Загадката Олвър

11. Юджийн

Мама ме обичаше и Алис ме обичаше, и Барни ме обичаше, и Господ ме обичаше, аз си казвах молитвите всяка вечер всяка вечер, все още си ги казвам всяка вечер и моля Господ да благослови мама на небето и Алис, и моя приятел Барни, но понякога забравям, понякога забравям. Помня, помня Барни е моят приятел, той ме возеше на колата си, ушите му стърчат като на клоун хахаха той ме кара да се смея и ме гъделичка, и ми разказва приказки, и ме кара да летя защото той е Гримас, а аз съм принц Искричко и ми помага да се боря със злата Кралица, която се напишква в гащите хахаха.

Оливър! Не ненененене. Оливър е лош човек той открадна Алис от мен и от мама и от Барни къде е мама искам мама Оливър ме нарани той ме щипе по ръката и стиска и стиска и имах голяма лилава синина Алис идва, тя ми носи сладкиши и ми чете приказки, тя казва че Оливър е направил принц Искричко тя казва, че Оливър е написал за него, но аз знам, че не е той не е той не е той Оливър е лош, той е Кралицата облечена като мъж.

Къде е Барни? Липсва ми Барни къде е моята мама, аз помня, тя е мъртва в сандък в пръстта, тя не обича да се цапа, не искам да съм мъртъв защото всички мъртви хора са в пръстта, татко също е в пръстта, но аз съм го виждал на снимки и Алис каза че бил велик човек.

През цялото време забравям неща, но си спомням как съм вкъщи с мама и Алис и Барни е на гости и ми разказва приказки. Барни ми разправяше, че иска да се ожени за Алис и че аз ще мога да живея с тях, но то беше тайна, не я казвам на никой, но ми се иска Барни да побърза защото Оливър лошия човек вече е женен за Алис така че сега е ред на Барни. Алис си тръгна, когато Оливър се ожени за нея и те живееха в апартамент, аз ходих два пъти там, но ме пуснаха само в стаята на Алис, а Оливър има заключена зелена кутия с нещата за писане и на мене и Алис не ни е позволено да гледаме какво има вътре. Искам да знам какво има в кутията, но Алис казва, че били лични работи на Оливър. Един път погледнах в кутията и Оливър се развика само задето към гледал и мисля, че в кутията има чудовище. След това ми забраниха да гостувам повече на Алис и аз се натъжих, но Барни дойде и ми чете приказки и се качихме на колата му, но не ми позволяват да сядам на предната седалка, защото не мога да се спра да не натискам клаксона на Барни му е смешно, но лошите хора от другите коли много се сърдят много се сърдят и затова трябва да седя отзад. Мама се разболя и беше в болницата. Мама е мъртва. След като мама отиде в пръстта, Алис дойде да живее пак у дома и това беше хубаво, липсва ми мама, къде е мама, а да, мъртва в пръстта. Оливър също дойде да живее у нас той е лош и ме нарича с лоши думи, а това е моята къща и на Алис, а не на Оливър. Мразя Оливър той ме удря, когато Алис не гледа, а после казва лъжи и ми вика грамадна тлъста свиня, аз съм грамаден и дебел, но съм човек той е свиня, открадна Алис и мамината къща, каза, че трябва да вечерям в кухнята и че сега това е неговата къща и че той е шефът, но аз обичам кухнята, обичам къщата, моята и на Алис и на мама, не когато Оливър е шефът. Оливър ми взе летящия стол и го набута някъде, дето не го знам къде е Барни не идва и не правим летенето, то сега и не може без стола. Веднъж Оливър падна в градината и аз се смях смях, смешно беше. Той отиде до болницата, а когато Алис се прибра, й каза, че аз съм го ударил, опашата лъжа си беше, но той ме заключи в стаята ми аз крещях цяла нощ, докато Алис не ме пусна, тя плачеше и вече не беше смешно и аз съжалявах задето се смях че Оливър се удари. Друг път седях на тоалетката на Алис и си вчесвах косата със сребърната й четка, която беше на мама, а мама е в пръстта, а Оливър дойде и счупи огледалото и преобърна тоалетката. Аз се изплаших Алис дотича, а лъжецът й рече, че аз съм го направил, а не бях аз да пукна ако лъжа, а после беше рожденият ми ден и имах торта със свещички и аз ги духнах и си пожелах Оливър да го няма, но онзи ден той беше добър и ми даде да си поиграя със запалката му, която прилича на самолет, а в градинската барака стана инцидент и аз съм много лошо момче, защото запалих пожар и помощ! помощ! като в „Джейн Еър“, една от любимите книги на Алис. Оливър каза, че се страхува от мен и не иска да живее в къщата с мен, ура, ура, това ме зарадва и се разтанцувах защото Оливър си отива, но той не си отива, аз си отивам и го мразя.

Оливър рече, че трябва да ида да живея в Сейнт Катринс не знам какво е Сейнт Катринс, но мисля, че там живее света Катерина и казах добре ако и Алис дойде с мен. Той излъга и каза че и Алис ще дойде, Алис също излъга и после плака плака и аз я натъжих и Оливър рече, че като я натъжавам, ще трябва да ида в Сейнт Катринс самичък. Без мама.

Аз се уплаших в началото къде е света Катерина тука няма светци има само луди хора, аз знам че и аз съм мъничко луд, Барни ми каза, че съм мъничко луд по хубав начин, но хората тук са луди наистина по много луд начин, много по-луди са от мене и някои крещят, но не с думи, а само със звуци не обичам да се крещи, а други са вързани като мъртъвци в инвалидните колички и ги хранят като бебета и им връзват лигавници и телевизорите гърмят силно много силно.

Шефка е една дама госпожица Норийн която се усмихва и смее, когато звъни на Оливър да му каже, че съм лошо момче чувам я през стената на сестринската стая, но с другите не се смее и усмихва, а е все намусена и не обръща внимание на никого и крещи на сестрите къде е мама, спомних си, в калта, къде е Алис тя идваше в четвъртъците носи пасти играем игри само че вече не идва. В началото бях много уплашен и исках да си ида вкъщи в моята стая и при моето си легло с грамофона, дето ми го подари Барни, но Алис казва че живея тук с дузина приятели някои не ме харесват, други ме обичат, сестра Марион ми е любимата, не харесвам госпожица Норийн тя ме кара да седя с ръце под бедрата Кристи е много стар, текат му лиги както на мен преди и мама казваше, че това е невъзпитано и аз го казах на Кристи, но той се разкрещя госпожица Норийн каза върви си в стаята, но това не е моята стая това е стая на всички ни Кристи, Били, Малаки, Конъл и забравих ги другите, ние си делим една голяма стая и без приказки след като угаснат лампите и без приказки преди лягане и без сандвичи със сладко в леглото помня сандвичите на Барни и приказките за Себелюбивия великан и онези за Алиса дето слязла в дупката след заека, но аз съм в приказката за Гримас и аз съм Принца, така че тя ми е любимата и вчера Кристи отиде в пръстта, без повече лиги слава Богу.

Той беше мъртъв в леглото си и аз му рекох да потърси мама в пръстта и сестра Марион тя ми е любимката и идва през деня и ми дава бонбони това е нашата тайна и Алис не дойде вчера нито миналата седмица нито от много седмици. Видях госпожица Норийн и сестра Марион да се карат. Госпожица Норийн разплака сестра Марион сестра Марион ме пита за Барни и къде живее той и аз й казах, че Барни ми е приятел и тя му се обади и сега той идва да ме вижда и ми разправя, че Алис е в Щастливата страна и рисува картинки и лети със стола. Тя не е в пръстта. Барни ми се закле за това, а Барни не лъже. Барни каза, че можем да посетим Алис, когато порасна. Барни казва, че трябва да съм по-пораснал.