Войната на вярата

56.

— Контролен модул на Браха, тук е корабът на хинджите „Пакуаврат“, търговски код алфа-гама-седем-пет-четири. Моля за разрешение да се приближа към станцията.

— Приехме съобщението ви, „Пакуаврат“. Изпратете номера на разрешителното на пилота.

— Контролен модул на Браха, номерът на разрешителното на пилота е: Т-С — което в разгънат вид означава Твърдо сърце, код пет-девет-четири-две, Квебек.

Последва значителна пауза, разнообразявана с пукане на статично електричество.

— „Пакуаврат“, получавате разрешение за кацане на стенд Бета три. Поддържайте тягата на стойност 0,02 или под нея.

— Потвърждавам разпорежданията ви, контролен модул на Браха. Поддържам тягата на стойност 0,02.

Орбиталните станции на търговски кораби не поощряваха бързото движение около стендовете за кацане — това стана очевидно, докато Трайстин приближи „Пакуаврат“ към секция Бета, която имаше старомоден стърчащ напред док за кацане.

— Контролен модул, започвам маневрата по кацане на док.

— „Пакуаврат“, имате разрешение за кацане. Докладвайте, когато кацнете на посочения стенд.

— Приех съобщението и действам според получените указания.

Разнесе се тих, глух звук, когато корабът кацна на дока. Трайстин магнетизира опорните дискове, още преди вибрациите да заглъхнат и започна процедурата по изключване на бордовите системи.

— Контролен модул на Браха, корабът на хинджите „Пакуаврат“ кацна на стенд Бета три.

— Благодаря ви, Бета три. Получавате разрешение да извършите смяна в захранването.

— Приех разрешението ви.

Трайстин поседя в креслото няколко секунди, после се засмя и се изправи бързо. Той беше целият екипаж на кораба.

След като осъществи смяната в захранването и провери налягането, подаде команда входният панел на херметизационната камера да се отвори.

Жена, облечена в униформата на компанията „Алтус Лимитид“, чакаше пред камерата с портативен компютърен терминал в ръка. Тя бе съпроводена от двама мъже в сини пилотски костюми, с бели мълнии върху ръкавите — това бяха офицери от търговско-митническата служба на възвращенците. Трайстин провери първо механичните подпори, после уплътненията на входно-изходните ръкави, свързани с херметизационната камера на кораба и едва тогава се обърна към жената:

— Вие сте госпожа Ининджи Дота? Аз съм брат Хайрис. Не съм имал удоволствието да се запозная с вас по-рано.

— Приятно ми е да се запознаем, братко Хайрис. Пилоти като вас правят възможно съществуването на нашия бизнес — гласът ѝ беше учтив, ала нищо повече.

Трайстин поддържаше спокойния израз на лицето си; знаеше, че компанията на хинджите е принудена да наема възвращенски пилоти.

— Братко — подхвана русокосият, зеленоок офицер, — какъв е товарът, който докарахте?

— Разнообразни микроелектронни елементи, различни видове схеми и няколко специални поръчки от наши клиенти, снабдени с необходимите документи. — Трайстин очакваше подобен въпрос и беше доволен, че бе проучил списъка на отделните компоненти на товара така добре, че почти ги знаеше наизуст.

— Какво е състоянието на печатите върху пратките?

— Те бяха чисти, когато излязох от кораба.

— Имате ли нещо против, ако се качим на борда?

— Не, разбира се, но предполагам, че госпожа Дота би трябвало да ни придружи, тъй като тя е агента на компанията превозвач. — Трайстин направи знак към жената.

— Нямаме нищо против.

Трайстин отвори с лекота товарното отделение.

— Тук се намират микроелектронните елементи…

По-високият офицер се намръщи и го погледна.

— Братко Хайрис, струва ми се, че вие познавате твърде добре превозвания от вас товар.

— Пилот, който не го познава добре, съвсем скоро става мъртъв пилот — отвърна Трайстин. — Изчисленията на общата маса трябва да бъдат съвсем точни… — Той сви рамене.

— Задръж този пилот за компанията, Ининджи — посъветва жената вторият митнически офицер.

— Ако имаме късмет… — жената-агент разпери ръце.

Трайстин отстъпи няколко крачки назад, докато двамата офицери гледаха, измерваха с портативно оборудване и в най-общи линии обърнаха наопаки почти всичко на борда. Провериха най-внимателно всеки печат и всяка залепена върху касетките марка.

Накрая двамата се върнаха при Трайстин.

— Всичко е наред с товара, братко Хайрис. Може ли да прегледаме вашата лична карта и картата с данните от биографията ви?

— Те са в сейфа в пилотската кабина. Почакайте един момент.

Високият офицер го последва в кабината и изчака, докато Трайстин взе двата пластмасови правоъгълника, съдържащи нужната кодирана информация. След това митническият служител ги прокара през портативния компютърен терминал, който държеше в ръка.

Трайстин внимателно наблюдаваше очите на офицера в очакване върху ирисите да блесне отражение от червена светлина, появила се върху дисплея. Но в погледа на служителя нямаше нищо друго, освен подчертано изразена скука. Върху компютърния терминал проблясна зелена светлина.

— Свободен сте. — Офицерът се обърна към жената: — Вече можеш да разтоварваш кораба. Удоволствие е да работим с теб, Ининджи. — После погледът му спря върху Трайстин. — Ще пилотирате ли кораба по маршрута за връщане, братко?

— Да, но се налага да почакам известно време — отговори Трайстин. — Товарът, който трябва да закарам с обратния рейс, все още не е подготвен.

По-ниският офицер поклати глава.

— Добре ще бъде да го закарате по предназначение. Всеки ден записваме пристигащи и заминаващи оттук стоки.

— По-добре да работим това, благодаря — отбеляза високият. — Дори пилотите на търговски кораби не винаги се справят със задачите си. Да си виждал някога възрастен пилот?

Двамата офицери закимаха с глави и се отдалечиха от квартердека.

— Бихте ли желали да подпишете пътните документи на кораба сега, госпожо Дота?

— Да, това е разумно. — След малко тя му подаде снопчето листове. Хинджите все още предпочитаха направените лично от длъжностните лица подписи върху официалните документи. — Трябва да се върнете на трийсети март.

Трайстин направи наум пресмятането — това означаваше някъде 27-и или 28-и Трио, — след което кимна. Ако въобще беше в състояние да се върне след убийството в самото сърце на възвращенската столица.

Тя наблюдаваше как Трайстин взема пътната си чанта.

— Оставям скафандъра на мястото му върху лавицата.

— Добре. Значи ще се върнете навреме.

— Наистина възнамерявам да го сторя, госпожо Дота.

Трайстин видя как жената запечата кораба — не че това имаше някакво значение за него. Можеше да го отвори чрез вградения си нервен чип, без да прибягва до ключовете. След това тръгна по коридора в станцията — трябваше да си купи билет за пътуването до Орум.