Вълшебницата

Бележка на автора

Софи и Джош пристигат при праисторическия кръг от изправени камъни в равнината Солсбъри, Англия, през нощта, така че зърват само бегло тези останки от някога велик мегалитен паметник, една от най-известните археологически забележителности в света.

Стоунхендж е бил построен на три сравнително обособени етапа. Това, което е останало днес, са развалините от всички етапи. Макар че има свидетелства за човешка дейност в района на равнината Солсбъри (която по онова време е била залесена) преди около осем хиляди години, първият етап на градежа започва преди малко повече от пет хиляди години. Най-ранните строители са използвали еленски рога, камъни и дървени оръдия, за да издълбаят голям пръстен, широк метър и осемдесет и с диаметър 100 метра. Центърът му на места бил дълбок до 2 метра. Една дъга била оставена отворена и били издигнати два камъка като стълбове на порта. Единият от тези камъни още стои: Камъка на заколението.

Следващият етап започнал преди около пет хиляди години. От него не е останало нищо видимо, но съществуват археологически доказателства, че в кръга е била издигната дървена постройка. Там са открити глинени чирепи и обгорели кости и се предполага, че Стоунхендж може да е било място за погребения или жертвоприношения.

През следващите хиляда години Стоунхендж бил разширен и променен. Големите камъни, оцелели до днес, датират от този период на градежа.

Приблизителните сметки сочат, че в средата на кръга са били издигнати до осемдесет колони от син пясъчник. Те образували два полукръга, разположени един в друг. Всеки от тези огромни камъни тежал поне четири тона и бил изваден от кариера в планините Пресели в Уелс, на повече от 380 километра оттам. Самото транспортиране на огромните каменни плочи през гъсто залесения терен, през планини и реки, е представлявало необикновен подвиг и показва колко важен е бил Стоунхендж за древните хора, които са го построили. Възможно е гигантският олтарен камък, на който ляга Никола, някога да е стоял изправен. Той тежи шест тона.

Някъде по това време входът бил разширен и при изгрев — особено по време на лятното слънцестоене — дълги сенки са се протягали към центъра на кръга. А по време на зимното слънцестоене слънцето е залязвало между камъните.

Още по-късно, преди малко повече от четири хиляди години, бил издигнат кръг от тридесет камъка, чиито върхове били съединени с каменни плочи. Това бил още един необикновен подвиг. Всеки от изправените камъни тежи около двадесет и пет тона. Камъните идват от кариера, намираща се на повече от тридесет километра северно от Стоунхендж, и са били грижливо изсечени, полирани и оформени. В този кръг е имало пет трилита, наредени в полукръг, като най-малките били в краищата, а най-големият — в центъра. Най-малкият трилит бил висок шест метра.

С течение на вековете мястото било изоставено и почнало да се руши. Природата, стихиите и голямото тегло на камъните накарало някои от тях да хлътнат в земята и постепенно подредбата на кръга се развалила.

Стоунхендж е поразителен, грандиозен и загадъчен и въпреки че се изследва от векове, още не знаем за какво е бил използван. Дали е бил място за погребения, или както мнозина предполагат — място за религиозни ритуали. Сега той се свързва с друидството, религията на древните келти, и макар че келтите със сигурност са го използвали — както него, така и много от другите каменни кръгове и монументи, разпръснати из околността, — не са го построили те. Съществуват безброй митове и легенди за това място; дори го свързват с Мерлин и Артуровия цикъл.

Една от най-разтърсващите изненади, които преживяват хората при посещение на Стоунхендж, е колко близо до този древен паметник минават пътищата. А–344 — шосето, където Джош оставя колата — минава удивително близо до първоначалния пет хиляди годишен кръг.

Стоунхендж е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Нулевата точка също е истинска.

Официалният център на Париж, Франция, се намира на площада пред катедралата „Нотр Дам“ и изглежда точно както е описан във „Вълшебницата“. В паважа има вграден кръг, състоящ се от четири сегмента. Върху тях са изписани думите Point Zero Des Routes De France. По средата на кръга има слънце с осем лъча.

В много градове по света има отбелязани нулева точка или нулев километър. Това са местата, от които се измерват всички разстояния в този град. Някои представляват камъни в земята, докато други са табелки или монументи.

Да стоиш върху парижкия камък точно по пладне, не е препоръчително — знаете какво се случи със Скатах и Жана!