Уитни моя любов

30.

Когато Уитни се събуди, главата й беше замаяна от приятните сънища. Отвори очи и огледа стаята, в която се намираше. Погледът й се спря върху Мери, червенокосата прислужница, която я беше обслужвала по време на предишното й пребиваване в двореца.

— Господарят дебне покрай стълбището вече повече от час — поверително съобщи Мери. — Каза да ви предам, че денят е необичайно топъл за сезона и можете да излезете заедно на езда.

— Този човек си въобразява, че е кралят на Англия! — възкликна Клариса, втурвайки се в стаята. — Решава, че иска да се ожени за моето малко момиченце, и урежда тя да бъде транспортирана от Франция в Англия. Решава, че иска да я заведе на бал, и ето ни в Лондон! Тази сутрин му хрумва, че иска да язди, и ме изритва от леглото в ранни зори, за да донеса остатъка от багажа на възлюбената му! По тъмно! — възропта отново тя и отметна завивките на Уитни. — Когато всички нормални хора още спят!

Уитни се засмя и се надигна от леглото.

— О, Клариса! Обичам те!

Изкъпа се набързо и облече бежовия костюм за езда, който вярната й прислужница беше донесла от Лондон. Нямаше търпение да види Клейтън, да се увери, че той не съжалява за случилото се. Среса косата си назад, после изхвръкна от стаята.

Излезе на широката площадка отвън и се спря. Клейтън я чакаше в подножието на стълбите. Зимното слънце хвърляше отблясъците си в тъмната му коса. Изглеждаше толкова красив и мъжествен, че сърцето й лудо заби.

Той беше обзет от същите притеснения като нея. Наблюдаваше я напрегнато как приближава към него и се опитваше да открие по лицето й следа от съжаление заради снощното й отстъпление.

Уитни застана пред него със свенлива усмивка и тихо каза:

— Чувствам се ужасно потисната от мисълта, че всички ще кажат, че младоженецът е по-красив от булката.

Клейтън не се сдържа. Взе я в прегръдките си и я притисна силно към себе си, заравяйки лице в гъстата й коса.

— Господи! — промълви дрезгаво. — Не зная как ще успея да изчакам осем седмици, за да те направя моя!

Почувства, че тялото й се стегна. Той съвсем нямаше предвид физическата страна на връзката им, но разбра, че Уитни изтръпва от страх при мисълта, че ще се люби с него. Клейтън се усмихна. Имаше на разположение осем седмици, през които да може свободно да я прегръща и да я гали. Осем седмици, след които неговото плътско желание щеше да бъде задоволено. Осем седмици, през които щеше да я накара тя също да го желае и да я убеди, че никога вече няма да я нарани.

През първата им брачна нощ тя щеше да му вярва достатъчно, за да му позволи да я обладае независимо от страха си, че ще изпита болка от физическия акт. Тогава Клейтън щеше да й покаже какво всъщност представляваше любенето. Щеше да я накара да стене от страст и да го моли да проникне в нея.

— Искаш ли да разгледаш имението? — попита той, щом привършиха със закуската.

— Да — щастливо кимна Уитни.

Беше един от редките слънчеви зимни дни. Двамата вървяха през огромния парк. Градинарите и техните помощници събираха падналите на земята клонки и ги хвърляха в разпаления огън. Те сякаш не забелязваха щастливата двойка. Но когато красивата млада дама каза нещо на херцога и той избухна в смях, притискайки я към себе си, мъжете изумено се втренчиха в тях, после се спогледаха усмихнато преди да се върнат към задълженията си. Уитни с възторг наблюдаваше прелестната гледка. Представяше си как ще изглежда всичко това през пролетта, когато дърветата се раззеленят и цветята разцъфнат. Стигнаха до огромно езеро. На отсрещния бряг се виждаше изящен павилион. Клейтън я хвана за ръката и я поведе натам. Беше прекрасно да усеща дланта си в неговата, да се наслаждава на спокойствието и разбирателството, царящи помежду им. Винаги беше издигала бариери между себе си и него. Сега бариерите бяха паднали. Тя вдигна очи към ясното небе с бягащи пухкави облачета и реши, че това е най-щастливият ден в живота й.

Гледката, която се разкри пред очите им, когато стигнаха до павилиона, беше зашеметяваща. Уитни се облегна на една от колоните и дълбоко пое дъх. Знаеше много добре, че Клейтън я беше довел тук, защото павилионът им предлагаше възможност да се усамотят, но тя продължи да стои отвън.

Неочаквано Клейтън застана пред нея и сложи ръце на раменете й. Устните му бавно приближиха към нейните.

— Да бъде както ти искаш — каза нежно той. — Аз не съм срамежлив, така че нямам нищо против да те целуна и тук.

Уитни трепереше от желанието, което топлите му устни събудиха в нея.

— Клейтън — прошепна тя, — аз…

— Обичам да чувам името си от твоята уста — прекъсна я той. — В такъв момент искам да те взема в прегръдките си, да усетя сладостта на езика ти в моята уста и да галя гърдите ти.

Дишането й стана накъсано. Уитни сведе поглед, но Клейтън успя да забележи пламъчето, блеснало в зелените й очи, и червенината, плъзнала по нежните й страни. Той беше доволен. Тя може и да се страхуваше да се люби с него сега, но продължаваше да бъде същото страстно създание, което познаваше, и щеше да преодолее страховете си.

Искаше му се да я целува дълго и страстно, но не тук, където можеха да ги видят.

— Това място е най-красивото в цялата околност — рече той, облегна се на една колона и се загледа в прелестния й профил. После добави: — Искам да си изясним някои неща. Нека да го направим сега, за да забравим миналото.

Уитни извърна лице настрана и Клейтън спокойно каза:

— Мисля, че знаеш за какво смятам да те питам.

Тя кимна.

— Когато те видях в църквата, си мислех, че продължаваме да сме сгодени. Нямах представа, че си получил покана за сватбата. Помислих, че си дошъл там специално за да ме видиш…

Разказа му всичко, без да се опитва да скрие болката и гнева, които беше изпитвала към него.

Той я слушаше, без да я прекъсва. Когато Уитни млъкна, я попита:

— Какво те накара да дойдеш тук вчера, след като си ме мразила толкова силно в продължение на седмици?

— Емили ми помогна да осъзная, че греша в преценката си за теб.

— Какво знае Емили Арчибалд за нас? — разтревожено я погледна той.

— Всичко — призна с треперещ глас Уитни. — А сега мога ли аз да те попитам нещо?

— Разбира се!

— Защо постъпи така жестоко с мен? Какво… Какво те накара да си помислиш, че съм спала с Пол?

Клейтън й разказа накратко за краткия си разговор с Маргарет Меритън и Уитни възкликна:

— Но как си могъл да повярваш на Маргарет, след като знаеш колко силно ме мрази? — Очите й потъмняха от обида, но тя съзнаваше, че усилва болката му при спомена за онази нощ, и побърза да го успокои с целувка. — Няма значение.

— Напротив, има — остро възрази Клейтън. — Но някой ден ще се реванширам за постъпката си. — После шеговито добави: — Да видим дали ще успееш да се справиш с любимия ми жребец. Ще се състезаваме до онзи хълм.

Препуснаха към хълма и щом се озоваха на върха, той завърза конете, а Уитни с възторг се огледа наоколо.

— Има други неща на това място, които заслужават вниманието ви, милейди — чу се страстен глас зад гърба й. — Ела, ще ти покажа.

Уитни се извърна. Клейтън се беше облегнал на един дънер, а сивите му очи топло я гледаха. Сърцето й се сви от тревога. Копнееше да бъде в ръцете му, да вкуси целувките му, да усети нежните му ласки, но допускаше, че Клейтън иска повече от това. Вече беше спал с нея и може би смяташе, че не е необходимо да чака деня на сватбата, за да я има отново. Що се отнасяше до нея, тя спокойно би могла да мине без секс до края на живота си. Това, разбира се, не можеше да се случи, но оставаха още осем седмици, преди да изпълни задълженията си на съпруга, вземайки участие в този срамен болезнен акт. Не желаеше да го разочарова с подобни обяснения и се опита да отклони мислите му в друга посока.

— Гледката е зашеметяваща! Можем ли да отидем там, долу?

— Може, но някой друг път — отвърна той.

— Защо не сега?

— Защото сега искам да те целуна — каза годеникът й.

Уитни го изгледа недоверчиво.

— Само да ме целунеш ли? Искам да кажа… Нали няма… Няма да…

— О, скъпа! Ела тук — засмя се Клейтън. — Не се тревожи. Искам само целувка.

Всъщност му се искаше много повече от целувка, но не можеше да си позволи да провали всичко с нетърпението си. Тя се приближи и понечи да седне до него, но той я дръпна и я намести в скута си.

— Ще имаш по-добра видимост, ако си седнала по-нависоко — пошегува се той.

Уитни бавно вдигна лице към него. Устните му погалиха слепоочието й, после се спряха на челото й и покриха клепачите й. Избягваше устните й, за да не я уплаши със страстта си, която го изпълваше. Внезапно чу тихия й смях и изненадано се отдръпна.

— Ако зрението ви не се подобри, господин херцоже, ще се наложи наистина да ви купя монокъл — весело го предупреди тя.

— Ще го направиш, нали? — дрезгаво изрече Клейтън и впи устни в нейните. Ръцете й погалиха гърдите му и се сключиха около шията му. Сърцето му лудо заби. Устните й се разтвориха под неговите и кръвта му закипя. Езикът й леко се плъзна в устата му. Клейтън почувства, че губи контрол. Целуна я дълбоко, настойчиво, жадно. Уитни простена. Той вплете езика си в нейния, карайки я инстинктивно да му отвърне по начина, по който той искаше. Ръката му повдигна края на жакета й и обгърна гърдите й, покрити от тънката копринена блуза. Пръстите му описваха кръгове около зърната им. Усети ускорения й пулс и разбра, че трябва да положи неимоверни усилия, за да спре навреме. Стоновете й го възбуждаха. Дланта му се спусна надолу и погали корема й, копринената кожа на бедрата й. Нежно се плъзна между краката й, търсейки мястото, докосването на което щеше да доведе неговото красиво момиче да тръпне от желание, да го иска толкова силно, колкото и той нея.

Внезапно се отдръпна и смъкна ръцете й от шията си Дишането му беше учестено и накъсано, кръвта бучеше в ушите му. Отмести я от себе си. Не искаше очевидното доказателство за възбудата му да я стресне. Повече от всичко желаеше да слее тялото си с нейното, да посее живот в нея, да знае, че неговото семе е покълнало дълбоко в утробата й, да вижда как стройното й тяло наедрява от плода в него…

Пое дълбоко дъх. Уитни го гледаше загрижено и озадачено. Той се усмихна, но беше леко притеснен от начина, по който тялото му реагираше. Пълната загуба на контрол го плашеше.

— Малка моя — обясни той, — ако не искаш да ме докараш до лудост, ще трябва да сведем подобни преживявания до минимум.

В началото очите й се разшириха от учудване, но тя постепенно разбра какво имаше предвид Клейтън и неволно се отдръпна от него. Той я притегли обратно към себе си.

— Не, остани още малко в прегръдките ми.

Когато тръгнаха към конете си, Уитни попита:

— Това ли е границата на твоето имение?

— О, не, границите са доста по-далеч.

— Колко земя притежаваш? — попита отново тя, изненадана от странното му изражение.

— Около сто хиляди акра.

Тя онемя от почуда.

Това подсети Клейтън за нещо друго.

— Искам да те питам дали намираш дома ми мрачен? — през смях попита той.

— Аз казах „неприветлив“. „Мрачен“ е твое определение. Не, домът ти е невероятен — точно като теб.

За мъж, очаквал с месеци да бъде наречен от любимата си с малкото му име, комплименти като „красив“ и „невероятен“ бяха достатъчен повод за нова страстна целувка.

Херцогинята и Стивън стояха до високите прозорци, гледащи към поляната, и наблюдаваха Клейтън и Уитни, които се приближаваха към къщата, хванати за ръце.

— Те са невероятна двойка, нали? — отбеляза щастливо херцогинята.

— Да, скъпа — съгласи се с усмивка синът й. — Ще имаш половин дузина невероятни внучета. И се обзалагам, че няма да се наложи да чакаш дълго за това.

— Стивън, държиш се много невъзпитано!

— Не те разбирам. Аз лично смятам, че всичко това е прекрасно.

Херцогинята се опита да остане сериозна, но щом срещна погледа на сина си, не се сдържа и също избухна в смях.

— Имах предвид, че Уитни е чудесно момиче и прави брат ти много щастлив.

— Наистина.

Стивън отново погледна през прозореца. Уитни тъкмо казваше нещо на Клейтън, после внезапно се засмя и хукна напред. Брат му се спусна след нея и я улови за тънката талия, преметна я през рамо и я понесе към къщата. Уитни се съпротивляваше и накрая той се принуди да я пусне, а тя закрачи до него, упорито сключила ръце зад гърба си.

— Е, смятам, че това урежда нещата — засмя се херцогинята.

— Не се надявай — отвърна й Стивън.

Още неизрекъл тези думи, Уитни се обърна към Клейтън, поклати глава, засмя се и се затича. След миг изчезна от полезрението им. Този път обаче Клейтън не я последва. Той се облегна на едно дърво, скръсти ръце на гърдите си и подвикна нещо след нея. Уитни се втурна обратно към него и го прегърна.

— Сега вече всичко е наред! — засмя се Стивън. — Напомни ми да попитам Уитни, дали има сестра.

Нейна светлост не пропусна да се възползва от ситуацията:

— Наистина, Стивън, след като половината лондонски дами се опитват да привлекат вниманието ти към своите дъщери, не мога да разбера защо още не си си избрал съпруга и… — Тя млъкна, внезапно осенена от някаква идея. — Уитни май спомена за някаква своя втора братовчедка.

Стивън се усмихна — това в повечето случаи се оказваше фатално за женските сърца.

— Ако двете с Уитни си приличат, ще се оженя за нея и ще те даря с толкова внуци, че броят им чак ще те кара да се червиш.

— Не говориш сериозно! — възкликна херцогинята, когато на обяд Клейтън обяви, че сватбата ще се състои след осем седмици.

— Напротив, никога не съм бил по-сериозен — отвърна той и се надигна от стола си. Целуна Уитни по челото и шеговито подхвърли: — Ще оставя вас двете да се погрижите за по-дребните детайли.

Щом стигна до вратата, се обърна и видя как майка му и Уитни си разменят погледи, изпълнени с ужас. Съжали се над тях и милостиво добави:

— Просто направете списък на всичко, което трябва да се свърши, и го дайте на личния ми секретар. Той ще се погрижи организацията да приключи навреме.

— Кой точно е той? — попита Уитни. — Виждала ли съм го някога?

— Той е истински вълшебник — с въздишка обясни херцогинята. — Ще използва името на Клейтън, което винаги действа като магия, и всичко ще бъде изпълнено в рамките на тези осем седмици. Но аз така силно се надявах да разполагаме с повече време за приеми и…

Думите й бяха прекъснати от Клейтън, който надникна обратно в трапезарията и дяволито запита:

— Е, приключихте ли вече със списъка?