— Братко Хайрис, ако обичате, излезте напред — помоли инструкторът, който се представи само като брат Суледин. — Вие сте от Нефи, а се намирате на Орум, някъде в Уайстух.
Трайстин застана в празното пространство пред столовете. Не знаеше какъв етюд щеше да му възложи инструкторът.
— Братко Хайрис, разбрах, че сте родом от Нефи. Не е ли тази планета твърде позната на системите за разузнаване на Еко-Извергите?
— Наистина съм от Нефи, братко — потвърди Трайстин с усмивка, за която се надяваше, че е достатъчно широка. — Благославям Бога и неговия Пророк, че служат като истински щит пред нашите домове.
— Може би фактът, че сте така добре запознат с мерзките създания, ненавиждащи нашия Бог, ви създава истински тревоги?
— Нашият Бог ни е предпазил от отровната близост с мерзките създания, както вие така проницателно ги нарекохте.
— Аз бих казал, че във вас се забелязва известна близост с тях, братко Хайрис — изрече без запъване брат Суледин.
Трайстин успя да задържи усмивката върху лицето си, докато изрече и последните думи от отговора си:
— Господ ми е свидетел… когато някой упорито настоява, че друг човек прилича на отвратителните изверги, самият той таи в сърцето си известна привързаност към порядките им.
Суледин кимна одобрително, отдалечи се от Трайстин и се обърна към една от жените.
— Сестра Сузана? Тъкмо сте пристигнали от Медина, а дрехите ви са измачкани. Защо сте допуснали това?
Трайстин понечи да изтрие чело с ръка.
— Братко Хайрис, нима ви разстроих с думите си? Много ли ви е топло? Може би наистина поддържате някакви връзки с онези отвратителни същества?
Трайстин отново си наложи да се усмихне. Нима брат Суледин имаше очи и на гърба си?
— Аз съм от Нефи, братко. На Нефи е по-хладно отколкото в Уайстух, значително по-хладно. Вероятно ще можете някой път да ми дойдете на гости.
Без да спира, вече нанесъл коварния си малък удар, брат Суледин отново се обърна към сестра Сузана.
— Сестро, в женски манастир ли възнамерявате да постъпите?
Трайстин потисна желанието си да потрепери при обидните думи.
Сестра Сузана се обърна и впери очи в лицето на Суледин.
— Братко, благодаря за загрижеността, която проявявате — тя е израз на братската ви любов и доброто ви възпитание, но аз ще запозная съпруга си с грижовността, която проявихте към мен. — И тя се усмихна лъчезарно в негова посока.
— Разбор на занятието — обяви брат Суледин.
Това означаваше, че сега можеха да бъдат обективни в оценките си, помисли си Трайстин. Все още обаче трябваше да действат като човека, чиято самоличност бяха приели, усмихвайки се учтиво един към друг.
— Открита агресия не се проявява, а ако случайно се прояви, тя не трябва да трае дълго. Всички обиди са завоалирани, както при споменаването на „мерзките същества“ в случая с брат Суледин. Допустими са обиди, отправяни към Еко-Извергите, които, естествено, не присъстват по време на водения разговор. Тези обидни епитети често са съпроводени с хаплива игра на думи и безвкусни намеци. Възвращенската култура се е развивала в условия на силно давление и потисничество, затова е силно стилизирана. Всяко действие на личността се забелязва и се съпоставя с възприетата социална норма. Никога не можете да останете сами, без да бъдете наблюдавани от някого. От вас се очаква да реагирате както би реагирало невинно същество, ала трябва да отговорите в техния стил, използвайки завоалирани намеци. Толерантността в границите на нормата е твърде висока, ала след като някой наруши границата, този човек буквално изчезва от света. И винаги помнете една основна истина, която се стремим да ви втълпим: възвращенците рядко лъжат. Те могат да се въздържат и да не разкрият определена информация, но ако изрекат нещо, обикновено можете да разчитате, че то е вярно. Тъкмо поради това те така сурово наказват хората, нарушили обществено допустимите норми. Е, не използват думата наказание. Ако се спрем на учтивите фрази в описанията им, те обикновено отиват в изпълнение на мисия в името на Пророка — това може да бъде задача, свързана с рудодобив на някой астероид без необходимото оборудване, или просто хвърлят провинилия се на почти ненаселена планета в последния стадий на преобразяване по първоначално одобрен план. Никой не е застрахован от подобно наказание, затова системата действа. — Инструкторът замълча. — Край на разбора.
За миг над класната стая надвисна тишина.
— Желая ви приятен ден, братя и сестри.
— Приятен ден и на вас, братко Суледин.
Трайстин не се опита втори път да изтрие влажното си чело — не и когато се намираше в помещение или на сянка.