Войната на вярата

36.

— Традицията… тя е толкова важна. — Капитанът остави празната си чаша върху тясната маса в трапезарията.

— Да. — Трайстин се опита да потисне прозявката си, ала се протегна и стана да си налее още една чаша чай от самовара.

— Би ли налял и на мен?

Лейтенантът взе чашата на Джеймс и я напълни, след което я постави пред командира. Седнал в ъгъла, младши техникът Албертини пиеше кафе. Трайстин сбърчи нос от острата миризма на питието. Никога не бе харесвал кафето. Напълни чашата си със силния зелен чай и седна срещу командира.

„Уилис“ бе прикрепен неподвижно към дока, но се намираше в състояние на пълна бойна готовност, в случай че се появяха разузнавателни или нападателни кораби на възвращенците. През последните две седмици, след като напусна Мейра, кръстосвачът бе разположен на космическата станция Парвати, но системите за следене на космическото пространство мълчаха. Терминът „пълна бойна готовност“ означаваше, че членовете на екипажа можеха да бъдат където пожелаят из кораба, ала командирът и вторият пилот трябваше да извършват непрекъснато наблюдение на данните, постъпващи от системите чрез вградените си нервни чипове.

— Традицията — повтори майорът. — Дори използването на отделните думи има определена традиция. — Той замълча за миг. — Чувал ли си някога за Моритаки?

— Не съм. — Трайстин отпи голяма глътка от обикновения зелен чай — питието не беше така добро, както невероятния чай на баща му, ала във всеки случай бе за предпочитане пред чаша „Състейн“ или кафе.

Клинг!

Трайстин рязко застана нащрек. Същото стори и Джеймс.

Албертини, който нямаше чип за директна връзка със системата, видя реакцията на офицерите и измърмори:

— О, по дяволите… пак неприятности…

— Стоманен жезъл две, вражески кораб в сектор нула-две-нула, собствените ви следи на екрана са с кехлибарен оттенък; корабът на възвращенците е отдалечен на разстояние осемдесет светлинни минути. Приближава се към вас със скорост плюс четири. — Съобщението, предадено чрез директна връзка с военното командване, накара двамата пилоти да действат светкавично.

— Контролен модул, говори Стоманен жезъл две. Включваме енергийното захранване. Имаме готовност за излитане — обяви Джеймс.

Трайстин изпи чая, изми чашата си и я остави на лавицата, след това забърза към пилотската кабина, правейки проверка на бордовите системи преди излитане чрез вградения си нервен чип.

— Готови за излитане. Готови за излитане — гласът на Джеймс гръмна от високоговорителите.

Двамата пилоти седнаха в креслата си и сложиха предпазните колани. Трайстин продължи проверката, а Джеймс свърза постъпващата информация от контролния модул с базите данни на кораба.

— Готови сме за смяна на захранването — докладва Трайстин.

— Извършваме смяната в захранването.

— Имаме пълна готовност за извършване на смяната — потвърди Трайстин.

— Имаме пълна готовност за смяната — заяви Кейко от пулта на системите за техническа поддръжка на кръстосвача.

Светлините угаснаха за миг, вентилаторите престанаха да бръмчат, след това отново заработиха, гравитацията спадна до 0,5 g — стандартната стойност на кораба. Стомахът на Трайстин се сви на кълбо, но той продължи да извършва проверката, използвайки екрана, създаден от нервния чип в съзнанието му, като от време на време правеше проверка и на екраните пред себе си.

Все още помнеше първия път, когато бе почувствал пълното натоварване на пилота при излитане — тогава данните, подавани от различните бордови системи, връхлетяха заплашително насреща му, като че искаха да го удавят. За миг устните му се свиха.

— Готови сме за излитане, сър — докладва той.

Джеймс кимна, очите му станаха почти безизразни; беше се съсредоточил върху данните от индикаторите и навигационните плотери.

— Контролен модул, демагнетизираме подпорните дискове. — След като получи потвърждение от Джеймс, Трайстин подаде съобщението по мрежата.

— Стоманен жезъл две, демагнетизирането потвърдено. Готови за излитане. Поддържайте ниска тяга степен три.

— Прието, контролен модул. Ще поддържаме тяга степен три. — Трайстин предаде инструкциите на Джеймс, като се опитваше да остави без внимание потта, избила по челото на майора.

— Стоманен жезъл две, излитайте…

Върху екрана, изобразяващ външната обстановка, кехлибарената точка, която беше кръстосвачът „Уилис“, започна да се отдалечава от червения квадрат, представляващ външната орбитална станция.

— Поеми контрол над кораба, лейтенант.

— Поемам контрол над кораба, сър. — Трайстин регулира мощността, опитвайки се да не натоварва прекадено акумулаторите, същевременно постепенно засилваше захранването на енергийната система.

— Поемаме неотклонен курс към сектор нула-две-нула — докато излезем извън праховата зона.

Трайстин постепенно натовари двигателите с пълна мощност и забеляза, че образът на вражеския кораб беше почти толкова син, колкото и бял. Върху екрана с външната обстановка, „Уилис“ като че ли пълзеше, докато се отдалечаваше едва-едва от орбиталната станция, но скоро контролният модул изчезна от дисплеите върху пулта за управление и потъна в мрака. Самата Парвати се превърна в необичайно ярка звезда.

Корабът на възвращенците приближаваше към орбиталната станция, излизайки от най-плътната част на облака Оорт, сякаш пилотът се опитваше да използва скалните отломки и масата на малките комети като защитен екран.

— Да се противопоставиш на нещо, всъщност означава да удължиш съществуването му — изрече монотонно Джеймс.

— Това разбиране вероятно е в духа на древната традиция, сър?

— Не. Легуин, англоезична писателка от епохата преди възникването на безсмъртните. Тя е разбирала добре състоянието на културата в света.

Трайстин положи усилия да не се намръщи. Нима командирът съзнателно се стремеше да приказва неясни неща? Най-сетне лейтенант Десол попита:

— Как противопоставянето би могло да удължи съществуването на нещо, сър?

— Вземи, например, външната орбитална станция. Ние я създадохме като изходен пункт за нанасяне на удари срещу възвращенските кораби тип „Троид“, преди те да са навлезли прекалено дълбоко в нашите звездни системи. Те създадоха сили, за да унищожат нашата станция, а това означава, че трябва да добавим още и още хора и боеприпаси, за да я поддържаме.

В това разсъждение имаше смисъл… — по някакъв странен начин. Трайстин съсредоточи наблюдението си в оранжевия сектор на екрана за външната обстановка и увеличи мащаба на изображението. Докато продължаваше да наблюдава, неотклонният допреди минута курс на възвращенския кораб започна да търпи промени.

— Врагът преминава към червения сектор. Изглежда, че иска да поеме курс към Кришна.

— Възможно ли е да ни обстрелва, като използва торпеда с увеличена от транслацията скорост, за да тръгне право срещу нас?

Трайстин дори не беше помислял за тази възможност и направи повторни изчисления. След миг отговори:

— Вероятността за това надвишава 0,8, сър.

Трябваше сам да се досети за това. Когато два неприятелски космически кораба летяха директно един срещу друг с висока скорост, възвращенците имаха по-големи шансове за успех, защото напречното сечение на техния кораб бе по-малко, следователно бе изложено на удар за по-късо време. Високата скорост на маневрата можеше да елиминира предимството на „Уилис“, което се състоеше в здравината на предпазните му щитове.

Двете точки на екрана пълзяха все по-близо една към друга, като същевременно се доближаваха към Кубера — външния газов гигант, — към многобройните сателити, кръжащи около него, както и към зоната с повишена прахова плътност около планетата.

Възвращенският кораб се спусна към Кубера.

— Препоръчвам да преминем в сектор плюс, сър.

— Действай, лейтенант. Ти поемаш управлението на кораба.

Трайстин плъзна „Уилис“ над абсолютната равнина на еклиптиката, заемайки удобна позиция, от която би могъл да преследва врага си, ала все още задържаше кръстосвача между възвращенския кораб и контрола върху вече спечелената орбита. Ако възвращенецът наистина започнеше да ги обстрелва, позицията му в близост до планетата щеше да се окаже в негов минус.

Трайстин се поколеба и след миг подаде следното предупреждение:

— Целият екипаж да се укрепи неподвижно на креслата си. Целият екипаж да се укрепи неподвижно на креслата си.

Ефектът на обвивната повърхнина при изкривяване на времето беше отвратителен; отчасти той можеше да бъде компенсиран чрез засилената острота на рефлексите. Този ефект винаги оказваше влияние върху всяка двойка кораби, които се насочваха един срещу друг с високи, но различни абсолютни скорости. Макар че скоростите, при които не можеше да се осъществи транслация, бяха ограничени до около 0,9 от скоростта на светлината за всеки космически кораб, времето течеше по-бързо в кораба, проникнал на по-голяма дълбочина сред пространството, където беше в сила изкривяването на времето. На практика това се изразяваше в следното: пилотът разполагаше с по-малко време да действа.

Джеймс погледна към Трайстин и кимна, ала не каза нищо.

Лейтенантът продължи да следи връхлитащия възвращенски кораб, същевременно „Уилис“ непрекъснато скъсяваше разстоянието помежду им и се приближаваше към Кришна и Ситра — най-големия, четвърти поред сателит на газовия гигант. Масата на Ситра беше почти една трета от масата на планетата Мейра.

— Много е мощен за възвращенски кораб — отбеляза Джеймс.

— Виждаме онова, което възвращенците са постигнали преди двайсет години. Не съм сигурен дали искам да узная какви ще бъдат корабите им след двайсет години.

Джеймс вдигна вежда, но не каза нищо.

Когато възвращенският кораб премина край Кришна, Трайстин започна да получава от всички екрани само объркани сигнали. След това две бързо движещи се пунктирани линии — две торпеда — се появиха на екрана, изобразяващ външната обстановка, и започнаха да се приближават мълниеносно към „Уилис“.

Клинг! Клинг!

Трайстин прекрати подаването на енергия към агрегатите, които осигуряваха гравитацията на кръстосвача, и елиминира всички второстепенни системи, подавайки спестената енергия към помощните двигатели. Целта му беше да направи почти невъзможна на пръв поглед смяна на курса, в резултат на което „Уилис“ щеше да се окаже пред четвъртия сателит на Кришна.

Гравитацията се увеличи до 3 g — твърде голяма стойност за кораб, действащ в открития космос. Джеймс и Трайстин лежаха, притиснати от притеглянето към креслата си.

— Вдигаме предпазните щитове! — рязко извика Трайстин, след като вече бе подал командата в мрежата.

Датчиците престанаха да подават каквито и да било данни, дисплеите, които предаваха информация за пространството около кораба, угаснаха; единствено екранът, изобразяващ външната обстановка, продължи да функционира, но неговите „сведения“ бяха въз основа на приблизително, а може би произволно пресметнати величини.

Кръстосвачът едва забележимо се разклати.

Трайстин изчака още около две минути, преди да спусне предпазните щитове.

Възвращенецът беше използвал ефекта от обстрелването — беше ускорил движението на торпедата далеч над нормалното, същевременно бе успял да измени курса на кораба си към зеления сектор, без да намалява скоростта му.

Трайстин беше осъществил по-рязка промяна в курса на „Уилис“, без да убие прекалено много скоростта му, затова сега кръстосвачът в действителност се намираше по-близо до възвращенския кораб от преди.

— Добра реакция — каза Джеймс.

— Той се насочва към Кейли.

Трайстин и командирът видяха как двете пунктирани линии върху екрана, очертани от двете изстреляни от възвращенския кораб торпеда, буквално се сляха върху малката ледена планета.

— Хванахме го! — Трайстин продължи да наблюдава. Възвращенският кораб се плъзна към Кейли, приближавайки на максимално близко разстояние до планетата, без да предизвиква триене, опасно за предпазните щитове на кораба. Дори и най-отдалечените от звездата планети имаха някаква атмосфера.

Възвращенският кораб изстреля цяла серия торпеда — две и още две, но не срещу „Уилис“. Четирите торпеда бяха насочени към Яма — малкия, състоящ се от лед и вода сателит на отдалечената от звездата планета.

Трайстин се намръщи. Корветата на възвращенците щеше да бъде защитена в съвсем малка степен, преди торпедата да засегнат Яма.

Джеймс за миг се изключи, ала Трайстин долавяше присъствието на командира в навигационния сектор на мрежата, който изискваше от лейтенант Десол да извърши серия изчисления.

— Лейтенант! — остро изрече Джеймс. — Промяна на курса към червения сектор, стойността на g трябва да достигне 3, цел — квадрант две-седем-нула!

Лудост! Командирът бе загубил следата на възвращенеца, но Трайстин отново задейства системите за тревога и предупреди членовете на екипажа да се разположат неподвижно в креслата и да сложат предпазните колани. След това, без да протестира, извърши исканата смяна в курса. Същевременно продължи да преследва възвращенската корвета, наблюдавайки как тя съвсем предпазливо се опитва да се отдръпне към планетата. Притиснат в креслото си, лейтенантът изчисли каква маневра е необходимо да извърши кръстосвачът и кимна с глава.

Вместо да говори, той предаде молбата за предприемане на маневрата до командира.

— Пак ли? — долетя в отговор.

Трайстин разчлени диаграмата, която разкриваше идеята му, на отделни части и изтъкна как „Уилис“ би могъл да използва свободната от прах зона над еклиптиката, за да се издигне под ъгъл над вражеския кораб. Това щеше да бъде особено удачно, когато корветата на възвращенците преминеше сектора Троджън след планетата Шива, тъй като възвращенецът бе принудил Трайстин също да излезе над еклиптиката.

— Разрешавам ти да действаш.

Трайстин разсеяно огледа Яма. Повечето от масата на малкия сателит, състоящ се от лед и скали, бе разпиляна в космоса. Дори при стойност на g, равна на единица, лейтенантът усещаше стомаха си свит на кълбо. Възвращенецът беше използвал торпедата си, за да създаде предпазен екран от скали и лед, който щеше да попречи на преследващия го „Уилис“. При ускорението, което бе достигнал Трайстин, или предпазните екрани щяха да бъдат съсипани, или акумулаторите щяха да изгърмят… а може би щяха да се случат и двете неприятни неща.

Не… командирът не бе изгубил следата на корветата. Възвращенецът наистина беше умен, ала недостатъчно.

„Уилис“ продължи да скъсява разстоянието до корветата и Трайстин се засмя. Разполагаше с необходимия ъгъл за нападение; в каквато и посока да поемеше възвращенецът, предимствата бяха на страната на „Уилис“. Ако той предпочетеше да остане над еклиптиката заедно с „Уилис“, само за броени минути кръстосвачът щеше да го засече чрез дисплеите за фина настройка. Ако възвращенецът се спуснеше към центъра на равнината на системата, прахът щеше да го забави по-бързо, отколкото „Уилис“.

Следата върху дисплея за фина настройка изчезна.

— Той е изключил всичките системи на кораба.

Трайстин увеличи чувствителността на рефлексите си и напрегна до краен предел системата за енергийно захранване на кораба, мърморейки си под нос. Струваше му се, че почти долавя къде се е притаил възвращенецът, ала се съмняваше дали енергийните датчици на торпедата можеха да открият корветата. Това означаваше да изстрелят торпедата буквално напосоки, надявайки се, че топлинните им датчици биха могли да засекат вражеския кораб.

— Първи изстрел. — Лейтенант Десол подаде импулс за изстрелване на първото торпедо.

След като отново регулира сигнала, изстреля и второто.

— Втори изстрел.

Наложи се Трайстин да използва пет торпеда, докато неутрализира възвращенеца. При петия изстрел беше ужасно изпотен, пилотската му униформа бе подгизнала; бързо охлаждащата се мъгла от разтопен метал и синтетични материали от унищожения кораб се разпръсна в космоса — едва сега картината по екраните се проясни.

— Командире? — долетя гласът на Кейко. — Можем ли да свалим предпазните колани?

Трайстин се изчерви.

— Свободни сте да свалите предпазните колани. Възвращенският кораб е неутрализиран.

— Пет торпеда ли използвахте, сър? — този въпрос долетя по мрежата, зададен от Акибоно.

Джеймс погледна към Трайстин.

— Възвращенецът беше твърде добър — оправда се Трайстин.

— Много добър — добави Джеймс. — Но не достатъчно.

Трайстин изтри мокрото си чело. Опита се да прогони от ума си представата, че се намира в безмълвен кораб с изключени бордови системи, а единствената му надежда е вражеското торпедо да не го удари.

— Аз ще поема контрол над кораба, лейтенант.

— Разполагате с контрола над кораба, сър.

— Бихте ли ни донесли чай тук, в пилотската кабина? — Обърна се към техниците Джеймс.

— Ще бъдат необходими няколко минути, докато го приготвим, сър. Самоварът не беше завързан с предпазни колани като нас.

Момчешката усмивка отново се появи по лицето на Джеймс.

— Нищо, нищо. Вода или каквото и да е друго ще свърши същата работа.

— Мисля, че ще можем да направим чай, след като почистим.

— Неприятните страни на войната — отбеляза командирът.

Трайстин още веднъж изтри челото си и едва тогава се отпусна в креслото.

След по-малко от десет минути пристигна Албертини с две чаши чай.

— Страшен полет, сър — погледна той към Трайстин.

— В бъдеще ще се опитам да го правя по-гладко.

— Беше наистина приятно, сър.

Трайстин взе чашата с чая, след като командирът бе взел своята, изпи го набързо и изгори езика си. Как бяха успели да направят толкова горещ чай за толкова кратко време? И полетът бил приятен?

Той въздъхна, облегна се в креслото и направи опит да се отпусне.

— Различно е, нали? — попита Джеймс. Може би бе изтекъл половин час в пълно мълчание, откакто „Уилис“ бе поел обратния курс към контролната орбитална станция на Парвати.

— Да.

Командирът посочи дисплея за фина настройка.

— Там. Всичко изглежда толкова спокойно и ще се запази в такъв вид, ако не се случват неща като последния епизод, който преживяхме. През по-голямата част от времето всичко е въпрос на ъгли, мощност на двигателите, няколко торпеда — после единият или другият кораб е неутрализиран. Това е.

Трайстин погледна към видимия дисплей с фина настройка, не онзи, който вграденият нервен чип изграждаше в съзнанието му. Екранът с фина настройка продължаваше да показва оцветените в синьо следи на приближаващ се възвращенски кораб, тип „Троид“ — далеч зад пространството, наблюдавано от патрулните кораби, така че детекторите не можеха да определят точното му местоположение. Всеки път, когато „Уилис“ преминеше в оранжевия сектор, дисплеят с фина настройка показваше приближаващ се кораб и предаваше данните до контролния модул на станцията. С това положението никак не се променяше.

— Защо не заредим гориво и не го пипнем? — попита Трайстин.

— Кого да пипнем?

— Кораба „Троид“.

Джеймс вдигна гъстите си, черни вежди.

— Как? Ние не разполагаме дори със свястна система за засичане. От него ни разделя една десета част от светлинната година. Потенциалната транслационна грешка ще бъде достатъчна, за да го гоним из целия необятен космос.

Трайстин се намръщи. Все трябваше да съществува някакъв начин.

Джеймс се засмя.

— Вие, младоците, сте еднакви до един. Щом видите кораб, трябва да го преследвате. — Момчешката усмивка угасна и изчезна от лицето му. — Виж… Зная, че не съм най-великият навигатор, но управлението на кораба не е всичко, за да бъде човек пилот… — или маршал. Колко голям е онзи кораб-троид? Дали е стандартен боен възвращенски кораб?

— Вероятно напречното му сечение възлиза на… колко? Не повече от два разтега на широчина.

— Какво ни позволява да го открием?

— Мощната му система на енергийно захранване и внушителните помощни двигатели. Те се улавят от дисплеите с фина настройка.

— А каква е вероятността от грешка при изкривяването във времето — имам предвид грешката при самия скок, а не при транслацията, когато разстоянието между нашия и техния кораб е между една десета и една пета от светлинната година?

— Вероятно ще бъде два светлинни дни, може би дори повече. — Трайстин започваше да разбира накъде бие командирът.

— На каква дълбочина сред обвивното пространство трябва да проникнем, след като сме претърпели транслация?

— Дълбочината на проникване трябва да бъде значителна… за това е необходимо много гориво, плюс натоварване на бордовите системи… Транслационната грешка би могла да бъде седмица, дори две, по веднъж в двете посоки.

— Точно така. А докато ние се движим несигурно из космоса далеч от нашите орбитални станции, какво е най-вероятно да се случи с тях?

Трайстин въздъхна.

— При това — неумолимо продължи Джеймс, — какви са шансовете един кръстосвач да победи космически кораб-троид с големината на астероид?

— Около едно към четири.

— Ето защо ние изчакваме те да дойдат при нас.

Джеймс не беше никак глупав — бе просто несръчен в управлението на кораба.

— Контролен модул на външната орбитална станция, говори Стоманен жезъл две. Елиминирахме кораба на пъзвращенците. Повтарям — елиминирахме кораба на възвращенците.

— Жезъл две, тук контролен модул. Потвърждаваме неутрализирането… Те доста ви затрудниха. Яма никога повече няма да бъде същата.

— Какво значение има дали малко лед е струпан на едно или на друго място? — духовито отвърна Джеймс.

— Добре, че попаднаха първо на вас, а не на нас, Жезъл две. Насочете се към стенд Епсилон три.

— Стоманен жезъл две, започваме приближаване към стенд Епсилон три, с готовност за кацане. — Джеймс кимна и се обърна към Трайстин. — Вероятно ще изтеглят оттам „Севастопол“. Поеми управлението за известно време ти.

Трайстин отново провери акумулаторите. Задъхването им при натоварване беше слабо, но в сравнение с друг път бе значително по-осезаемо и това будеше известни опасения.

— Сър… акумулаторите се задъхват по-силно от друг път. Не много, но все пак доста по-силно.

— Направи запис. Нареди на Кейко да го прегледа заедно с инженера, отговарящ за съоръженията на бойните кораби. Да направят пълен преглед на системите за поддръжка на „Уилис“. Отдели на този проблем специално внимание в доклада си до оперативното командване.

— Инженерът по съоръженията просто ще каже, че акумулаторите работят нормално, но не е така.

— Зная. — Джеймс се усмихна. — Нужно е време, докато се задейства машината.

Трайстин кимна.

— Търпението е като традицията. И двете са важни — обяви Джеймс.

— Да. — Трайстин полагаше усилия да слуша, докато изчисляваше курса, с който щеше да приземи „Уилис“ на стенд Епсилон три, разположен във външния пояс на отбранителната станция. Парвати се намираше толкова далеч, че върху екраните се бе появил надписът: „Изкривяване в мащаба“.

— Чувал ли си някога за Моритаки?

— Не, не бих казал. — Трайстин никога не беше чувал за Моритаки, освен когато командирът спомена това име преди започването на мисията.

— Той е много древен автор. Пишел е на старошинтоистки. Живял е осем столетия преди Измирането. Създал е много красиви строфи.

— И какво е написал? — Трайстин отново изпрати импулси до помощните двигатели и намали скоростта на приближаване към дока до метри в минута.

— Като малко момче ме караха да запомня наизуст някои от стихотворенията му.

Трайстин зачака. Рано или късно Джеймс щеше да стигне до онова, което желаеше, ала никога не го правеше пряко.

Командирът изрече строфите съвсем тихо:

— Виждал съм някои пеперуди, които са точно такива. — Трайстин пак регулира скоростта на приближаване към стенда.

— А какво ще кажеш за това:

Джеймс помълча и след това добави:

— Това беше стих на Башо.

— Познавате ли го? — попита Трайстин.

Джеймс се разсмя.

— Той е умрял преди хиляда и петстотин години. Традицията. Тя наистина е важна.

— Какво е „утринно сияние“? — Трайстин искаше да накара Джеймс да продължи да говори. Нещата изглежда вървяха по-добре, когато майорът беше център на внимание.

— Име на цвете. Синьо цвете. Разцъфтява призори и когато стане съвсем светло, цветчето се затваря. Нито едно от тези цветя не е оцеляло след Измирането. — Джеймс хвърли мрачен поглед към екраните.

Трайстин преглътна, удивен от рязката промяна в настроението на командира.

— Стоманен жезъл две, започвайте кацане.

Трайстин кимна и изпрати отговор по мрежата:

— Прието, контролен модул. Започваме кацане. — После се обърна към капитана:

— Искате ли да поемете управлението, сър?

— Ти се справяш добре. Приземи кораба на стенда.

— Да, сър. — Трайстин се размърда в пилотското кресло.

— Стоманен жезъл две, приземете се на дока. Поддържайте ниска тяга.

— Контролен модул, говори Стоманен жезъл две, започваме спускането към дока. — Трайстин навлажни устните си и отново изпрати импулси до помощните двигатели.

„Уилис“ запълзя към стената от метал и композитни материали — бавно, съвсем бавно, докато с последен, не особено силен звук — кланк! — кръстосвачът попадна на стенда. Трайстин магнетизира опорните дискове.

— Установихме се върху стенд Епсилон три. Вдигнете механичните подпори и се подгответе за смяна в захранването. — Лейтенантът започна процедурите по изключване на бордовите системи, съобщенията и отговорите прелитаха безмълвно напред-назад по мрежата между Трайстин и командира.

— Акумулаторите…

— … изключени.

— Системата за енергийно захранване…

— … готова за…

— Индикаторите за времева компенсация…

— … отваряне…

Трайстин кимна.

— Главен техник, готови за смяна в захранването.

— Имаме пълна готовност за смяната, сър.

Трайстин осъзна колко е уморен, едва когато привличането в контролната орбитална станция го притисна към пилотското кресло.

— У-у-х!

— Все още не си приключил, лейтенант. Трябва да отидем до оперативното командване, за да направим разбор на изпълнената задача.

— Да, сър. — Трайстин се измъкна от пилотското кресло.

— След това ще отидеш и ще разговаряш за акумулаторите с хората от екипа по поддръжка на бордовите системи. Кейко ще поеме разговора с офицера по снабдяването с резервни части. Ти се срещни с помощника на командир Френкел, лейтенант… как му беше името…

— Лейтенант Изуки. Но той няма да направи нищо.

— Зная. Ала обезателно разговаряй с него. Говори и с техниците от неговия екип. Нека всеки научи, че си бил там. Дай им официално копие от доклада до оперативното командване, където е включена забележката за акумулаторите.

— Но аз не съм написал доклада…

— Напиши го. Аз ще почакам.

Трайстин изпрати команда по мрежата, изтри лицето си от потта, после измъкна баретата от колана си и се върна в помещението на техниците, където го очакваше принтерът.

Джеймс се усмихна зад гърба му.