осъзнала, че двойката, която я интересува, остава извън обсега на зрението й.

— Както виждате, вече сме на терасата — хладно отвърна кавалерът й, пусна лакътя й и пристъпи към каменната балюстрада.

Облегна се и измери Уитни с поглед. Тя стоеше пред него засрамена, че е взела участие в плана на лейди Юбанк, нещастна, че този план се е провалил и изпълнена с надежда, че все нещо ще се случи, за да й помогне.

— Бихме могли да отидем от другата страна — предложи тя.

— Бихме могли, но няма да го направим — рязко отвърна Клейтън. Беше му ясно, че Уитни иска да го използва за параван, и с всяка минута гневът му нарастваше. Беше толкова съблазнителна, обляна от лунна светлина. Но беше негова, не на Пол. По дяволите, та той беше платил дори за роклята на гърба й!

Хрумна му нещо. Облегна се назад, така че да успее да зърне Елизабет и Пол. Щом се увери, че двамата са още на терасата, насочи цялото си внимание към Уитни.

— Е, госпожице Стоун? — каза достатъчно високо, за да се чуе зад ъгъла.

Тя подскочи като чу името си.

— Какво? — попита и започна едва забележимо да се придвижва към желаната част на терасата. Гореше от нетърпение да види какво правят Пол и Елизабет.

Клейтън внезапно се изправи пред нея.

— Какво? — повтори Уитни и автоматично отстъпи назад, за да увеличи разстоянието помежду им, но с това само се оказа приклещена между Клейтън и стената.

— Сега, след като вече изпълних желанието ви да ви доведа тук, какво е следващото нещо, което очаквате от мен?

— Следващото нещо? — застана нащрек девойката.

— Да, следващото. Искам да съм сигурен, че разбирам моето място в тази игра. Предполагам, че трябва да ви целуна, за да накарам Севарин да ревнува, нали така?

— Не бих ви позволила да ме докоснете дори и да се давя! — гневно рече Уитни.

Той не обърна внимание на думите й и замислено продължи:

— Нямам нищо против да продължа да играя ролята си, но се питам дали в крайна сметка ще изпитам удоволствие от това. Дали ще се наложи да се целувам с неопитна госпожица или с млада дама, която е целувана достатъчно често, за да знае как точно се прави? Колко пъти всъщност сте се целували?

— Обзалагам се, че живеете в непрестанен страх да не би някой по грешка да ви сметне за джентълмен! — предизвикателно отвърна тя, за да прикрие нарастващата тревога.

Ръцете му я притеглиха, в очите му блеснаха весели пламъчета.

— Махнете си ръцете от мен! — повиши глас Уитни.

— Толкова много мъже ли са ви целували, та дори не помните броя им? Или пък нямат никакво значение за вас и затова не си заслужава да си ги спомняте?

Тя се ядоса.

— Целувала съм се достатъчно често, за да нямам нужда някой като вас да ми дава уроци, ако това имате предвид!

Той се изсмя и я прегърна.

— Значи, целували са те достатъчно често, малка моя?

Уитни се втренчи в гърдите му. Не искаше да среща омразния му поглед. Не можеше и да става дума да извика — репутацията й щеше силно да пострада, ако някой я видеше в ситуация като тази. Отказваше да повярва, че това се случва с нея. Разкъсвана между желанието да избухне в ридания и да го удари с все сила през лицето, тя рече:

— Ако намерението ви е да ме изплашите и унижите, моля ви да ме пуснете да си вървя.

— Не и преди да проверя какво сте усвоили в резултат на богатия си житейски опит — прошепна Клейтън.

Устните му покриха нейните. Тя застина от изненада. Опитът й с целувките беше малък, но затова пък имаше богата практика в отбягването на целувки. Знаеше много добре, че пълното безразличие и безучастност можеха да откажат един мъж от намеренията му много по-сигурно от оказването на съпротива.

Когато Клейтън се отдръпна, нищо в изражението му не показваше, че съжалява за стореното. Той снизходително се засмя и изкоментира:

— Или учителите ти са били лоши, или имаш нужда от повече уроци, скъпа!

Уитни се изтръгна от прегръдките му, обърна му гръб и се отдалечи, подхвърляйки през рамо:

— Поне не съм вземала уроците си по бордеите!

Клейтън се озова до нея толкова светкавично, че тя не успя да реагира. Хвана я здраво за китката и я придърпа обратно в затъмнената част на терасата.

— Мисля, че проблемът ти в крайна сметка се дължи на неопитни учители — с леден глас рече той и отново впи устни в нейните.

Уитни се заизвива в ръцете му, а по страните й потекоха сълзи от гняв. Колкото по-силно се дърпаше, толкова по-настойчива и груба ставаше целувката му, докато накрая тя престана да се съпротивлява и се отпусна разтреперана в прегръдката му. Клейтън взе лицето й в дланите си и го повдигна нежно нагоре. Взря се в разплаканите й очи и тихо каза:

— Това е първият ти урок, малка моя. Не си позволявай да си играеш с мен. Всички игрички са ми известни, познавам ги много по-добре от теб, така че е изключено да спечелиш. А това е вторият урок — промълви и устните му отново доближиха нейните.

Допирът беше толкова нежен, че дъхът й спря. Ръцете му се плъзнаха по тялото й. Езикът му докосна устните й и ги раздели. Уитни почувства, че силите я напускат. Тя обви ръце около шията му, търсейки опора. Усещането от тази целувка беше главозамайващо.

Но ето, че Клейтън стана по-настойчив. Едната му длан премина отпред и се спря върху гърдите й. Уитни дойде на себе си и с неподозирана и за нея самата сила се откъсна от ръцете му.

— Как смеете! — извика, вдигна ръка и яростно го зашлеви през лицето.

Не можеше да повярва. Клейтън се усмихваше!

— Ако някога отново се опитате да ме докоснете, ще ви убия! — задъхано рече тя.

Заплахата й, изглежда, го развесели още повече.

— Няма да е необходимо, милейди. Вече получих отговора, който ми трябваше.

— Отговор! — извика тя. — Ако бях мъж, щях да ви отговоря с дуел!

— Ако бяхте мъж, нямаше да имате причина да ми обявявате дуел.

От яд в очите й се появиха сълзи. Искаше й се да унищожи хладната му самоувереност, да го вбеси, да го накара да изгуби търпение. Но Клейтън изтълкува сълзите й погрешно:

— Хайде, избършете си очите. Ще ви отведа при приятелите ви.

Подаде й копринената си кърпичка и в яростта си тя я хвърли на земята с твърдото намерение да я стъпче и да влезе в балната зала сама. В този момент чу гласа на Пол:

— Извинете ни.

Той мина покрай тях, водейки Елизабет към залата.

Уитни се извърна към Клейтън със стиснати юмруци.

— Ти, негодник такъв… Направил си всичко нарочно, заради Пол! За да го види той. Ти си искал Пол да стане свидетел на цялата сцена!

— Наистина го направих нарочно, но само за собствено удоволствие — поправи я той, хвана ръката й и я поведе към вратата.

Когато се озоваха в залата, Уитни се почувства по-сигурна. Изтегли ръката си и гневно прошепна:

— Сигурна съм, че си син на самия Сатана!

— Баща ми щеше да бъде много разочарован от подобна мисъл — засмя се Клейтън.

— Баща ти? — Тя отстъпи назад и подхвърли: — Ако мислиш, че майка ти знае името на баща ти, жестоко се заблуждаваш!

Настъпи напрегнато мълчание, последвано от гръмогласен смях. Едва сега Уитни осъзна, че падението й беше пълно — държанието й нямаше нищо общо с това на една истинска дама. О, как ненавиждаше Клейтън Уестланд! Щеше да намери начин да му отмъсти за унижението, което я беше накарал да изпита тази вечер.

Около час по-късно Пол се приближи до нея и й прошепна:

— Ела да танцуваме. Уитни тръгна с него. Беше толкова засрамена, че не посмя да го погледне нито веднъж по време на целия танц.

— Трябва ли един мъж да ви изведе на терасата, за да му обърнете внимание, госпожице Стоун? — подразни я той.

Очите й стреснато се спряха върху лицето му, но тя с облекчение установи, че сцената на терасата само беше раздразнила, но не и отвратила Пол.

— Може би предпочитате да подишате малко свеж въздух? — продължи шеговито той.

— Моля те, не ме дразни — с въздишка рече Уитни. — Вечерта е дълга, чувствам се изморена.

— Изобщо не съм изненадан — изрече Пол, но щом видя, че по страните на партньорката му избива гъста червенина, смени тона: — Мислиш ли, че би могла да се възстановиш от тази умора до утре сутринта, за да вземеш участие в пикник, организиран в твоя чест? Ще има още десетина човека.

Лейди Юбанк и леля й бяха прави.

— Приемам с огромно удоволствие — усмихна се щастливо тя.

Когато танцът свърши, Пол я отведе в един усамотен кът на залата, взе две чаши шампанско и й подаде едната.

— Да поканя ли и Уестланд? — подхвърли с усмивка той.

Беше готова да изкрещи думите, които напираха на устните й, но видя самоуверената му усмивка и й хрумна по-добра идея. С привидно безразличие сви рамене и дори успя да се усмихне:

— Покани го, щом искаш.

— Няма ли да имаш нещо против?

Уитни невинно го погледна.

— Не виждам защо трябва да възразя. Той е много красив… И очарователен… И… — Погледна към чашата си, за да прикрие отвращението си.

— Госпожице Стоун — прекъсна я развеселено Пол, — нямате намерение да ме накарате да ревнувам, нали?

— А ти ревнуваш ли? — отвърна с кокетна усмивка Уитни.

Пол не отговори, но тя беше почти сигурна, че е улучила слабото му място. Е, в крайна сметка резултатите от тази вечер отговаряха на предварителните очаквания. Пол почти не се отдели от нея до края на партито, а когато го правеше, то не беше, за да отиде при Елизабет.

Клейтън освободи прислугата и си наля чаша бренди. С усмивка си спомни за неочаквания обрат, който беше настъпил в отношенията му с госпожица Стоун. Никога, дори и в най-смелите си фантазии не беше допускал, че ще му се случи нещо подобно! Беше останал доволен от това, което преди няколко часа успя да научи на терасата на Амелия Юбанк — никой от обожателите на Уитни не си беше позволил волности с нея.

Господи, какво чудно създание беше тя! Едновременно ангел и дива котка, тя притежаваше красота, която караше кръвта му да кипи.

Беше се отнесъл грубо с нея, но на следващия ден щеше да се реваншира.