Войната на вярата

22.

— Преди да пристъпим към тактическите аспекти на транслацията — такива като буквалната невъзможност за синхрон — с други думи: синхронизиране на транслациите и излизане от транслация посредством отделен космически кораб, — трябва да обсъдим същността на понятието транслационна грешка. Говорим за „грешка в транслацията“, но нима това наистина е грешка? Разбира се, че не е — кимна командир Кюрбиачи, след като сам отговори на въпроса си. — Наричаме я „грешка“, защото предварително не можем да определим колко време изтича в нашата пространствено-времева галактика, докато корабът се намира в процес на транслация — тоест преминаване — между два сходни такта на транслационния двигател. Два идентични кораба с точно еднакви — поне при точността, която нашите технологии са способни да достигнат, — товар и персонал могат да се появят в едно и също място в пространството с разлика в транслационното време най-много два месеца. Проблемът е, че при всеки кораб всяка точка на транслацията, както и всяко време на транслационния процес са уникални и неповторими. Така че ако опитаме да определим влиянието на буквално стотици различни променливи величини върху дадена транслация — тоест преминаване през нещо, което в най-общи линии може да бъде наречено хаос, макар че не е, — ще се получи математическа задача извън възможностите на което и да е оборудване, създадено досега. О, нашите преценки станаха относително точни, но те са само преценки и едва ли бихме могли да ги наречем точни дори в случай на един-единствен отделно взет космически кораб… Повечето от натрупаната досега информация не обяснява влиянието на тъй наречената „транслационна грешка“ върху движението на повече кораби…

Седнал на втората редица сред десетината бъдещи пилоти-офицери, които се намираха на три не особено различни нива на обучение, — Трайстин потисна желанието си да се прозее.

— Както изтъкнатият академик Ройота установи преди повече от столетие, поради факта, че тъй наречената транслационна грешка е функция на уникалните свойства, свързани с всяка транслация, резултатът ѝ ще се прояви в произволно взет период от време, ограничен от променливите величини, влияещи върху транслацията. Да, майор?

— Може би избързвам, но теоретически погледнато — заговори майор Ултийна Фрейър, — теоретически погледнато, ако разполагаме с достатъчно голям брой кораби и опитаме да извършим едновременна транслация с всеки един от тях, няма ли в действителност да приключим експеримента с групи кораби, появяващи се в пространството в общи линии по едно и също време?

— Теоретически погледнато това е напълно възможно. Всъщност това е една от теоремите на Ройота, доказваща, че случаят ще бъде именно такъв — това е Теоремата за транслационното разпределение, но… — Кюрбиачи замълча за миг, преди да продължи: — но броят на участващите в транслационния процес променливи величини би изисквал, според изчисленията на Ройота, направени въз основа на транслационните двигатели от тогавашната епоха, флота от около 10 000 кораба. Днес, според моята проста адаптация на Теоремата за транслационното разпределение, за да се достигне приемливо разпределение са нужни почти хиляда кораба. Под приемливо разпределение се разбира появата на двадесет групи от десет кораба, излизащи последователно от транслационния хаос по следния начин: корабите от всяка група се появяват в реалното пространство на времеви интервал от един ден един след друг. — Кюрбиачи направи лек поклон, ала късо подстриганата му, гарваново-черна коса дори не потрепна.

— Благодаря ви, командире.

— Вашият въпрос илюстрира проблема за постигане на синхрон, който очевидно представлява основата на тактиката, възприемана на всяко ниво над отделно взетия кораб като самостоятелна бойна единица. Теоретически и практически погледнато да се синхронизират движенията на много кораби през междузвездните пространства остана невъзможно, дори когато използваме усъвършенствани модификации на смущенията в космическия хаос.

— А какво ще кажете за нападението на системата Хармония? — попита някой зад Трайстин.

— А, да. Това е хубав въпрос. — Кюрбиачи се усмихна.

След като видя каква бе усмивката, Трайстин разбра защо не желае Кюрбиачи да бъде човекът, който щеше да го изпитва за получаване на званието военен пилот.

— Много хубав въпрос наистина. Имате ли информация за нападението срещу системата Хармония? — Кюрбиачи замълча за миг. — За онези от вас, които не са запознати с подробностите, ще съобщя допълнителни данни. През месец Септем на 720 година коалицията предприе нападение срещу системата Хармония, използвайки почти сто транслационни кораба. Те унищожиха всичките военни цели в рамките на системата, както и основната база на мисионерите на Пророка. Този успех никога след това не беше повторен, вероятно никога няма и да бъде. Коалицията започна да транслира кораби в подортния регион на системата Хармония почти четири месеца преди нападението. За да получи 108 кораба — точно толкова, колкото започнаха атаката — бяха направени транслации с над двеста кораба. Осемдесет кораба не попаднаха в пространството на атаката поради големи различия на транслацията и се върнаха невредими, макар че последният от тях не се прибра в Чевел Бета почти три години след нападението. Дванайсет кораба опитаха да осъществят транслация и не се върнаха. Предполага се, че дванайсетте не са попаднали в свободната от прах подоортна зона и са били транслирани в пространство, неподходящо за транслация…

— Бум! — разнесе се приглушен шепот от първата редица.

— Точно това е станало — съгласи се Кюрбиачи. — По-късно от сто и осемте кораба, започнали атаката, се върнаха двайсет и седем. Те бяха успели да оцелеят. — Лекторът се поклони на лейтенанта, който беше задал въпроса. — След нападението срещу системата Хармония военните власти на възвращенците разшириха обхвата на териториите, наблюдавани от патрулните кораби, включвайки крайните пространства на своите системи. Тази тактика, макар че беше твърде скъпа, изключи възможността коалицията да нахлува в техните територии посредством многофазово струпване на сили в границите на някоя тяхна система…

Трайстин сви устни и пое въздух през носа, опитвайки се да сподави прозявката си. История и още, още история! Изводът беше съвсем прост: все още никой не бе измислил как два кораба да преминат в синхрон процеса на транслация и да се появят в близост един до друг във времето и пространството, макар че близката им поява във времето създаваше по-големи проблеми.

— … В резултат на ограниченията по отношение на синхрона не съществува вероятност да се развият междузвездни битки между флотите на двете страни. При това системите за електронна защита, особено след развитието на технологиите, действащи чрез фина настройка, дават определено предимство на защитаващата се страна…

Трайстин потисна поредната си прозявка. Макар че Кюрбиачи беше блестящ специалист по бойна тактика, лекциите му бяха отегчителни. Възпитан по схемите на старата образователна школа, той беше безукорно учтив и отказваше да възприеме по-интересна методика на преподаване, защото тя би могла да предизвика прояви на непочтително поведение.

Носеха се слухове, че е далеч по-занимателен по време на среща на четири очи.

— … по същия начин Лимита на Томпкинс ограничава мощта на транслационните двигатели до маса по-малка от две хиляди метрични тона… транслации, свързани с маси, надвишаващи хиляда тона, са изправени пред… известни трудности…

„В занятието по транслационно инженерство — помисли си Трайстин, — подкомандир Ешбех бе започнал с математическата обосновка на Лимита на Томпкинс и това бе далеч по-интересно.“

— … стремейки се да преодолеят ограниченията в синхронизацията, както и Лимита на Томпкинс, възвращенците на Пророка се върнаха към подход, който би могъл да ни изглежда анахроничен — използване на астероидни кораби със система за захранване с енергия, базирана на конверсия на полезната маса. В тях те прилагат модифициран транслационен ефект на ускорение и намаляване на ускорението чрез…

Трайстин надраска върху листа пред себе си нещо, което приличаше на железен астероид, после добави своята концепция за тъй наречения декселарационен модул, осигуряващ намаляване на ускорението. Рано или късно Кюрбиачи трябваше да заговори за бойната тактика, вместо да им обяснява защо такава въобще не съществува. Поне Трайстин се надяваше, че той ще постъпи именно така.