Вълшебницата

Глава 57

Близнаците седяха, опрели гърбове в стената на плевнята и протегнали крака напред, и гледаха как Никола и Гилгамеш спорят отвън. Алхимика стоеше неподвижен и мълчалив; царят жестикулираше бурно.

— На какъв език говорят? — попита Джош. — Звучи ми почти познато.

— На иврит — каза Софи, без да се замисли.

Джош кимна. Намести се по-удобно до стената.

— Знаеш ли, мислех си… — започна той бавно, като се мъчеше да намери думите през мъглата от умора. — Мислех си, че ще е по-… — сви рамене. — Не знам. По-зрелищно.

— Ти видя същото, което и аз — каза Софи с уморена усмивка. — Не го ли смяташ за зрелищно?

Той пак сви рамене.

— Беше интересно. Но не се чувствам по-различен. Мислех, че… не знам, мислех, че след като науча една от магиите, ще се чувствам… по-силен, може би. А как изобщо ще използваме тази Водна магия? — попита момчето, като протегна ръце пред себе си. — Ще правим нещо с аурите си и ще мислим за вода ли? Трябва ли да се упражняваме?

— Инстинктивно е. Когато му дойде времето, ще разбереш какво да правиш. — Софи посегна и свали ръцете на брат си. — Не можеш да използваш аурата си — напомни му тя, — защото ще разкрие нашето местоположение. Това е третата стихийна магия, която научавам, и си прав, че не е зрелищна, но пък и другите не бяха. Не се почувствах по-силна, по-бърза или нещо такова, когато усвоих Въздушната или Огнената магия. Но се чувствам… — Тя замълча за кратко, търсейки подходящата дума. — Различна.

— Различна ли? — Джош погледна към близначката си. — Не ми изглеждаш различна, освен когато очите ти стават сребърни. Тогава ме плашиш.

Софи кимна. Знаеше какво има предвид брат й. Беше виждала как очите му се превръщат в плоски златни дискове и това бе ужасяващо. Опря отново глава в гладкото дърво и затвори очи.

— Помниш ли, когато миналата година ти сваляха гипса от ръката?

Джош изсумтя.

— Никога няма да го забравя. — Беше си счупил ръката при един лош сблъсък в ръгби мач миналото лято и бе прекарал три месеца в гипс.

— Какво каза, когато ти го махнаха?

Джош несъзнателно вдигна лявата си ръка, завъртя я в полукръг и сви пръстите си в юмрук. Гипсът беше ужасно дразнещ; с него не можеше да прави толкова много неща, включително да си завързва обувките.

— Казах, че отново се чувствам на себе си.

— Аз чувствам същото. — Софи отвори очи и погледна брат си. — С всяка магия, която научавам, се чувствам все по-цялостна. Сякаш цял живот някаква част от мен е липсвала, а сега отново ставам цяла — парче по парче.

Джош опита да се изсмее, но смехът му излезе треперлив.

— Предполагам, че когато научиш последната магия, вече няма да имаш нужда от мен.

Софи се протегна и стисна ръката на брат си.

— Не говори глупости. Ти си мой близнак. Ние сме двамата, които са един.

— Единият, който е всички — довърши той.

— Чудя се какво ли значи това — прошепна Софи.

— Имам чувството, че ще разберем — независимо дали го искаме или не — каза Джош.