Войната на вярата

3.

В 0650 часа Трайстин, стиснал чаша „Състейн“ в ръка, прекоси пространството между малката кухничка и центъра за контрол, съзнавайки, че Ворен го наблюдава от командното кресло. Ароматът на тамян беше изчезнал, но миризмата на амоняк бе останала, заедно с горчивия цитрусов привкус на питието „Състейн“. Онова, което беше взел със себе си.

— Изглеждаш бодър. — Ворен се облегна назад. — Радвам се, че миризмата на тамян най-сетне се изпари оттук.

— Не се чувствам чак толкова бодър.

Очите на Ворен го изгледаха безизразно, докато офицерът се изключи от системата. После той се изправи.

— Ненавиждам тези дежурства. Допълнителният половин час е истинско убийство.

— Случи ли се нещо?

— Не. Дебнех да се покаже още някой от тъпия параглайдер… но нямаше нищо. Все пак мисля, че проклетите възвращенци скоро отново ще се появят. Обзалагам се. Но това вече ще бъде твоя работа, приятел. А аз ще отида да поспя. — Ворен се протегна и се прозина, после се обърна и тръгна към кабините с леглата, прокарвайки пръсти през тъмната си коса.

След като се разположи в командното кресло, Трайстин проучи съобщенията, които го очакваха. Повечето от тях предлагаха рутинна информация, с изключение на три.

„Лейтенант Трайстин Десол, сектор наблюдения, база Ален Изток Три, от Контролния модул на Граничната полоса. Относно рапорта ви номер 1651 13/10/788, касаещ новата тактика на възвращенците. Направете обзор на данните и посочените параметри. Ще ви изпратим по-нататъшни инструкции.“

Ще му изпратят по-нататъшни инструкции? За какво? Какво скриваше от него Контролния модул на Граничната полоса?

Второто съобщение беше от Куентар. То бе по-кратко.

„Трайстин, Уеслин не получи навреме предупреждението ти. Ужасна бъркотия. Вторият взвод от последния параглайдер нападна база Червен Изток Шест почти по същото време, когато атакуваха теб. Проклети възвращенци.“

В действителност той не познаваше Уеслин — само смътно си спомняше, че беше нисък, набит, по-тъмен дори от нормата на коалицията Еко-Тек, един от най-новите офицери, постъпили на служба на Мейра.

Третото съобщение беше объркващо.

„Лейтенант Трайстин Десол, сектор наблюдения, база Ален Изток Три. Явете се в медицинския център в Клайсийн, Мейра, 0900 10/21/788 за допълнително проучване във връзка с програмата Фаркан. Денят ви ще се зачита като дежурство.“

Допълнително проучване по програмата Фаркан? Какво, по дяволите, е това? Включи компютъра си на режим търсене с посочена ключова дума, а самият той проследи разделеният на четири дяла екран. Участъците сочеха цялостното защитно оборудване в пълна функционална бойна готовност; сред граничната полоса с дължина сто разтега, за която отговаряше той, не се забелязваше никакво движение; над пустошта не се завихряха никакви бури, макар че те обикновено се появяваха по обяд, дори и след това.

Клинг! Резкият звън в съзнанието му подсказа, че системата е открила информация за думата Фаркан. Трайстин я прегледа и кимна, припомняйки си всичко. Тъкмо когато завършваше обучението си, за да постъпи на работа като действащ офицер, той и всички останали от курса, които щяха да получат офицерски чин, бяха поканени да участват в проучване, спонсорирано от културната мисия на цивилизацията Фаркан. Проучването включваше периодично провеждани цялостни медицински прегледи и разговори с участниците в програмата. Участието в нея също така осигуряваше три процентно увеличение на основната заплата. Трайстин беше подписал, бе преминал през първия цялостен медицински преглед и бе забравил всичко за изискванията относно допълнителни разговори и медицински изследвания.

Сви рамене. Ако медицинският преглед означаваше свободен от дежурство ден на граничната полоса, значи представляваше и допълнително възнаграждение. Дори можеше да разчита, че ще прекара част от деня с Езилдия.

Отново съсредоточи вниманието си изцяло върху разделеният на четири екран и се надигна в командното кресло.

— Има ли нещо ново, сър? — остро прозвуча гласът на Райла в мрежата за свръзка.

— Все още нищо. Може би ще имаме спокоен ден. Понякога и това се случва.

— Понякога, сър. — Райла не създаваше впечатление, че е чак толкова сигурен.

— Взе ли совалката нашите затворници? И… суровините? — Трайстин би могъл да си спести последните думи, но просто продължаваше разговора.

— Да, сър. Прибра ги в отделение 0440, в задния сектор. Присъствието им е удостоверено от Брайсан. Мангрин вече изпрати по мрежата разписката, че ги е получил.

— Надявам се, че Иреса ще накара оцелелите да се поизпотят.

— Аз също. — Райла замълча за миг. — Генераторите работят с 85 процента от мощността си. През следващия месец ще имаме нужда от допълнително гориво за онези в кули номер четири и четиринайсет. Може да се окаже, че ще изпитаме нужда от гориво дори по-скоро. Ще ви изпратя рапорта за това.

— Прието.

Техникът подхвана ежедневните си задължения, свързани с проверка, планиране дейността и отстраняване на повредите в оборудването за подобряване на района, а Трайстин превключи сателитния плотер на режим с висока разделителна способност, опитвайки се да разгледа хълмовете, но всичко, до което успя да се добере, бяха размазани петна по екрана и главоболие в начален стадий.

В известен смисъл планът на граничната полоса не беше възможно най-добрият от военна гледна точка, защото инсталациите бяха прекалено близко до полосата. Но оборудването за подобряване на района бе разположено именно там, защото задачата му беше да преобразява умъртвената от нападенията земя и пустошта и да ги превръща в почва, по-приемлива за създадените чрез генно инженерство растителни видове; те бяха засаждани в лехи, които следваха първоначалните форми на релефа и преодоляваха напукванията на почвата.

И така… защитните съоръжения на полосата се намираха в бойна готовност и периодично бяха изнасяни напред, за да защитават най-скъпото и най-жизненоважното оборудване от нападенията на възвращенците. След това бяха разположени оранжериите — на десетки мили зад полосата.

Основното задължение на Трайстин беше да защитава оборудването и инсталациите — такава бе и задачата на всеки действащ офицер по граничната полоса на Мейра. Или в базите на Хелконийските спътници. Или в станциите по граничните полоси на Сасктуун, или в инсталациите на Сафрианския пояс — тъй като сега планетата Сафрия беше в по-голямата си част обитаема.

Заедно с мисълта за планетата Хелкония, той се запита как ли вървят биологичните експерименти на Саля. Тя винаги бе проявявала такава склонност — обожаваше градините на баща им още от времето, когато се бе научила да протяга ръка към цветята. Трайстин се усмихна. По-голямата му сестра имаше талант, даващ ѝ по-големи възможности от това да наблюдава екраните и да неутрализира възвращенците.

В 09:06.51 сетивата му отново сигнализираха яркочервения цвят на тревогата. Затова Трайстин постави разделения на четири дяла екран в режим автоматичен избор за подаване на команди.

Поредната вълна от възвращенци се бе изсипала от най-стръмния хълм, сега войниците се промъкваха между местния еквивалент на кръстоска между кактус и нисък храст. Те носеха дълги предмети, по-големи от стандартните нападателни автоматични оръжия. Трайстин преброи украсени с изображения на светкавици скафандри за два почти пълни взвода, новите им предпазни механизми срещу топлината ги правеха очевидно неуловими за датчиците.

— Възвращенци в точка нула осем девет — забележката на Райла дойде твърде късно.

Пинг! Пинг! Бам!

Три от екраните показаха снаряди с дълбоко пробивни бойни глави и установки за изстрелване на ракети. След миг снарядите удариха предпазния щит на сградата в този сектор. Трайстин спусна със закъснение предпазните щитове на перките на турбините, след това изпрати рапорт за нападението по комуникационната мрежа.

И оръжията, и войниците целяха да поразят не тила и основната кула, в която бе складирано оборудването за подобряване на терена; целта им беше да унищожат главната сграда в сектора, където се намираше Трайстин, да поразят центъра за поддръжка на оборудването в сектора и центъра, ръководещ дейността на защитните съоръжения.

Пинг! Бам! Бам!

Експлозиите караха цялата сграда да вибрира.

— Далекобойни тежки снаряди, сър!

Възвращенците настъпиха напред.

Бам! Бам! Сградата се тресеше под ударите на снарядите и ракетите-разрушители. Трайстин усещаше как се увеличават рапортите за нанесените щети във файла на командния компютър. Той пусна в действие картечниците, предназначени за ликвидиране на масирана атака. След последното си дежурство нямаше никакво желание да рискува и да попадне в поредния капан на възвращенците, а това беше най-тежко въоръжената тяхна група, която бе виждал. Покрити с берилиев повърхностен слой, изсипали съдържанието си от уран снаряди се пръскаха на парчета над линията на възвращенците.

Бам-м-м!!!

Цялата сграда с контролните табла на сектора се разтресе от експлозията. Трайстин прехвърли картината на четирите дяла от екрана върху линиите за поддръжка на сектора; откри минимални повреди, задръстени вътрешни портали. Положението можеше да се квалифицира като деветдесет две плюс. Атмосферните условия оставаха непроменени, но ръката му докосна дихателния апарат за бедствени случаи, просто за да се успокои. Едва по-късно умът му отново се съсредоточи върху четирите екрана, които сега показваха местността на изток от сградата на сектора.

Поклати глава и се включи в мрежата, за да изпрати рапорт за събитието до Контролния модул на Граничната полоса.

„До Контролен модул на Полосата от база Ален Изток Три. Базата е нападната от един взвод възвращенци. Неутрализирах ги. Незабавно ще ви изпратя анализ на ситуацията.“

Върху червеникавите пясъци се виждаха само фрагменти от синтетични тъкани и купчина кафеникави буци освен това се забелязваше и повърхностно спояване на силиция от почвата. Получената вследствие на спояването фигура приличаше на древна стрела, чийто връх бе насочен към командния център.

— Какво е това, сър?

— Нещо ново, Райла. Все още го анализирам.

— Те просто експлодираха, сър.

Трайстин вече бе извикал видеозаписите на екрана и бе забавил кадрите. Експлозията бе станала по-бързо и скоростта на скенера беше недостатъчно висока, за да я разчлени на отделни кадри. Но от онова, което видя, Трайстин прецени, че противопехотните шрапнели на картечниците бяха задействали някакъв механизъм.

Остави на стоп-кадър записа с нападението и пак прегледа екраните, за да прецени каква е цялостната обстановка в база Ален Изток Три. Визуалните индикатори и топлинните датчици показваха, че в диаметър три разтега всичко е чисто — ала показанията им не биха могли да бъдат така прецизни, в случай че възвращенците ползваха изолационно прикритие — както при последните две нападения.

Той отново се върна на видеозаписа и поиска копие на пълните данни, записани от датчиците по време на атаката. Опитваше се да не клати глава, докато ги разучаваше. Най-малко двама от възвращенците буквално се бяха превърнали в човешки еквивалент на живи торпили, които имаха разрушителната сила на тежък картечен шрапнел.

Трайстин огледа формите на скафандрите и се намръщи.

— Райла?

— Да, сър.

— Ти изпрати онзи рапорт за новата тъкан, от която са изработени скафандрите на възвращенците, нали?

— Да, изпратих го вчера.

— Прегледай видеозаписа на нападението и данните за разхода на енергия. Те ще се появят върху екраните ти след секунда. Струва ми се, че тъканта притежава свойството да отразява енергията в една посока и именно така задейства експлозивите. — Съдейки от записите, Трайстин смяташе, че тъканта — поне онази част от нея на гърдите, точно пред дихателните апарати, които войниците носеха на гръб — изтласкваше експлозията с биоелектричен произход напред, напред, по посока сградата на сектора. Ако възвращенците се намираха много по-близо…

Той поклати глава.

По-добра защита от топлинните датчици, по-голям периметър на действие на разузнавателните им отряди, биоелектричните капани на самоубийците, по-тежки оръжия, носени от войниците, а сега и това.

— Кучи синове… Искате да кажете, че те превръщат войниците си в дистанционно управляеми живи торпили?

— Не зная дали е чак толкова лошо — това се случва само с онези, които са пленени или убити с мощни разрушителни заряди.

— Което става с по-голямата част от тях, нали? — попита техникът. — А какво ще кажете за онези, които изпратихме на Иреса?

— По дяволите… ще ти отговоря по-късно.

Спомни си, че трябва да вдигне предпазните щитове от перките на турбините. Тревожеше се за прекомерното изразходване на енергия, тъй като обещаният танкер с органично поддържащо вещество все още не се бе появил. В известен смисъл захранване с ядрено гориво би било по-практично, но коалицията Еко-Тек съхраняваше ядрената енергия в орбита и в кораби, летящи далеч оттук в космическото пространство. Трайстин продължи да проверява датчиците и сателитния плотер и изпрати по комуникационната система неотложния си трети рапорт до Контролния модул на Полосата — после препрати копия от всичките си рапорти до станцията за подобряване на природните дадености в Южния океан — там Иреса ръководеше пленените възвращенци.

Избърса челото си с длан. Какво искаха възвращенците? Нима желаеха всеки техен войник да бъде убит? Нима Куентар беше прав, като твърдеше, че човек може да бъде спокоен само с мъртви възвращенци?

Отново прегледа данните на индикаторите относно състоянието на базата и се свърза с компютъра на Райла.

— Да, сър.

— По-голяма част от повредите не са опасни и можем да ги отстраним по-късно, но онази странична врата на подземното ниво изпуска и положението там става все по-лошо.

— Вече открих това, сър, и ще се опитам да я запечатам.

— Какво е състоянието на останалите врати?

— Ще се справя с тях малко по-късно, може би довечера…

— Благодаря.

Съсредоточен в максимална степен, Трайстин още веднъж прегледа четирите екрана. Едва тогава се отпусна в командното кресло и остави електронните системи да извършват наблюдението вместо него.

Ако информацията, която бе извлякъл от пленените възвращенци, беше вярна, не би могло да има още много взводове от сваления параглайдер. От друга страна още около шейсет глайдера се бяха насочили към Мейра; все пак Трайстин се съмняваше, че защитната мрежа на Коалицията ги бе пропуснала така лесно да преминат незабелязани.

Х-Х-ш-ш-тт! Х-х-ш-ш-тт! С-с-с… Протяжният, нисък, съскащ звук се впи във вградения нервен чип в мозъка му. Трайстин провери данните на метеорологичния спътник и отбеляза, че вятърът бе променил рязко посоката си вследствие на яростна буря, която се бе разразила по-рано от обичайния за това час.

Поклати глава. Всъщност никак не му се искаше да намалява чувствителността на системата. Вместо да го стори, продължи да разучава четирите екрана, потрепервайки при всяко избухване на статично електричество. Но засилващите се ветрове бяха полезни за енергийната система на базата.

Клинг! Този звук, който съзнанието му долови, го накара да застане нащрек. Върху екрана, появил се в ума му, се изписа следното съобщение:

„Лейтенант Трайстин Десол, сектор наблюдения, база Ален Изток Три. Относно вашия рапорт 0926 14/10/788. Изпратете пълния запис данни до Контролния модул на Полосата. Същия изпратете до РЕСКОМ (Военно-разузнавателна служба).“

Трайстин въздъхна и започна да систематизира данните, които изискваха хората от Контролния модул. Макар че времето, което му бе необходимо да извърши тази работа, беше съвсем кратко, на него просто му изглеждаше цяла вечност. Той кодира данните, приготвяйки ги за предаването по мрежата, и след това ги изпрати по надлежния ред.

„До Контролния модул на Граничната полоса /РЕСКОМ (Клайсийн) от лейтенант Трайстин Десол, сектор наблюдения, база Ален Изток Три. Както помолихте, ви изпращам обобщения анализ на данните.“

Нима беше само 11:00 часа? Надяваше се, че Иреса и хората от изследователските лаборатории биха могли да извършат още изследвания с пленените възвращенци. Дано не ѝ бе изпратил подвеждаща информация. Изтри чело. Как би могъл човек да предположи, че е възможно възвращенците да станат още по-коварни?

Съсредоточен до краен предел, той наблюдаваше екраните, ала на изток не се виждаше нищо, освен червеникавата песъчлива почва, хълмовете, кактусите, които вирееха в амонячна среда, туфи трева, както и натрупващи се облаци, които предвещаваха, че късно през деня отново ще го боли глава.

Трайстин се изправи, протегна се и заобиколи командното кресло. Наистина не беше необходимо да стои толкова близо до главния компютърен терминал. Информацията, която получаваше чрез вградения нервен чип в мозъка си, пристигаше по-бързо, но имаше такова правило — в случай на повреда в системата, основаваща се на действието на нервния чип, той трябваше да задейства защитните съоръжения ръчно — не че чак толкова му се искаше да го прави. Невъзможността да реагира достатъчно бързо бе добър повод да бъде убит, а ръчното задействане на системата беше далеч, далеч по-бавно от необходимото. Но ако използваше дефектна комуникационна мрежа, щеше да претовари бързо вградения си чип… което щеше да доведе до нервен колапс.

Най-сетне Трайстин отиде до малката кухничка, напълни повторно чашата си със „Състейн“ и отново се върна тичешком до командното кресло.

Навън, в тънката атмосфера, леките взривни устройства разбиваха почвата, а истинските взривове я превръщаха в податлива маса. На запад плантаторите засаждаха създадените чрез генно инженерство растителни видове в лехи с определена форма. На юг последната уловена водна комета се стопяваше, съдържанието на водните пари в атмосферата се покачваше незначително и полека-лека съдържанието на кислород се увеличаваше.

Зад червеникаво-синята мъгла, която представляваше небето на планетата, още кораби-майки бяха изстрелвани от нападателните системи на възвращенците, още параглайдери и войници се спускаха срещу Мейра, срещу самия Трайстин. Защо възвращенците избраха да се бият с Коалицията, а не със системите на хинджите и с плутокрацията на арджентите? Може би защото екологичните технологии най-много приличаха на генетичните манипулации, с които бяха създадени безсмъртните? Или защото просто Коалицията се намираше по-близо и собствеността ѝ бе потенциално обитаема? И защо всичките възвращенци изглеждаха така убедени в справедливостта на своята кауза?

Той отпи още една глътка „Състейн“ и се задълбочи в изображението на екраните, в очакване на Джерфел. Тази вечер, независимо как се чувстваше и колко неприятна бе миризмата във фитнес-залата, щеше да направи системата си от физически упражнения. Тази вечер.

Сега гледаше екраните и поемаше на едри глътки „Състейн“.