Уитни моя любов

32.

Официалната обява за годежа на херцога на Клеймор и госпожица Уитни Алисън Стоун, поместена във вестниците, подейства зашеметяващо на висшето лондонско общество и Уитни трябваше да понесе всички последици от това.

Заваляха покани за участие във всяко по-значимо светско събитие. Клейтън и Уитни трябваше да присъстват на всички приеми, давани в тяхна част, а междувременно подготовката за сватбата вървеше с пълна сила. Младата жена едва се държеше на краката си от умора. Към напрежението й се прибавяше и безпокойството от предстоящата първа брачна нощ.

Тя често се въртеше с часове в леглото и се опитваше да се убеди, че щом всички останали омъжени жени могат да изтърпят интимната близост със съпрузите си, то и тя би могла. Споменът от онази нощ с Клейтън беше почнал да избледнява, тя почти беше забравила за болката, съпътстваща физическия акт. Обожаваше годеника си и ако той желаеше да я има, тя щеше да се примири, след като това щеше да го направи щастлив. Надяваше се да й се налага да го върши възможно по-рядко. Но самата мисъл, че знаеше не само деня, но и часа, в който щеше да легне с него, й действаше потискащо.

Когато изпадаше в някое от своите философски състояния, тя си казваше, че добре разбира причината, поради която девствеността се ценеше толкова високо. Очевидно мъжете в древността са били наясно, че ако булката предварително разбере какво я очаква в нощта след сватбата, тя едва ли би пристъпвала с щастлива усмивка към олтара.

За нещастие до сватбата оставаше само седмица и ужасът й беше нараснал неимоверно много. Освен това вниманието, с което Клейтън я обграждаше напоследък, ставаше все по-настойчиво.

Дори разкошната булчинска рокля, окачена на видно място в стаята й, я караше да потръпва от страх. Знаеше, че Клейтън няма да си позволи да разкъса отново дрехите й, но нямаше и да й позволи да остане за дълго облечена след края на сватбения прием.

Започна да наблюдава реакциите на Емили, когато Майкъл любезно се осведомяваше дали съпругата му е готова да си лягат. Приятелката й не показваше никакви признаци на ужас при оттеглянето си в семейните покои. Леля Ан също не се притесняваше да си легне с чичо Едуард. Нима Уитни беше единствената жена, която се вледеняваше при мисълта за болката, съпътстваща акта на обладанието? Започна, да си внушава, че нещо не е наред с нея. Въобрази си, че има физически дефект, който я отличаваше от останалите жени.

Пет дни преди сватбата беше толкова изтощена, че не можа да отиде на бала, даван от един приятел на Клейтън, а на следващата сутрин изпрати на годеника си бележка, с която го молеше да я извини пред семейство Ръдърфорд, че не е в състояние да присъства на следобедното парти, организирано в дома им.

Клейтън, който се беше преместил в лондонската си къща, за да бъде по-близо до Уитни, прочете извинението със смесица от учудване и разочарование. Нареди да приготвят каретата му и потегли към дома на семейство Арчибалд. Осведомиха го, че госпожица Стоун е в Синия салон, а лорд и лейди Арчибалд са в града.

Уитни се беше заела с тежката задача да изпраща благодарствени писма за сватбените подаръци, които от няколко седмици не преставаха да пристигат. Клейтън се спря на прага на салона и се загледа в нея. Изглеждаше крехка и красива, почти безплътна.

— Има ли някакви проблеми? — попита той след известно време, пристъпи в салона и затвори вратата зад себе си.

Приближи се до нея, вдигна я от стола и я поведе към дивана.

— Драга госпожице, нима имате намерение постоянно да ме държите настрана и да си спомните за съществуването ми едва в момента, в който поемете към олтара?

Уитни седна до него и уморено се усмихна:

— Съжалявам, че не можах да дойда у Ръдърфордови. Просто съм прекалено заета и дори понякога аз самата се чувствам като страничен наблюдател на всичко, което става. Много ми липсваше снощи. Приятно ли изкара на бала?

Клейтън докосна брадичката й и изви лицето й към себе си.

— Не, защото ти не беше до мен. Сега ми покажи колко съм ти липсвал.

Напрежението и умората й изчезнаха в мига, в който устните му страстно се впиха в нейните. Главата й се замая и тя дори не усети как Клейтън леко я придърпа надолу и я накара да легне на дивана.

— Не мога да ти се наситя — шепнеше нежно той, а устните му продължаваха да я целуват. — Никога няма да ти се наситя.

Пръстите му галеха шията й, после започнаха нетърпеливо да разкопчават роклята й. Преди Уитни да се усети, той вече целуваше разголените й гърди.

— Прислугата! — извика тя.

— Всички слуги се страхуват до смърт от мен — успокои я той. — Не биха влезли в тази стая дори за да ме предупредят, че в къщата има пожар.

Езикът му докосна едното от зърната и по тялото й премина тръпка.

— Недей! Моля те! — извика отчаяно тя, изправи се и започна да закопчава роклята си.

Клейтън посегна да я докосне, но Уитни скочи от дивана. Той седна и развеселено я погледна. Изглеждаше изплашена до смърт.

— Уитни! — внимателно произнесе той.

Тя отскочи назад като попарена, после седна на канапето срещу дивана. Лицето й пламтеше от срам. Понечи да заговори, но замълча и прокара длан през челото си. Накрая умолително погледна към Клейтън и промълви:

— Исках да те помоля за една услуга. Само че ме е срам. Става въпрос за първата ни брачна нощ.

— За какво искаш да ме помолиш?

— Първо ми обещай, че няма да се ядосаш, когато чуеш за какво става въпрос.

— Обещавам.

— Ами аз… Бих искала наистина да очаквам с нетърпение сватбата ни, но не мога, защото продължавам да си мисля за онова, което ще последва, когато накрая се озовем в спалнята. Другите булки не разбират какво предстои, но тъй като аз вече знам… — Тя се изчерви и млъкна.

— За какво искаше да ме помолиш? — попита я Клейтън, макар че вече знаеше.

— Чудех се дали ще се съгласиш да изчакаш — съкрушено обясни Уитни. — Дали ще си съгласен да не правим… това… през първата брачна нощ.

Отмести поглед встрани. Колкото и наивна да беше, знаеше, че другите булки не се пазарят със съпрузите си за подобни неща и че бракът задължително се консумираше през първата брачна нощ. Добре поне, че обичаят от далечното минало младоженците да консумират брака си пред публика беше отпаднал. Брачната клетва задължаваше съпругата да се подчинява на мъжа си във всичко, включително и да задоволява страстите му.

— Сигурна ли си, че наистина искаш това? — попита Клейтън след дълго мълчание.

— Напълно — прошепна Уитни и сведе очи.

— А ако откажа?

Тя мъчително преглътна и отвърна:

— Тогава ще ти се подчиня.

— Ще ми се подчиниш? — повтори той, изненадан и раздразнен от думата, която беше използвала. Не можеше да повярва, че след изминалите осем седмици Уитни продължаваше да приема секса като наказание. Беше толкова отзивчива, когато той протягаше ръце към нея, отвръщаше на целувките му с жар почти равна на неговата. По дяволите, какво си мислеше, че ще направи с нея? Нима очакваше, че ще се превърне в диво животно, което разкъсва дрехите й отново?

— От мен ли се страхуваш, малка моя? — нежно попита той.

— Не. Знам, че няма да се отнесеш с мен така, както през онази злополучна вечер. Просто се чувствам засрамена, защото съм наясно какво ще правиш с мен. Има и още нещо. Нещо наистина ужасно, което трябваше да споделя с теб още преди седмици. Клейтън, мисля, че ми има нещо. Някакъв физически дефект. Разбираш ли, онази нощ ме заболя ужасно. Не вярвам другите жени да изпитват подобна болка и…

— Недей! — прекъсна я дрезгаво той.

Мисълта, че раната, която й беше нанесъл, беше толкова дълбока, го ужасяваше. Трябваше да приеме фактите. Това беше неговото наказание за жестокостта, с която се беше отнесъл към нея през въпросната нощ. Като се имаше предвид какво й беше причинил, йената никак не беше висока.

— Ще ти обещая да изчакам при две условия. Първо, да ми дадеш правото аз да избера кога това ще се случи.

Уитни кимна. На лицето й се изписа огромно облекчение.

— Второто ми условие е през оставащите няколко дни сериозно да се замислиш върху това, което сега ще ти кажа. Случилото се през онази нощ беше оскърбление от моя страна, акт на егоистично отмъщение, а не правене на любов.

Тя го слушаше внимателно. Опитваше се да разбере, но за нея актът си беше акт и тя беше убедена, че щом първия път й беше болезнено и обидно, щеше да бъде така отново.

— Ела тук — нежно каза Клейтън. — Мога да ти обясня по-добре, като подкрепя думите си с малка демонстрация.

Уитни покорно се приближи и седна до него. Той я целуна дълбоко и страстно. Тя му отвърна и в целувката си вложи цялата любов, изпълваща сърцето й.

— Спомняш ли си, когато те целунах за пръв път? Случи се на един от балконите в дома на лейди Юбанк. Тогава те наказвах заради това, че ти искаше да ме използваш, за да накараш Севарин да ревнува…

Уитни кимна.

— Аз ти отвърнах, като те ударих през лицето — с усмивка отвърна тя.

— А сега изпитваш ли желание да ме удариш? Има ли нещо общо между тази целувка и онази, първата?

— Не.

— Тогава ми повярвай. Следващият път, когато те отнеса в леглото, ще бъде съвсем различно от случилото се през онази нощ.

— Благодаря ти — с усмивка отвърна Уитни.