Загадката Олвър

21. Мойя

Кон почна да говори за пенсиониране. Беше само на шейсет и две години. Нищо не ме плашеше повече от тази перспектива. Поне докато той работеше по цял ден, можех малко или много да правя каквото си искам, да ходя, където си поискам, и да продължавам малките си интрижки и забежки, без да се налага да давам обяснения. От мисълта за безличното, тъпо лице на Кон, което бди над мен ден и нощ, ме побиваха тръпки.

Дългогодишната ми афера с Оливър бързо губеше блясъка си. Не бях глупачка. Той отклоняваше повечето от поканите ми, много повече, отколкото приемаше. Вече дори не си даваше труд да измисля извинения, просто ми се тросваше с едно рязко „не“. Измъчвах се с месеци, бях си записала дори час за липосукция на корема и горната част на бедрата. След процедурата връзката ни сякаш живна, но само за кратко. През октомври миналата година вече ми беше омръзнало да ме пренебрегват и да ме приемат за даденост, така че измислих план как с Оливър да си откраднем малко време само за нас. Отговорът се криеше в двуседмичен кулинарен курс във френски замък в Прованс. Не за нас с Оливър, естествено. За Алис. Тази идея промени живота на всички ни. Предимно към по-лошо.

Дърмът от „L’Etoile Bleue“ ми даде идеята. Една вечер вечеряхме там с приятели от актьорските среди и когато Дърмът поднесе с елегантен жест сметката, под нея беше подпъхната рекламна брошура на въпросната кулинарна академия. Идеята веднага започна да се оформя в главата ми. Предложих я на Алис, уверена, че преживяването ще й допадне. Тя веднага много се запали, но не й хареса мисълта да пътува сама. Кон, който явно в момента на разговора се е навъртал наблизо, за първи път през живота си реши да ми направи истински подарък за рождения ден: двуседмичен кулинарен курс във Франция. С Алис. Такъв глупак е.

Оливър не прояви почти никакъв интерес, когато му представих в общи линии плана си и му обясних как съм се хванала в собствения си капан. Той бездруго все повече се отдалечаваше от мен и настоя, че и на мен, и на Алис ще ни се отрази добре да заминем. Не съм сигурна как точно му позволих да ме уговори. Той действително искаше двете с жена му да бъдем приятелки. По време на връзката ни се е случвало на няколко пъти да правя презрителни забележки за нея, които той неизменно посрещаше с ледено мълчание, така че постепенно се научих да си запазвам мнението за себе си. Оливър допълни, че наистина се нуждаел от време, за да работи по новата си книга. Тя, подчерта той, щяла да бъде най-важното произведение, което някога е писал. Отначало се изпълних с подозрения. Нима писането на книги не беше редовното извинение, с което той излизаше пред Алис, когато всъщност с него се отдавахме на любовни ласки? Дали не се виждаше с някой друг? Сигурна бях, че желае да разкара и двете ни от очите си, без въобще да се интересува къде ще ходим или какво ще правим. Ако бях на мястото на Алис, просто щях да взема кредитната му карта и да се развихря, но тя, да е жива и здрава, никога не е била от най-умните.

Заминахме за „Cuisine de Champagne“, която се намираше на час път от летището на Бордо. Карах аз (дори когато шофираше от нашата страна на шосето, Алис беше ужасна зад волана. Оливър отказваше да й купи прилична кола, защото нейната беше толкова изподрана, очукана и безброй пъти оценявана от застрахователите, че беше цяло чудо как още се движи).

Академията се намираше край малко селце. Занятията от курса се провеждаха в специална модерна пристройка, потънала в сянката на старо имение, което някога е било наистина впечатляващо. В едно от крилата на имението беше хотелската част, като вратите на стаите извеждаха към обща открита галерия, под която се простираха обширно фоайе и голяма обща столова. Под ръководството на възрастната, но жизнена мадам Вероник прекарахме две прекрасни седмици, потопени в културата на френската храна и френското вино, разнообразявайки се с ежедневни разходки до местните пекарни, маслинови горички и лозя. Околността беше великолепна. Явно цялата земя наоколо доскоро бе принадлежала на имението, така че имахме разрешението на всички местни фермери да се разхождаме навсякъде на воля. Срещнахме се с любители на храната от цяла Европа, от Щатите и Канада. Повечето бяха жени на наша възраст, но, разбира се, в компанията беше намерил място и неизменният красив ерген: Хавиер, наскоро навършил петдесет, хубавец, макар и леко пълен и набит. Косата му беше сребърна, а не жълтеникавосива, както е при побелелите възрастни ирландци. Истински сребърна. Притежаваше лодка на река Гарона, която смяташе да превърне в плаващ ресторант.

Признавам, че конкуренцията на останалите дами от курса беше жестока, а и ме жегваше лека вина, когато се сетех за Оливър (и никаква, когато се сетех за Кон), но Хавиер беше божествен. Подходих тактически, като в началото обръщах най-много внимание на един оплешивяващ дебел тексасец и жена му, като постепенно се намествах в зрителното поле на истинската си цел. Нали разбирате, аз съм актриса и отлично знам как да привличам внимание. Знам как да подчертая преимуществата си. Ботоксът помага, но само донякъде.

В началото се постарах да бъда максимално дискретна. Беше ужасно вълнуващо да се промъквам на пръсти по стълбищата посред нощ. Несъмнено Хавиер е най-внимателният и мил любовник, който някога съм имала. Опитвах се да държа чувствата си настрана от това, което — естествено — беше просто един кратък ваканционен романс. Чаровен, начетен, но за съжаление абсолютно фалирал, подкрепян финансово от брат си, който търгувал с автомобили, Хавиер ме караше да се смея и обещаваше да си намери всички мои филми на DVD. Така де, и двата ми филма. Прекарахме общо шест нощи заедно, но за първи път през живота си чувствах, че мога да бъда напълно искрена с мъж. Нямах нищо за губене. Може би защото още отначало бях решила, че това е малка забежка, нямах никакви задръжки. Хавиер ме намираше за ексцентрична и забавна. Никога не бях се самоопределяла нито като едното, нито като другото. Последната ни нощ заедно Хавиер ме помоли да остана с него. Във Франция! В първия момент се засмях. Да напусна съпруга си на моята възраст беше донякъде нелепо, а и всеки път, когато съм мислила за това, съм си представяла, че Кон ще бъде този, който ще си тръгне, а не аз, макар, признавам, мисълта за нов живот, за втори шанс, определено беше освобождаваща.

През това време Алис си вършеше своите неща, най-вече висеше с мадам и останалите от екипа на академията, като подобряваше своя френски. Сигурна съм, че знаеше за мен и Хавиер, но никога не направи и най-малък коментар. Предполагам, че й е било неприятно дори да мисли за това. През последните двайсет години ме беше слушала да се оплаквам от Кон, но винаги ме беше уверявала, че нещата ще се оправят и че двамата сме чудесна двойка. Горкичката Алис, тя вечно виждаше само най-доброто у хората. Дори у съпруга си.

Последната сутрин пред заминаването ни се промъквах през фоайето, когато заварих Алис седнала там. Беше към седем и половина, зората едва изгряваше над долината. Тя ни най-малко не се изненада, като ме видя. А след това директно ме попита:

— Колко добре познаваш съпруга ми, Мойя?

Глътнах си езика. Какво беше пък това сега? Да не би рано-рано тази заран Оливър да й беше звъннал по телефона, за да признае прегрешенията си? Да не би да беше решил да я напусне? Трябваше да отиграя ситуацията изключително внимателно.

— Божичко, Алис, какво говориш? Да не си пийнала повечко снощи?

Тя ме изгледа. По-точно впери поглед в мен и буквално ме прониза.

— Как смяташ, дали е честен човек?

— Господи, Алис, смятам, че трябва да идеш да си доспиш! — отвърнах бодро, като се мъчех гласът ми да не издаде колко съм нервна. Какво можех да си помисля? Дали беше открила нашата афера? Ако е така, навярно беше за добро. Дали сега щеше да напусне Оливър? Трябваше ли да си призная? Дали чувствата ми към Оливър бяха непроменени след дните, прекарани с Хавиер?

Алис стана от масата, прибра се мълчаливо в стаята си, без да ме погледне, и затвори вратата зад гърба си.

Аз буквално литнах към своята стая и начаса звъннах на Оливър. Той беше сънен и ужасно се подразни, когато с нервен шепот му обясних какви ги приказва жена му.

— Не ставай смешна, Мойя! Тя знае само онова, което съм й казал. Аз поне винаги съм бил много внимателен. Какво, за Бога, си й казала ти!

Аз, естествено, настоях, че съм невинна, но Оливър побесня.

— Нямам нужда от тези глупости! Пиша. Не мога да се разсейвам. Не ми звъни повече.

И аз не му звъннах повече. Денят си продължи привидно нормално, но до един момент. Алис беше особено мълчалива. С Хавиер прекарахме сутринта заедно, като се сбогувахме много искрено и мило. При мисълта, че повече няма да го видя, се разплаках. Неговите очи потъмняха от скръб.

С Алис тръгнахме за летището и прекарахме два неприятни и уморителни часа в чакалнята. Използвах времето, за да прехвърля отново наум последните събития. Дали тя знаеше? Как е узнала, при това точно тук? Винаги ли е знаела? Оливър заслужаваше ли всичко това? Какво всъщност исках аз? А, да, също така дали изразът на лицето на Кон ще се промени дори и на косъм, когато научи?

Когато повикаха пътниците за нашия полет, аз окончателно осъзнах, че с него ще се върна в живот, изпълнен с неудовлетворение, раздразнение и скука.

На летището настъпи ужасна суетня, когато обявих, че не възнамерявам да се кача на самолета. Натовареният вече багаж беше разтоварен обратно, трябваше да се идентифицират моите куфари и да ми се върнат, а вследствие на това полетът закъсня. Прегърнах Алис и й се извиних. Не й казах за какво точно, но извинението беше искрено. Тя сама щеше да се сети.

Когато се върнах в академията, Хавиер тъкмо си заминаваше. Видя ме и целият грейна.

— Ma fille! — рече.

Нещата при мен се развиха отлично. Живеем живот, много различен от този, който смятах, че винаги съм искала. С Хавиер планираме да управляваме заедно нашето речно бистро. Той ще готви, а аз ще съм салонна управителка, като от време на време — в зависимост от клиентите — ще изнасям кратка безплатна кабаре програма. Надяваме се да изкарваме достатъчно през лятото, за да може да прекарваме спокойно кратките зимни месеци в малката ни вила. Децата ми побесняха от моето решение. Бяха много засегнати, но смятам, че скоро ще ми простят. Кейт и приятелят й ще ни дойдат на гости следващия уикенд и щом видят колко съм щастлива, веднага ще разберат защо постъпих така. Кон се държи прекрасно по всички финансови въпроси. Кейт ми каза, че изглеждал облекчен, задето съм се махнала, и започнал да носи кафтан из къщи.

Ужасена съм от онова, което Оливър стори на Алис. Тъкмо когато смятате, че познавате някого! Оказа се, че съм им звъннала по телефона точно вечерта на нападението. Честно казано, съм в пълен шок.

Знам, че не постъпих честно с Алис. Целият живот не беше справедлив към нея. Най-нечестно обаче постъпи Оливър. Засега малцината, които знаеха за нашата връзка, си държат устата затворена, но следващия месец, когато започне процесът, кирливите ризи наистина ще се извадят пред всички. Сега живея нов живот и последното, от което имам нужда, е противните подробности от миналото ми с Оливър да застрашат бъдещето ми с Хавиер.

Мога да направя състояние, ако продам историята си, но няма да го направя. От уважение към клетата Алис.