Войната на вярата

21.

Предупредителните светлини на системите за захранване с енергия запазиха кехлибарения си цвят, което означаваше, че захранването е спаднало под седемдесет процента. В случай че системата продължеше да работи с мощност под десет процента — тогава всички индикатори щяха да блеснат в червено, — акумулаторите щяха да избухнат.

Миризмата на озон и износено оборудване притискаше Трайстин от всички страни, но той провери прекъснатия приток на мощност на фона на съотношението пространство/прах и въздъхна с облекчение, като научи, че би могъл да започне транслация. Пръстите му веднага се заклеха със серията необходими манипулации.

— Започва засилването на транслационната мощност. Остават още четири минути до транслацията.

За миг екранът, който отразяваше външната обстановка, блесна в червено; Трайстин отклони поглед от транслационния плотер към дисплея за фина настройка, където следите от патрулния кораб на възвращенците бяха по-широки — това означаваше, че трябва да употреби по-голяма входна мощност, за да постигне по-висока крайна скорост. Кръг от кехлибарената светлина попадна в централната част от екрана — представляваща повредената корвета, която Трайстин се опитваше да изтръгне от системата за захващане на възвращенците. От високоговорителя на екрана се разнесе едно-единствено „Пинг!“.

— По дяволите… — измърмори лейтенантът. Възвращенците имаха система за блокиране на електронните комуникации. Трайстин изгуби няколко ценни секунди в опити да изтръгне отговор от вградения си чип, който бе престанал да функционира. След това пръстите му заскачаха светкавично по клавишите на компютърния терминал. Всичко отнемаше толкова много време, когато се извършваше ръчно.

Оставаха още три минути и десет секунди за синхронизиране на системите за транслация. Мощността на захранването беше шейсет и пет процента и прогресивно намаляваше. Спускането на предпазните щитове щеше да доведе до спадане на наличната мощност под 55 процента — това бе нивото, необходимо за извършване на транслация. Патрулният кораб на възвращенците беше на по-малко от петдесет хиляди разтега — само част от светлинната секунда — и се приближаваше, а субтранслационните торпеда се движеха със скорост близка до тази на светлината.

Трайстин се намираше в пилотската кабина в състояние близко до пълна безтегловност, стомахът му се сви на топка и се покатери към гърлото му. Задейства спускането на предпазните щитове, после отмени командата, защото мощността спадна до двайсет процента. Постепенно тя започна отново да се увеличава… 25 процента… 35 процента… 45 процента… 48…

— Потокът от свободна енергия е недостатъчен за осъществяване на транслация — тази информация се появи върху дисплея на главния компютърен терминал. — Ще подадете ли команда за отлагане започването на транслационния процес?

Трайстин остави без внимание зададения му въпрос, осъзнавайки, че пилотската кабина е пропита с миризми на човешко същество, изпаднало в стрес, както и на сложно оборудване, изпаднало в затруднена ситуация. Не само челото, цялото му тяло бе окъпано в пот. Какво можеше да направи?

Преустанови подаването на енергия, осигуряваща изкуствена гравитация и усети как тялото му полита и изопва ремъците, с които бе привързано; след това бе леко притиснато към пилотското кресло от непрекъснато увеличаващото се ускорение на системата. Намираше се в състояние на почти пълна безтегловност. Огромната тежест във вътрешностите му продължи да се катери нагоре към гърлото.

— Остават още две минути до започване на транслацията — механично изписаните думи се появиха на дисплея пред Трайстин.

Екранът, изобразяващ външната обстановка, блесна в червено. Серия от линии, образувани от розови точки, полетя към центъра на екрана — към Трайстин.

Б-з-з-з! Б-з-з-з-з! Предупредителната светлина за нивото на мощността заблестя.

— Мощност под петдесет и пет процента — бе изписано върху дисплея.

Погледът на Трайстин започна да прескача между екраните, датчика, отчитащ мощността в ъгъла на дисплея и данните от дигиталните индикатори. Умът му трескаво се опитваше да изчисли какви възможности се разкриват пред него. Накрая посегна и изключи системата за контрол на обкръжаващата среда и зачака. Нивото на мощността бавно се увеличи над 55 процента. След това изтегли предпазителя пред копчето, с което се подаваше команда за начало на транслация и решително го натисна.

В пилотската кабина избухна бяла светлина, след това се разнесе тъп, виещ, звук и мощността изведнъж рязко спадна. Пилотската кабина се превърна в купчина инертна пластмаса, метал и бездействащи електронни системи, осветявани единствено от аварийните светлини.

— Системите не функционират! — оцветените в червен цвят думи блеснаха в горния край на екрана може би три или четири пъти, преди да угаснат в тъмнината. Мощността изведнъж започна да се увеличава — беше се осъществила транслация, без наличието на акумулатори.

Трайстин изтри чело с длан и се опита да не поклати глава. Какво друго би могъл да стори? Да предпочете бавна смърт без никаква мощност в системата след приключване на транслацията или незабавно да се взриви — що за избор… Въздъхна.

Вратата на пилотската кабина зад гърба му се отвори.

— Не можехте да направите абсолютно нищо, лейтенант. Не и в края на упражнението. След като веднъж стигнете до положение вражеските торпеда да ви притискат от всички страни и акумулаторите ви да не действат, да не разполагате с достатъчно енергия за спускането на предпазните щитове, а след това и за транслация, вие ще бъдете мъртъв, каквото и да предприемете. Скок напосоки в космическото пространство на по-ранен етап от упражнението беше възможно най-добрият избор, който имахте, но дори и в този случай вероятно щяхте да замръзнете, кръжейки в орбита около някоя звездна система — нямаше да имате достатъчно енергия да повикате помощ; при това не разполагахте с достатъчно топлина, за да оцелеете, дори и да ви чуеха — подкомандир Фолсъм сви рамене. — Освободете предпазните колани. Ще отидем в стая Б за получаване на инструктаж. — Стройният офицер излезе, като остави вратата след себе си отворена. Трайстин остана сам в тренажора.

Лейтенантът се освободи от предпазните ремъци и стана от износеното пилотско кресло. После взе чантата с екипа си от шкафа до празното място на техника. Мина през вратата на пилотската кабина, прекоси празното пространство от тренажора до неподвижно прикрепената към стената платформа и бавно слезе по стълбите, докосвайки с крака сивия каменен под на тренажорното отделение.

Сега до компютърния терминал стояха майор Ултийна Фрейър и нейният инструктор — някакъв подкомандир, който разговаряше с техника на отделението.

— Как мина, лейтенант? — попита Ултийна Фрейър.

Трайстин изтри чело с длан.

— Замръзнах до смърт в открития космос… бавна смърт.

— Ендшпил — кимна тя.

Трайстин се намръщи и нищо не отговори.

— Това е древен термин от шахмата… Шахматната игра, познаваш я, нали? Потърсих значението на тази дума в енциклопедията. Ако единият от играчите може да предвижда играта с един ход по-напред от другия, той е в състояние да принуди по-недосетливия играч да прави на пръв поглед логически ходове, които го довеждат до капан. — Тя хвърли бърз поглед към командира.

— Ваш ред е, майор Фрейър.

Ултийна се усмихна за миг към Трайстин и взе чантата с екипа си.

— Дръж се, Трайстин.

Трайстин ѝ кимна в отговор, излезе бавно от тренажорното отделение и пое по коридора, където имаше цяла, сякаш безкрайна, редица от помещения — там инструкторите анализираха изпълнението на упражненията в тренажорите. Макар че бе мила, защо Ултийна винаги подчертаваше превъзходството си пред него? Лейтенантът изсумтя. Може би защото наистина го превъзхождаше. На Мейра се беше досетила как да победи танковете още преди появата им. А той дори не си бе помислял, че възвращенците разполагат с танкове.

Още веднъж пое дълбоко въздух и влезе в стаята за инструктажи.

— Седнете, лейтенант — подкомандир Фолсъм се усмихна.

Трайстин седна.

— Имате ли някаква представа защо приключихте по такъв начин — превръщайки се в леден къс, кръжащ в орбита сред някое затънтено кътче в космоса?

— Измислили сте такава ситуация, за да се подведа? — Трайстин изтри чело с длан. — Или просто е имало някое скрито препятствие, което показва, че не съм особено наблюдателен?

За негова изненада Фолсъм се облегна върху пластмасовата облегалка на стола си и кимна утвърдително.

— Но защо ни е притрябвало да постъпваме така с вас? И защо използваме техника, наподобяваща физическите тренажори от древността, вместо съвременните невронни симулаторни уреди?

Трайстин дълго бе мислил по този въпрос — и то неведнъж, ала строгото разписание на заниманията не му бе оставило време да го зададе. Самото обучение не оставяше дори минута за въпроси и той мислеше по тях преди да го обземе крайно изтощение.

— И аз съм се питал за причината. Първата ми мисъл беше, че са прекалено скъпи и вероятно е необходим голям персонал по поддръжката им.

Фолсъм кимна леко, после вирна напред брадичката си.

— Това отчасти е вярно. Основната причина е, че ние сме пълноценни живи същества. Голяма част от обратната информация, получавана от мозъка, е на подсъзнателно ниво, но човек въпреки това я осъзнава. Колкото по-точно имитираме цялата обстановка и обкръжаващата среда — а не просто начина, по който умът я възприема, толкова по-истинско е обучението. Естествено предполагам, че бихме могли да ви напъхаме в скафандри, посредством които можем да вкарваме импулси във всеки отделен нерв от тялото на пилота, но всеки един от тези проклети скафандри трябва да се прави по поръчка. Физическите тренажори са много по-рентабилни. При това не ни се налага да се тревожим, осигурявайки непрекъснато наблюдение над реакциите на организма на пилота. Физическите тренажори също имат физически ограничения на възможностите си. — Инструкторът замълча за миг. — Макар че от време на време се появяват идиоти, които така оплескват нещата, че всички икономии отиват по дяволите.

Трайстин преглътна мъчително.

— Но това не се случва твърде често. А сега да се върнем на първоначалния въпрос: защо поставих този капан пред вас?

— За да можем да осъзнаем пред каква ситуация сме изправени, преди положението да излезе от контрол?

— Причината е много по-сериозна. — Фолсъм отлепи рамене от облегалката на стола. — Има древна поговорка, която гласи: — „Човек забравя, че целта му е да пресуши блатото, когато е затънал до шия в калта“. Значението ѝ сега е очевидно… а може би не е. Когато човек се намира сам в космоса на борда на някоя корвета, когато пилотира военен крайцер-кръстосвач или транспортен кораб и животът на други хора зависи от него, а изведнъж всичко започва да върви не както трябва — това се случва по-често, отколкото ни се иска да го правим достояние на широката общественост, — съществува непреодолимо изкушение да действа според моделите на поведение, които е научен да следва. В крайна сметка рефлексите — особено засилваните посредством вградените нервни чипове рефлекси — действат по-бързо, отколкото когато човек прекъсне работата си, за да помисли. И това става предимно в случаите, когато пилотът разполага с броени минути или секунди, за да реагира. Рефлексите със засилена острота дори влошават положението, защото пилотът реагира, следвайки усвоените модели далеч по-бързо, отколкото след анализ на ситуацията. Ето защо трябва да се научите да очаквате определено развитие в положението.

Трайстин слушаше.

— Умението пилотът да предугади какво ще се случи в непосредствено близкото бъдеще — ето ключът към задачата как да мислим и реагираме едновременно. Опитваме се да ви помогнем, като първоначално дезактивираме вградените нервни чипове — по този начин забавяме възприемането на моделите на обучение. По-късно, когато трябва да се справите с подобни ситуации в реална обстановка, дори като използвате подсилените чрез чиповете рефлекси, може да се окаже, че бързината на реакцията ви не е достатъчна. Запомнете: много пъти ще се оказвате на погрешно място върху обвивната повърхнина, описваща разширяването на времето. Това означава, че трябва да реагирате светкавично и правилно. Същевременно възвращенците разполагат с неограничен запас от време в сравнение с това, с което разполагате вие.

Трайстин овлажни устни с език.

Светлокосият подкомандир извади сноп листове и ги сложи върху малката масичка.

— Първо — справихте се бързо и ефективно със спада във функционирането на системата за захранване с енергия. Добро постижение. Вероятно щях да проверя акумулаторите по-рано, но това е нещо, на което човек се научава с течение на времето, а не от разговор с инструктора си.

Трайстин отново изтри все още потното си чело.

— Защо щяха да експлодират акумулаторите ви, лейтенант?

Трайстин се намръщи.

— Зная. Излязоха от строя, защото аз, инструкторът, им подадох такава команда… но каква би била причината те наистина да излязат от строя?

— … Ами, сър…

— Не заеквайте.

— Недобра поддръжка или прекалено много на брой резки промени в температурите. Или щети, нанесени чрез физически удар — чрез лазер или шрапнел, — но това не изглежда вероятно, защото…

— Защото всяко нещо, доближило се на достатъчно близко разстояние до вас и способно да ви нанесе този физически удар, щеше да ви убие. Имате право. — Фолсъм се изкашля, за да прочисти гърлото си. — Двете най-основни причини оборудването да излезе извън строя са същите както в старо време, когато хората са се опитвали да разсичат и убиват враговете си с мечове — грешка на човека, опериращ с оборудването; второ — грешка в поддръжката на уредите или грешка в самата конструкция. Започнете оттук.

— Грешка на човека, работещ с оборудването — подхвана Трайстин, като се опитваше да накара ума си да действа по-бързо. — Нима прекалено много на брой промени, зададени при консумирането на енергия, биха могли в крайна сметка да изтощят акумулаторите?

— Точно така. Да, акумулаторите са предназначени именно за това, но ги употребявайте само когато наистина имате нужда. Зная — операторите, контролиращи станцията искат светкавично да се изключите от енергийната ѝ система. Координаторите, отговорни за тактиката на обучение, изискват от пилотите да реагират още по-бързо. Но една минута в повече, през което време ще се натрупа допълнителна тяга и ще се осъществи плавен трансфер на енергия, няма да промени нищо — а същевременно тя би могла да означава, че акумулаторите няма да излязат от строя, когато се нуждаете от тях.

Трайстин потрепера, като се сети за резките промени в енергията за захранване, които беше допуснал.

— В началото всички постъпвате така. Това е част от процеса на обучение. Какво ще кажете за поддръжката?

— Може би е необходима по-обстойна проверка на оборудването преди самия полет?

— Това помага. Как можете да направите разлика между подлаган на натоварвания акумулатор и такъв, който не е?

— Не зная — призна Трайстин.

— Има различни начини. За някои от тях ще се осведомите в техническата библиотека. Някои са изобретени от по-добрите техници на станцията. Аз няма да ви ги кажа. Не проявявам жестокост. Казвал съм ги на офицерите, които се подготвят за пилоти и повечето от тях не запомняха нищо. Затова вече не казвам. Онези, които искат да оцелеят, сами намират отговора.

Трайстин потисна желанието си да изстене. Още нещо, за което трябваше да се рови из затънтените файлове — при това се налагаше да го прави механично, тъй като вграденият му нервен чип временно не действаше.

— Да се върнем към вашия полет. След като акумулаторите излязоха от строя, защо просто не продължихте по еклиптиката, търсейки свободна от прах зона, където можехте да извършите транслация?

— Мощността все още беше 85 процента…

— Докато попаднахте в изпълнената с прах зона и трябваше да спуснете предпазните щитове.

Трайстин започваше да осъзнава модела на действие. Смяташе, че прехвърля енергия към предпазните щитове само временно, но при тази скорост на кораба и прекалено широкия пояс, изпълнен с прах, изразходваната енергия беше натоварила твърде много захранващата енергийна система; ефикасността ѝ на действие и подаваната от нея енергия бяха спаднали. След това пък се бе появил патрулният кораб на възвращенците.

— И защо не поехте по еклиптиката, след като се измъкнахте от прашната зона?

— Изключих емисиите на системата за фина настройка и си помислих, че мога да избягам от първия кораб на възвращенците.

— Това беше правилно, но след това вторият им патрулен кораб ви откри, а вие не разполагахте с достатъчно енергия да избягате от товарна совалка, прекарваща руда или от леден астероид, движещ се по широко разгъната спирала.

Трайстин кимна.

— Виждате ли, лейтенант? Всяко взето от вас решение изглежда напълно логично. С изключение на едно-единствено. Не беше необходимо да спускате предпазните щитове, вероятно това бе единственото откровено глупаво нещо, което направихте — не че би променило кой знае колко изхода на вашия полет. Както и да е, понякога има моменти, когато е по-добре да си тръгнете за дома, съкращавайки по този начин загубите, които причинявате.

Фолсъм се взря в Трайстин.

— Е… разбирам младите пилоти. Никой от вас не иска да признае, че се е сблъскал с неща, с които не може да се справи. Има една поговорка, възникнала още в първите години на полетите в атмосферата на Земята. Тя все още е вярна: „Има стари пилоти, има и смели пилоти. Но не съществуват стари смели пилоти“. Другото нещо, за което трябваше да помислите, след като не предпочетохте изход по високата еклиптика, беше наслагването на транслационната грешка. Нима оцеляването ви за месец — или година — измерени в стандартно изтекло време — си струват остатъка от вашия живот? Някои пилоти са приемали, че е така. Надявам се, че вие не сте един от тях. В крайна сметка по един или друг начин вече сме вложили няколко милиона кредитни точки във вас.

Трайстин кимна още веднъж, опитвайки се да не покаже, че командира отново сякаш бе прочел мислите му.

Фолсъм събра снопа листове от масата и се изправи.

— Като обобщение бих казал, че не беше чак толкова лошо. Особено ако научите нещо от този тренировъчен полет.

Трайстин също се изправи.

— Да, сър.

Стройният подкомандир излезе от стаята с бавни, отмерени крачки.

Трайстин събра бележките си, угаси светлината в помещението за анализ на проведения „полет“ в тренажора, после излезе в коридора, водещ към полегатото стълбище. Трябваше да побърза, ако искаше да вземе душ преди занятията по транслационно инженерство — наистина така вонеше, че изпитваше крайна нужда от душ.

Тренажорите бяха разположени на най-ниските нива от станцията — по такъв начин най-лесно се елиминираха гравитационните полета, генерирани от оборудването, монтирано в близост до центъра на малката луна — или големия астероид, какъвто всъщност беше Чевел Бета.

Почти беше стигнал до ниво J, когато долови шума от нечии стъпки по долния коридор. Човекът бе тръгнал в неговата посока и се мъчеше да го настигне.

— Трайстин?

Джони Чичи се движеше с тежки стъпки по полегатото стълбище зад него.

— Видях, че командир Фолсъм е твоя инструктор на тренажорите. Констанция казва, че той е проклет стар кучи син.

— Труден човек е — призна Трайстин.

— Всичко тук е трудно. — Чичи хвърли поглед надолу по стълбището. — Справи ли се със задачите за енергията на транслацията?

— С повечето от тях. Не реших само една. Доколкото можах да пресметна, човек просто не може да осъществи транслация. — След тези думи Трайстин изтри все още потното си чело. — Но в изпитните формуляри искаха отговори за изисквания по отношение на мощността, максималното разстояние и координати в обвивната повърхнина. Не знам.

— Значи какво направи?

Трайстин вдигна рамене.

— Написах изчисленията, според които не може да се осъществи транслация. Сигурно не съм забелязал някоя уловка и командир Ешбех ще ме накара да се чувствам като идиот. — Трайстин огледа полегатото стълбище. — Трябва да тръгвам. Имам нужда от студен душ преди занятията.

— Аз също, но съм прекалено уморен да тичам нагоре.

— Ще се видим по-късно. — Трайстин изтича по стъпалата към ниво J, където се намираше неговата стая. За щастие всички занятия се провеждаха на ниво D — там бяха разположени и малкото административни кабинети.

— Добре. Може би Ямидори ще е в състояние да ми помогне с инженерните проблеми.

Трайстин не се хвана на тази въдица, макар че изпитваше известно съжаление към Чичи. Според общото мнение Чичи притежаваше силно развити инстинкти — поне в тренажора, — но изпитваше в еднаква степен тежки затруднения при по-абстрактните упражнения.

Лейтенант Десол започна да разкопчава униформата си още преди да бе влязъл в своята стая.