Уитни моя любов

40.

Емили се върна във всекидневната, загърна се в шала си и приседна до огъня, но не престана да трепери. Източникът на хлад беше вътре в нея.

Баща й се върна само няколко минути, след като Стивън си беше тръгнал, и още щом видя дъщеря си, гневно завика:

— Точно когато завивах към входа, ме подмина каретата на Уестморланд и проклетият му кочияш за малко да ме отнесе!

— Стивън трябваше да си тръгне спешно. Повикаха го — обясни тя. Беше твърде разстроена, за да забележи, че изрича малкото име на любимия си. — Снаха му е претърпяла злополука и той трябваше ла отиде за семейния им лекар. Бебето сигурно ще се роди преждевременно.

— Колко жалко — с безразличие изрече баща й. — Когато Уестморланд пристигнал тук тази вечер, казал на Дженкинс, че иска да говори с мен. Знаеш ли за какво съм му притрябвал?

Емили кимна. Преглътна, изправи рамене и храбро се приготви да посрещне гнева на баща си.

— Смяташе да поиска ръката ми от теб.

Лицето на херцога пребледня от гняв.

— Ти, малка глупачка! Идиотка! Как си допуснала нещата да отидат толкова далеч?

— Не зная. То просто се случи

— Случило се? Проклета да си! — прогърмя гласът му. — Имаш ли някаква представа какво си направила? Какво му отговори?

— Казах му истината — че вече съм сгодена за Гленгармон.

— И това ли е всичко?

— Не. Обясних му защо трябва да го направя — заради желанието ти да притежаваш земите на маркиза и заради това, че мой дълг е да ти се подчиня.

— Как реагира той?

— Беше ужасно разстроен. Татко, моля те, повярвай ми! Не съм предполагала, че чувствата на Стивън към мен са толкова силни. Чувах слуховете, че се канел да поиска ръката ми, но не им вярвах. Нямах причина да им повярвам.

— Мили Боже! Това е истинска катастрофа! Поставяш ме в ужасното положение да отхвърля Стивън Уестморланд и цялото му семейство! Има само един изход — да се ожениш за маркиза веднага! Още на сутринта Гленгармон ще издейства специално разрешение от църквата и двамата незабавно ще се венчаете!

Емили го погледна, обърна се към огъня и впи поглед в пламъците. После рече:

— Много добре, татко.