Войната на вярата

„Вселената се намира в нестабилно състояние без съществуването на някакво божество. Но след като деистичните вярвания били подложени на анализ, се оказало, че те не осигуряват по-голяма стабилност във вселената; също така ще посочим и следния факт: не съществува действително проверено доказателство, че божествата сами по себе си са подобрили живота на човечеството или функционирането на неговите институции. В действителност е бил регистриран известен напредък, но той бил достигнат единствено чрез действията на хората. Постигнатите резултати са доказали, че само хората могат да създадат по-голяма стабилност, да внесат повече доброта и разбирателство във вселената. И макар че човешките същества може би са били вдъхновени от вярата, те са се справяли с препятствията по пътя си без физическа помощ от страна на някакво божество.

Затова може да се изтъкне следния довод: измислянето на божество служи само като претекст човешките същества да повярват в система от морални стойности, съществуващи извън пределите на преките човешки нужди. И все пак повечето общества в историята на човечеството са наказвали онези индивиди, които са се опитавли да признаят публично, че обикновеният човек би могъл да развие подобна система от ценности. Система по-широка и по-богата от простата съвкупност морални стойности, породени от обикновените човешки потребности. Така всички велики истини винаги са били представяни като откровения, достигнати чрез свещено ръководство свише.

Въпреки това съществуват теологични системи, които твърдят, че мъжете и жените ще станат богове или че статусът им ще бъде изравнен с този на божествата след физическата смърт на човешките индивиди. Тези вярвания са добивали огромна популярност и са жънали небивали успехи, въпреки дълбоко вкоренените в тях противоречия. Ако разсъждаваме логично, как бихме могли да допуснем, че смъртта ще може да трансформира мъж или жена в същество много по-висше от онова, което е живяло на земята? Подобни теологични системи обикновено избягват да признаят факта, че човешките индивиди могат да се развият и да живеят съобразно морален кодекс, състоящ се от «по-висши» стойности. Те отказват да признаят, че за да се живее по този начин, са нужни усилия — затова измислят божество, чрез което по почти магически методи се извършва промяната от човек в полубог…

Това е най-голямата опасност в теологичните системи и в допускането, че съществуват божества — те създават впечатлението, че доброто не може да бъде сътворено и поддържано от обикновени човешки същества без божия помощ. Затова се използват толкова много извинения и… странни изопачени твърдения, чрез които се обясняват съвършено логични явления…“

Из пролога на съчинението

„Диалози на коалицията Еко-Тек“