Уитни моя любов

23.

Когато пристигна в дома на семейство Арчибалд, Емили я посрещна с разрошена коса.

— Приличаш на коминочистач! — засмя се Уитни.

— А ти — на ангел, пратен от Бога! — възкликна приятелката й и сърдечно я прегърна. — Всичко е заради този прием! — обясни Емили, когато двете влязоха в салона. — Майката на Майкъл твърди, че е време да започна да се включвам в светските събития и сама да организирам подобни, както подобава на съпруга на лорд. Погледни само през какво трябваше да мина през последните дни. — Тя се приближи до бюрото и взе една схема, на която бяха начертани местата около масите в големия салон, където щеше да се състои тържественото събитие. Емили многократно беше зачерквала и размествала имената на гостите. — Можеш ли да седиш до човек с рицарско звание? — погледна я въпросително приятелката й. — Свекърва ми ме снабди с няколко книги, посветени на етикета, но те са пълни с противоречия и изключения от правилата и сега се чувствам по-объркана, отколкото преди да ги отворя, за да се поуча от тях.

Уитни прегледа схемата. Тя се настани зад бюрото, взе перото, натопи го в мастилницата и бързо се зае да променя местата на поканените. Когато свърши, се облегна доволно назад и лъчезарно се усмихна на приятелката си.

— Благодарение на леля Ан зная как да разпределям благородниците по масите.

Емили се отпусна на дивана, а тревогата не изчезна от очите й.

— Това е първият официален прием, който организирам, и майката на Майкъл ще бъде тук, следейки всяка моя стъпка. Тя е маниачка по отношение на формалностите. Беше много разочарована, че синът й се е оженил за обикновено момиче, и сега искам да й докажа, че съм в състояние да бъда домакиня на най-идеалния прием, на който е присъствала.

Уитни, която в този момент беше заета да търси поводи да се срещне с Клейтън, се усмихна доволно. Взе листа и добави името на херцог Клеймор в списъка.

— Това ще те направи домакинята на годината — гордо заяви тя и подаде схемата на Емили. — А свекърва ти ще се пръсне от завист.

— Херцог Клеймор! — възкликна приятелката й. — Господи! Той ще си помисли, че съм ужасно самонадеяна. Пък и едва ли ще дойде — никой от гостите ни няма неговото социално положение.

— Ще дойде — увери я Уитни. — Дай ми една празна бланка за покана и лист хартия за писма.

След кратък размисъл Уитни писа на Клейтън и му обясни, че е пристигнала в Лондон, за да посети Емили, и че много би се радвала, ако той й кавалерства на бала, организиран от семейство Арчибалд.

Запечата плика и даде нареждания на куриера. Писмото трябваше да бъде отнесено до личния секретар на херцога и да бъде подчертано, че бележката е от госпожица Стоун.

Прислужникът се върна след половин час с новината, че Клейтън е на гости на брат си и че ще се върне в Лондон едва на следващата сутрин.

Емили си отдъхна с облекчение.

— Негова светлост ще бъде толкова уморен, че няма да си направи труда да дойде тук утре вечер.

— Ще бъде тук — повтори убедено Уитни и се усмихна.

След вечеря Емили тактично се опита да насочи разговора към Пол и към Клейтън, но Уитни отвърна, че за момента не иска да обсъжда никой от двамата. И за да не обиди приятелката си, побърза да я разсее с разказа за своята намеса в отношенията между Елизабет и Питър.

— Питър и Елизабет пристигнаха в Лондон тази сутрин заедно с родителите си. Госпожа Меритън и Маргарет също са тук — завърши тя. — Дойдоха да купят всичко необходимо за сватбата.

— Ако някой ми беше казал, че ти ще бъдеш шаферка на Елизабет, щях да му се изсмея! — рече Емили.

— Мисля, че Елизабет ще те помоли да бъдеш нейна свидетелка. Сватбата ще се състои в Лондон, тъй като повечето от роднините на Питър и Елизабет живеят тук.

Уитни си наложи да не мисли за предстоящия сблъсък с Клейтън. Двете с Клариса прекараха сутринта в тичане из магазините, за да помогнат на Емили с покупките. По обратния път тя помоли кочияша на семейство Арчибалд да спре в парка, слезе и тръгна по алеята с разцъфтели хризантеми.

Беше уверила леля си, че Клейтън не се интересува от нея, но знаеше, че не е права. Той й беше казал, че я иска, което означаваше, че я желае. Уитни седна на една пейка и по страните й плъзна руменина при спомена за ласките и целувките му.

Представи си всички моменти, прекарани заедно от мига, в който се срещнаха в Англия. При тяхната първа среща те вече бяха сгодени, но тя не знаеше…

Клейтън я желаеше. И беше горд с нея. Беше проличало по време на бала на Ръдърфорд. Не я обичаше, разбира се, но беше загрижен за нея — достатъчно, за да го засегнат ужасните неща, които му беше казала по време на разправията им в павилиона.

Опита се да погледне на него откъм лошата му страна, но не успя. Вярно, Клейтън беше тираничен, арогантен, самоуверен, но въпреки това тя го ценеше. Ако не беше така силно обсебена от идеята да се омъжи за Пол, щеше да го е разбрала отдавна. Запита се дали го обича. Не, не можеше да изпитва подобни чувства, при положение че само допреди три дни си въобразяваше, че е влюбена в Пол. След преживяното разочарование вече не можеше да се доверява на емоциите си. Но не можеше да отрече, че Клейтън я привлича и тя често мисли за него. Беше отвръщала с готовност на ласките му и въпреки че той често я вбесяваше, също толкова често я беше карал да се смее.

Щяха да се оженят. Клейтън беше взел това решение още миналата пролет и със сигурност щеше да постигне целта си. Бракът с него беше неизбежен. Този красив, могъщ, интелигентен благородник щеше да бъде неин съпруг. Но тази вечер щеше да бъде ужасно ядосан, когато разбере, че цялата околност я смята за годеница на Пол. Нищо. Знаеше как да укроти гнева му. Просто щеше да му каже, че е готова да се омъжи за него веднага щом той каже. Само трябваше да прецени какъв да бъде тонът й по време на разговора им. Можеше да пощади гордостта си, като се покаже по-малко ентусиазирана, отколкото всъщност е.

— Тъй като нямам друг избор, освен да се омъжа за теб, ще го направя.

Ако представеше нещата така, Клейтън със сигурност щеше да й отвърне със същата липса на ентусиазъм, но с игрив блясък в очите:

— Както кажете, мадам.

Уитни смръщи чело. Не звучеше добре като за начало на един брак двамата да се преструват на безразлични един към друг. Тя всъщност не беше безразлична. През последните няколко дни той й беше липсвал повече, отколкото очакваше. Липсваха й шегите му, вниманието му, дори размяната на хапливи реплики.

Но щом се чувстваше така, беше глупаво да се преструва, че идеята да се омъжи за него я отвращава. Не можеха ли да разговарят другояче? Например след като му каже, че всички от околността смятат, че е сгодена за Пол, да го погледне усмихнато в очите и да промълви:

— Предполагам, че най-сигурният начин да се сложи край на клюките, е да обявим официално нашия годеж.

Вярно, гордостта й щеше да пострада малко, но след като Клейтън щеше да бъде неин съпруг, той със сигурност заслужаваше да знае, че тя го приема с желание.

Ако избереше втория начин, той нямаше да прибегне до обичайния сарказъм, а щеше да я вземе в прегръдките си и дълго да я целува.

По дяволите нейната гордост! Вторият подход беше по-добър. Докато вървеше обратно към каретата, сърцето й потръпваше от радостно предчувствие.

Щом пристигна в дома на приятелката си, разбра, че Емили има гости. Предпочете да се качи в стаята си, вместо да се натрапва.

Но Емили се качи при нея още преди Уитни да си беше свалила шапката.

— Елизабет, Питър, Маргарет и родителите им току-що си тръгнаха. Елизабет ме покани на сватбата си — развълнувано обясни Емили и добави: — Поканих ги на бала. Не можех да не го сторя, след като беше очевидно, че се подготвяме за подобно събитие.

— Не се притеснявай, просто ще направим няколко промени в схемата за гостите — успокои я Уитни. — Много е просто.

— Не, не е. Докато са пазарували, са срещнали твоя познат Никълъс Дьовил. Той попитал Маргарет за теб. Елизабет му казала, че си отседнала у нас, и той всъщност дойде тук с тях… Трябваше да поканя и него — с извинителен тон рече Емили. — Знаех, че ще изпаднеш в неловко положение, но бях сигурна, че Дьовил ще откаже поканата.

— А той взе, че я прие, нали? — попита Уитни и се отпусна на леглото.

Емили поклати глава:

— Ако не беше Маргарет… Тя буквално увисна на ръката му и го умоляваше да дойде. Как ми се иска родителите й да я омъжат по-скоро, преди да е изложила и себе си, и тях.

Уитни окуражително се усмихна:

— Не се тревожи за Маргарет или за Ники. Всичко ще бъде наред.