Войната на вярата

37.

„Севастопол“, „Уилис“ и „Мишима“ образуваха дъга — както можеше да се види от екрана, изобразяващ външната обстановка. В центъра на дъгата бе разположена синята пулсираща сфера, която беше корабът-троид на възвращенците.

Пред кръстосвачите на коалицията имаше десетина бързи корвети, срещу които щяха да връхлетят почти равен брой разузнавателни кораби на възвращенците, които водеха и осигуряваха защитата на кораба-майка, тип „Троид“.

— Казах ти, че ще имаме шанс да се бием с този троид — изтъкна Джеймс. — Все още ли проявяваш интерес да се изправиш срещу него сам?

Трайстин внимателно проучи следите върху дисплея за фина настройка, отбелязвайки местоположението на троида и скоростта, с която се приближаваше към тях — почти половин светлин. Никога не беше виждал нещо толкова голямо да се движи толкова бързо — не и от такова малко разстояние, на каквото се намираше троидът. Разузнавателните кораби и корветите на възвращенците се приближиха още повече — само сантиметри ги отделяха от „Уилис“ на екрана пред Трайстин. Но тези сантиметри от екрана в действителност представляваха почти десет светлинни минути.

— Какво, по дяволите, е това? — попита Албертини, подаде чаша чай на командира и впери поглед в пулсиращата синя топка на видимия екран.

— За пръв път ли виждаш кораб-троид отблизо? — Джеймс взе чашата, пълна със зелен чай.

— Да, сър. — Албертини подаде втората чаша на Трайстин, ала погледът му все още не се откъсваше от екрана.

Трайстин взе чашата, пое малка глътка от течността и сложи чая на поставката до дясната си ръка.

— … отвратителните възвращенци… колко ли време са стояли труповете им замразени в кораба? — прошепна техникът.

— Двайсет години, плюс минус две-три — отговори Трайстин.

— Ти по-добре се върни на мястото си и си сложи предпазните колани — обърна се Джеймс към техника.

— Да, сър.

Зеленикавите светли точки върху екрана — корабите на коалицията — се придвижиха към сините точки в центъра.

Корветите на коалицията бяха по-мощни, с по-тежки предпазни щитове и в известна степен по-слабо маневрени. Възвращенците достигнаха нужното ускорение по-бързо и образуваха клиновидна формация. Бяха толкова близо, че почти се сляха на екрана, дори беше възможно предпазните им щитове да се припокриват.

Клиновидната формация се насочи към дъгата, образувана от корветите на коалицията.

Нищо не се случи, докато корабите се приближаваха един към друг. После изведнъж серия от зелени пунктирани линии заблестя от формацията на коалицията и се насочи към разузнавателните кораби на възвращенците.

Торпедата засякоха върха на клиновидната формация, две силни светлини избухнаха за миг, но останалите разузнавателни кораби на възвращенците промениха конфигурацията си, образувайки два по-малки клина, които се разделиха един от друг и изстреляха собствените си торпеда. Една от корветите на коалицията избухна.

Концентрация на огнева мощ — такава беше играта сега.

Още една корвета на коалицията изчезна — просто изчезна — от екрана.

Същото се случи с един от разузнавателните кораби на възвращенците.

Синята пунктирана линия на торпедо, изстреляно от дясната страна на клиновидното ято на възвращенците, се насочи към последната корвета от левия фланг на коалиционната формация.

Трайстин наблюдаваше. Стори му се, че корветата въобще не забеляза торпедото. Корабът просто избухна в червено и изчезна от екрана. Как беше възможно пилотът да не усети, че корабът му е засечен и обстрелван?

Корветите на коалицията изстреляха още един съвместен торпеден залп, след това се отдръпнаха от връхлитащите възвращенски кораби по кръгова траектория; целта им беше всичките корвети да съсредоточат силите си срещу лявата клиновидна формация на възвращенците в радиус от няколко светлинни минути.

Дясната формация от възвращенски разузнавателни кораби се насочи към кръстосвачите на коалицията. Лявата полетя към точката, където само преди миг бе изчезнала корветата на коалицията.

Изведнъж се показа остра синя светлина — зад клина на възвращенците, — изстреля в бърза последователност три торпеда, след това направи светкавичен ляв завой.

Бяха изстреляни още две торпеда — зелената и синята светлини се сляха, после друга, заслепяваща светлина блесна върху екрана.

Два възвращенски разузнавателни кораба избухнаха в светлина, ударени от торпедата на корветата, която по-рано беше „изчезнала“. Останалите корвети на коалицията се сляха, нападайки отслабената лява клиновидна формация. Пунктираните линии, които показваха траекторията на изстреляните торпеда, просветваха навсякъде по екрана.

Остана един-единствен разузнавателен кораб на възвращенците — очевидно го бяха оставили на мира, тъй като шестте корвети се спуснаха да преследват четирите разузнавателни кораба на възвращенците, които се бяха приближили към кръстосвачите.

— Спуснете предпазните щитове — нареди Джеймс.

Усещайки, че командирът контролира пусковия механизъм на торпедата, Трайстин изчака, докато разстоянието между „Уилис“ и корабите на възвращенците стана достатъчно малко.

Нова серия торпеда бе изстреляна от корветите на коалицията, няколко разузнавателни кораба на възвращенците изчезнаха — вече останаха само два техни съда, от всички, насочили се срещу кръстосвачите.

— Първо торпедо! Огън!

Трайстин почувства командата първо чрез системата, едва тогава чу думите, изречени от командира.

— Второ торпедо! Трето! Четвърто!

Защо изстреляха четири торпеда толкова бързо?

Трайстин видя как торпедата нанесоха удар едно след друго върху предпазните щитове на водещия формацията възвращенски кораб, който светкавично избухна и се превърна в прах.

Трайстин забеляза разсеяно, че единственият оцелял кораб на възвращенците изненада една от корветите със самоубийствен челен удар напред в пространството. И корветата, и корабът избухнаха, превръщайки се в лъчиста енергия.

Един от разузнавателните кораби се насочи към „Севастопол“, убягвайки от първото и от второто изстреляно срещу него торпедо на крайцера, едва тогава даде залп срещу съда на коалицията.

Предпазните щитове на „Севастопол“ избухнаха в кехлибарена светлина и продължиха да светят, обагряйки околното пространство в кехлибарени оттенъци, но и корабът на възвращенците избухна, ударен от две торпеда, изстреляни от останалите три корвети.

Трайстин изтри потта от челото си, после изчисли скоростта, с която кръстосвачът се приближаваше към формацията на възвращенците. Тя беше отдалечена на три светлинни минути от „Уилис“ — огромно абсолютно разстояние, съчетано с много кратко време, за което крайцерът трябваше да се приближи до кораба-троид на възвращенците.

— Стоманен жезъл две, говори контролен модул на операция „Удар“. Ще ви предадем обобщена информация за координатите на врага. Ще ви предадем обобщена информация за координатите на врага.

— Контролен модул на операция „Удар“, Стоманен жезъл две е в пълна готовност да приеме координатите. Повтарям, имаме пълна готовност за приемане. — Джеймс кимна към Трайстин.

Обобщената информация съдържаше точните координати, посочващи двете уязвими места на кораба-троид, които кръстосвачите трябваше да атакуват. На прекалено много места дори тежките торпеда-убийци се сблъскваха с желязно-никеловата сплав на троида без особен ефект — ударът им не успяваше да го отклони от курса, нито да възпрепятства мисията му.

Трайстин огледа внимателно обобщената информация, след това подаде координатите на системата с параметрите за насочване на торпедния огън.

— Координатите на целта са установени и подадени в системата, сър.

— Прието, лейтенант.

Подобни на привидения образи блеснаха, плъзвайки се встрани от троида — бяха повече от дузина; след миг още една вълна от разузнавателни бойни съдове на възвращенците излетя от скритите херметизационни камери на огромния кораб — общо пет на брой, но само три корвети останаха пред кръстосвачите.

Трайстин кимна — знаеше, че подобните на привидения крила на параглайдерите се насочваха към Мейра. Те бяха неуловими, буквално прозрачни за радарите и в края на битката контролният модул би трябвало да се поздрави с успех, ако засечеше дори половината от тях.

— Задържат тук разузнавателните кораби, за да ни попречат да преследваме глайдерите — изрече тихо Джеймс, после попита: — След колко време ще започнем да изстрелваме торпедата?

Трайстин отново направи изчисления и изпрати светкавично получените данни до командира.

— Те ще пристигнат по-бързо при нас, маневреността им е по-голяма. — Командирът замълча и след малко добави: — Офицер по боеприпасите, приготви торпедата за стрелба. Враговете нахлуват срещу нас.

— Торпедата са готови, сър — в гласа на Лайъм се промъкнаха скърцащи нотки; това се дължеше на факта, че гласовите вибрации бяха трансформирани в нервно-електрически импулси.

— Лейтенант, поемете командването на кораба. Заемете позиция, откъдето според изчисленията ви трябва да започнем стрелбата. Унищожете колкото е възможно от вражеските кораби, докато стигнем там. Стандартните торпеда ще бъдат изстрелвани със скорост два пъти по-висока от нормалната.

Трайстин забеляза, че командирът нито затвори очи, нито се отпусна.

— Да, сър. Поемам управлението на кораба. Торпедата ще бъдат изстрелвани със скорост два пъти по-висока от нормалната.

Трайстин незабавно започна да снижава притока на енергия към двигателите, намалявайки ускорението с пет процента. Провери акумулаторите, но колебанията при подаването на мощност от тях макар и по-малки, отново се забелязваха. Защо трябваше „Уилис“ да изстрелва торпедата с два пъти по-висока скорост от нормалната? Това можеше да почака за по-късно.

Трайстин огласи за пореден път познатото предупреждение:

— Всички членове на екипажа да заемат креслата и да сложат предпазните колани. Всички членове на екипажа…

— По дяволите…

Може би бе прозвучал гласът на Албертини, но Трайстин не му обърна внимание, намали наполовина енергията, подавана на предпазните щитове и издигна „Уилис“ над равнината, където преди минути се бе разиграла битката в космоса. Засили притока на енергия към акумулаторите, докато те регистрираха сто процентна годност, след това бавно намали ускорението.

Два от разузнавателните кораби на възвращенците се отклониха от единната формация и се насочиха към „Уилис“. Трайстин продължи да издига кръстосвача в продължение на една минута, после насочи носа му към троида, макар че за тази маневра му беше необходимо повече време… но това не го тревожеше. Нямаше защо да се безпокои за изоставането — в космоса то не беше от голямо значение.

Трайстин продължи да разучава разузнавателните кораби на възвращенците. Гледаше ги внимателно…

Когато се появи първото проблясване на дисплея с фина настройка, той започна незабавно да действа.

— Подгответе се за пълна неподвижност в креслата! Сложете предпазните колани!

— По дяволите…

Още преди Албертини да завърши цветистата ругатня, Трайстин прехвърли натрупаната в акумулаторите мощност към помощните двигатели и наклони носа на крайцера още повече, като се надяваше, че изчисленията му са правилни. Разузнавателните кораби не разполагаха с подобрени помощни двигатели и акумулатори. Той елиминира изкуствената гравитация и подаде спестената от това енергия за постигане на по-голямо ускорение.

Ускорението го притисна в пилотското кресло и той облегна гръб назад, наблюдавайки как торпедата проблясваха, докато връхлитаха срещу „Уилис“.

— Първо торпедо, огън!

— Второ торпедо, огън!

Беше спестил достатъчно енергия, за да я пренасочи към предпазните щитове. „Гравитацията“ в пилотската кабина надвишаваше съвсем малко нормалната стойност, но натискът, който усещаха, се дължеше единствено на ускорението.

— Спуснете предпазните щитове! Изключете чувствителните към шоков удар системи! — обяви лейтенантът, след като вече ги бе спуснал, а „Уилис“ се бе насочил срещу кораба-троид. Трайстин изчисли времето, когато трябваше да очакват ударната вълна, след това отмени заповедта за изключване на чувствителните спрямо шоков удар системи, готов отново да го обяви по мрежата.

Не ги обстрелваха с торпеда, в близост до „Уилис“ нямаше разузнавателни възвращенски кораби, макар че един от ятото разузнавателни съдове се бе изплъзнал на „Мишима“, а други два не се виждаха на екраните.

— След минута стандартно корабно време ще стигнем мястото за стрелба с тежките торпеда — обяви Трайстин.

— Прието. Време е за тежките. — Командирът се свърза по мрежата с Лайъм. — Задръж обикновените торпеда готови за стрелба и зареди тежките червени.

— Зареждам първите две червени торпеда, командире. Третото и четвъртото са готови за стрелба.

Червените торпеда — оръжия, които унищожаваха корабите-троиди — изискваха едновременни координирани действия между офицера, отговарящ за боеприпасите и пилота, поел управлението на кораба. Това не беше необходимо при обикновените торпеда, с които се обстрелваха корветите, кръстосвачите и разузнавателните кораби. Трайстин разбираше, че офицерите, отговорни за въоръжението, също преминаваха през интензивно обучение и строг подбор. След събитията, последвали Измирането, коалицията бе фетишизирала проблема с ядрените оръжия, които унищожаваха материята.

— Уведоми ме, когато червените торпеда бъдат готови за изстрелване, офицер.

— Прието, сър.

На екрана „Уилис“ се бе придвижил по-близо до голямото пулсиращо петно, което беше корабът-троид на възвращенците.

— Намираме се на позиция 0,5, откъдето трябва да се осъществи стрелбата — обяви Трайстин.

— Поемам управлението, лейтенант.

— Прието, поемате управлението, сър.

— Червено торпедо едно е готово за стрелба — гласът на Лайъм беше спокоен, с металически, скърцащи нотки.

— Възпламени червено торпедо едно — заповяда Джеймс.

— Червено торпедо едно е изстреляно — отговори Лайъм.

— Червено торпедо две, огън!

— Червено торпедо две е изстреляно.

Трайстин преглътна и зачака презареждането на установките, което при червените торпеда отнемаше повече време.

Джеймс изглеждаше спокоен, после подаде команда.

— Червено торпедо три, огън!

— Торпедо три е изстреляно.

— Червено торпедо четири, огън!

— Торпедо четири е изстреляно.

— Започни стрелба със стандартни торпеда.

— Изпълнено е, сър.

— Спусни предпазните щитове!

— Предпазните щитове са спуснати, сър! — отговори Трайстин.

— Изключете чувствителните на шоков удар системи на кораба!

— Заповедта е изпълнена, сър.

Трайстин почувства налягането, когато Джеймс отклони „Уилис“ от поетия курс, отдалечавайки се с повишено ускорение от кораба-троид. Кръстосвачът трябваше да избегне възможен сблъсък с големи късове, получени в резултат от разпадането на троида, тъй като „Уилис“ се движеше по-бързо от огромния кораб на възвращенците. Но се налагаше траекторията на троида да бъде наблюдавана непрекъснато, защото беше опасно друг боен съд да пресича предварително програмирания курс на подобен род кораби — екипажът на кръстосвача щеше да извършва наблюдения през следващите няколко дни. След това нямаше да има нужда.

Трайстин се огледа. Всичките екрани бяха угаснали, контактите с външния свят бяха прекъснати и пилотската кабина приличаше по-скоро на ковчег; функционираше единствено системата за рециклиране, която леко съскаше; действаха и холографските дисплеи, подаващи данни за вътрешното състояние на „Уилис“. Лейтенантът изтри чело, после погледът му пробяга по угасналите квадратни кутии с червеникав цвят, където иначе светеха визуалните дисплеи; след това Трайстин задейства връзката на вградения си нервен чип с екрана за външната обстановка, появил се в съзнанието му — на него видя пунктираните линии, очертаващи траекторията на огромните торпеда, които приближаваха към троида.

В момента, когато те трябваше да ударят огромния кораб-майка, не се случи нищо. Единствено пунктираните линии по дисплея изчезнаха. Трайстин зачака „Уилис“ да се разтресе… да се залюлее… но нищо не стана.

— Направи изчисления — подаде заповед лейтенант Десол на бордовия компютър да посочи кога ще премине ударната вълна.

— Ударната вълна е отминала, в случай че всички подадени входни параметри са точни — думите се появиха върху екрана, появил се в съзнанието му.

— Да изчакаме още малко — предложи командирът.

Трайстин не можеше да оспори това решение. Ударната вълна не винаги следваше изводите от направените изчисления, пък и кой знае какво още имаше на борда на кораба-троид?

След малко Джеймс кимна и заповяда:

— Включете чувствителните към шоков удар системи.

— Започваме да получаваме данни от датчиците.

Екранът за външната обстановка показваше почти същата картина като по-рано — планетите, орбиталната контролна станция — ала само просветващата със слаба луминесцентна светлина мъгла сочеше мястото, където девет свръхускорени торпеда бяха ударили кораба-троид, чийто диаметър беше пет разтега. Торпедата бяха трансформирали огромна маса от кораба в чиста енергия.

— По дяволите… — измърмори Трайстин.

— Поеми управлението, лейтенант. Имаш на разположение осемнайсет торпеда. Използвай толкова, колкото е необходимо — гласът на Джеймс беше хладен.

— Поемам управлението. — Трайстин изчисли, оставаха две минути, преди вражеските кораби да навлязат в техния обхват. По дяволите!

Снижи ускорението. „Уилис“ бе насочен под малък ъгъл срещу връхлитащите разузнавателни кораби.

— По дяволите… сега пък какво има?

Оставяйки без внимание коментара на някой от техниците, който вероятно чувстваше, че стомахът му е готов да изскочи през гърлото, лейтенант Десол изчака, докато се появи първото проблясване върху дисплея за фина настройка. Тогава подаде пълна мощ на помощните двигатели и насочи кръстосвача срещу прииждащите разузнавателни кораби.

— Торпедо едно, огън! Торпедо две, огън!

Изчака секунда, докато заредят установките.

— Торпедо три, огън! Торпедо четири, огън!

След това вдигна предпазните щитове пред кръстосвача и зачака, като наблюдаваше внимателно, без да подава заповед за изключване на чувствителните спрямо удар бордови системи.

— Контролен модул, тук офицерът по въоръжението. Зареждащият механизъм на установка две засече. Установка едно ще стреля със скорост два пъти по-висока от нормалната.

— Прието, офицер по въоръжението. — Лицето на Трайстин бе обляно в пот, той вдигна ръка и изтри влагата около очите си.

След секунда Трайстин сне предпазните щитове за миг — стрелбата през щитовете обикновено имаше фатален изход.

— Торпедо едно, огън! — Изчака известно време и заповяда: — Торпедо две, огън!

Отново вдигна предпазните щитове пред кораба и… зачака. Неравномерното подаване на мощност от акумулаторите ставаше все по-обезпокоително.

Акумулаторите не бяха в състояние да подават необходимата мощност и Трайстин ги изключи.

Ускорението спадна до 0,7 — това беше най-високата стойност, която енергийната система успяваше да поддържа.

Трайстин затаи дъх и шумно въздъхна, когато отначало две, а след секунда още четири торпеда профучаха край „Уилис“.

Разузнавателният възвращенски кораб отдясно на кръстосвача избухна и се превърна в чиста енергия.

Трайстин сне предпазните щитове и изстреля още едно торпедо, като се надяваше че няма да бъдат необходими повече изстрели. Наистина не бяха.

След миг изтри потта от челото си.

— Твърде ефикасно, лейтенант.

Трайстин отново изтри челото си. Пилотската му униформа беше подгизнала от пот.

— Благодаря, сър.

— Подгответе се за освобождаване от предпазните колани — обяви командирът.

Трайстин се изчерви. Това беше заповед, която винаги забравяше да даде.

Лайъм Акибоно застана до вратата на пилотската кабина. Върху челото му имаше синина.

— Съжалявам — извини се Трайстин, хвърляйки бърз поглед към офицера по въоръжението. След това отново съсредоточи вниманието си върху екраните, ала системите за наблюдение не показваха нищо обезпокоително. Доколкото виждаше, само две корвети, както и кръстосвачите „Мишима“ и „Уилис“, бяха останали от ударната сила на коалицията.

— Не съжалявай. По-добре да имам синина, отколкото да съм мъртъв. — Лайъм погледна към командира. — Новият зареждащ механизъм на установка едно е сериозно повреден и изисква много работа. Вторият би могъл да ни служи още една мисия. Може би.

— В станцията разполагат с още един комплект. Виж дали ще успееш да ги монтираш на борда. Компанията има грижа да преминат през редовните полеви изпитания. — Джеймс се усмихна кисело. — А ние трябва да се заемем с ремонта и на ред други неща. Следователно скоро няма да ни изпращат другаде.

Офицерът по въоръжението хвърли поглед към екраните.

— Онези възвращенци са луди. Защо предприемат такива самоубийствени челни удари?

Луди ли? Трайстин не беше на същото мнение, ала не каза нищо, защото знаеше, че капитанът следи разговора.

— Не мисля така, Лайъм — намеси се Джеймс. — Човек би могъл да изпита уважение към тях, те извършват нещо достойно.

Трайстин потрепера. Уважението едва ли би могло да утеши някого и думите на командира го подразниха. Дразнеха го и червените светлини на индикаторите.

— Командире, акумулаторите паднаха. Не функционират датчиците в задния край на кораба. — Лейтенант Десол се запита кога ли се бе случило това.

— Заведи ни у дома, лейтенант.

— Да, сър.

— Кейко, би ли изпратила някой да ни донесе чай, ако е останал здрав самовар?

— Това може да отнеме малко време, сър, докато сглобим самовара.

С петдесет процента мощност и без акумулатори, „Уилис“ успя да докрета до орбиталната контролна станция от системата Парвати.

Джеймс отпиваше малки глътки зелен чай и седеше отпуснато. Очевидно беше съвсем спокоен.

Трайстин също посръбваше от чая, но косата му бе настръхнала; струваше му се, че вони, сякаш се бе упражнявал дни наред върху пътеката за бягане на място при високи стойности на g.

След като най-после осъществи мекото кацане на „Уилис“ на стенд Епсилон четири, положи огромни усилия да не трепери във влажната си пилотска униформа.

Отново изтри челото си. Вече бе изтекъл повече от час след изстрелването на последното торпедо, а Трайстин все още се потеше.

— Хайде да тръгваме за разбор на изпълнената мисия, лейтенант. След това ще отсъствам от кораба за известно време — обяви Джеймс. — Ти изпрати по мрежата онзи доклад във връзка с акумулаторите, нали?

— Да, сър. Изпращах по един доклад след всяка мисия. Изаки въобще не иска да ми вижда физиономията.

— Добре. — Джеймс се усмихна, но този път усмивката му не беше нито широка, нито момчешка.

Трайстин вдигна вежди.

— След разбора на мисията ще се срещна със старши маршал Ковалик — продължи капитанът. — Така че вероятно ще се забавя. Ти се върни на кораба да смениш Лайъм. Той трябва да действа бързо, за да смени зареждащите механизми и да попълни запасите на кораба с гориво и боеприпаси.

— Да, сър. — Трайстин имаше известна представа какво възнамеряваше да стори майор Джеймс Сазаки с командира на контролната орбитална станция, затова се радваше, че няма да присъства на разговора. Командир Френкел вероятно също нямаше да се задържи още дълго на станцията.

Механизмите за зареждане на торпедните установки бяха друг въпрос. Трайстин се запита какво ли още бе скрито на борда на „Уилис“.