Затворницата на дракона

ДЕВЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА

— Тук ще прекарваш повече от времето си — заяви Мери, като отвори вратата на тъкачницата. Тя се намираше точно над големия салон.

Три жени стояха до прозореца и наблюдаваха упражненията на мъжете отвън. Като видяха Мери, те светкавично се спуснаха към местата си. Една от тях веднага започна да преде, но изпусна вретеното и то се затъркаля към Мери.

Докато началничката им се караше, Роина огледа стаята. В нея работеха осем жени. По стените висеше вълна, подготвена за предене. Имаше шест големи стана и няколко по-малки в ъглите. Само три от тях бяха заети, а на един от тях платното беше почти готово. От малкия прозорец проникваше достатъчно светлина. Така свещите нямаше да опушват новите дрехи.

Мери приключваше сърдитата си реч:

— Значи пак си губите времето, а? Или ще приключите всичко за днес, или ще бъдете лишени от вечеря! Ако още веднъж ви видя да се туткате тази седмица, ще ви преместя в пералнята. В града има достатъчно сръчни жени. Те ще заемат местата ви с удоволствие.

Тя отново затръшна вратата след себе си. Това изненада Роина.

— Мислех, че ще работя тук.

— Да, но за днес имаш други задачи. Няма защо да изтърпяваш наказанието заедно с тези мързеливки. Роина с удоволствие информира Мери:

— Знам как се тъче фино платно. То изисква двойно предене, но дрехите, направени от него, ще са достойни за господарите на този замък.

През миналите три години тя не беше имала възможност да ръководи други, освен личните си слуги. Но след като навърши петнадесет години, животът й драстично се беше променил. Майка й я беше научила на всичко, необходимо в стопанисването на един замък. Как би могла да ръководи работниците, ако самата тя не знае тънкостите? Много неща правеше по-добре от другите.

Спечелила напълно интереса на Мери, Роина продължи:

— Талантът ми обаче би се загубил тук, защото съм по-добра с иглата.

— Господарят трябва да е знаел това, защото заповяда да се грижиш за дрехите му. Казваш, че можеш да научиш другите как да тъкат фино платно?

Замислена за новото наказание, измислено от Уорик. Роина само кимна. Видимо изненадана, Мери не забеляза изчервяването й.

— В Къркбурой за тъкачите ли отговаряше?

— Не, не бях дълго там.

— Добре, няма да е лошо да инструктираш другите, докато тъчеш твоето платно. Това обаче не е задачата, която имам за теб. — На тръгване Мери добави: — Когато свършиш за деня, може да се върнеш да спиш с другите.

Роина си представи скромната стая и колко малко пространство оставаше на пода.

— Всички те спят там?

— Не, само три от тях. Останалите блудстват като Селия. Имат мъже, при които остават през нощта. — Мери спря и погледът й се впи в младата жена. — Ти не си такава, нали?

Бяха видели на вкарват Роина в стаята на господаря преди три дена. Други бяха станали свидетели как я извеждат оттам. Явно Мери не беше чула за това, но скоро щеше да разбере. Не й се искаше да превръща в свой враг жената, която явно трябваше да я ръководи в работата й. Мери не й се виждаше някоя свадлива клюкарка. Може би дори би могла да й помогне, ако спечели съчувствието й.

— Ще ти бъда безкрайно благодарна, госпожо Блу, ако държиш мъжете настрана от мене! Ако господарят не те е информирал, трябва да ти кажа, че през последните три дена той ме държа в леглото си. При това бях окована във вериги.

— Не може да бъде! — зяпна Мери. — Защо ме лъжеш? Последното нещо, което Роина очакваше да чуе, беше някой да защитава този жесток, отмъстителен човек. Дали наистина Мери няма представа що за човек беше нейният господар?

— Енид знае това. Съмнявам се, че и господарят ти ще го отрече. Той има причина да ме накаже така. Казвам ти това, за да не се изненадаш, ако и в бъдеще реши, че не си е отмъстил достатъчно и съм заслужила ново наказание.

Мери продължаваше да я гледа недоверчиво, въпреки че промърмори:

— Сега, като си помисля, и другите ти задължения са като за наказание. Трябва да прислужваш на лорд Уорик на масата, да чистиш стаята му с помощта единствено на Енид. Трябва да се грижиш и за банята му. Преди това беше задължение на Селия и тя много държеше на него.

Чак стомахът я заболя. Беше се заблуждавала, че най-лошото е свършило. Сега трябваше да бъде прислужница от най-долна класа.

— Има още нещо. Бременна съм и лорд Уорик знае това.

— И ти е възложил толкова задачи? Не мога да повярвам.

— Защо трябва да те лъжа, като след няколко месеца ще ми проличи?

— Тогава той не знае.

— Никой друг не ме е докосвал. Детето е негово и той има намерение да ми го отнеме, като се роди.

Мери зяпна.

— Май отиваш твърде далеч в обвиненията си! Ако си бременна, господарят ми ще ти намери съпруг, така че повече не се оплаквай! Хайде на работа! Трябва да изчистиш дневната, защото тази стая беше… занемарена… през последните три…

Мери не довърши. Да, едно от твърденията на Роина се потвърждаваше. Тя стисна плътно устни и заслиза по стълбите.

Роина не се захвана веднага за работа. Несъзнателно Мери й беше загнездила в ума една ужасна идея. Уорик може да я омъжи за някой долен крепостник! Господи, дано да не се досети за това!

Не й беше приятно отново да влиза в дневната. Оказа се, че щом не е привързана с окови върху леглото, стаята съвсем не изглеждаше зле. Тя ще изжули пода, докато Енид смени чаршафите. Ще забърше праха и ще подреди всичко на мястото му. Роина искаше да изтърси и килимите, но Енид поклати глава. Днес трябва да изперат бельото и дрехите на господаря. Енид й обясни това, като започна да мачка дрехите из ръцете си. Помаха й да я последва.

Роина беше прала само веднъж в живота си, но знаеше как се прави. Съвсем не беше приятно занимание. Чаршафите се накисват в дървена вана с разтвор от пепел и соден сапун. После се мачкат, изплакват и се простират. С грубите дрехи на слугите се прави същото, но не и с фините, на господаря. Те се кипват и се изпират с по-мек сапун. После отново се кипват. Преди да се изсушат, се изплакват три пъти.

Огромните казани в пералнята непрекъснато кипяха. От студената вода и сапуна ръцете й почервеняха, но пък перачките бяха приятелски настроени към нея. Една дори дойде да й помогне, когато Енид излезе за малко. Не, това още не беше най-тежкото й задължение. Дано лорд Фулкхърст не се окаже някой чистник, който се къпе всеки ден. Може би щеше да има няколко дни почивка, докато се наложи да се справя и с това.

Когато се върна в салона, вечерята вече беше сервирана на масите. Уорик още не се беше появил, но на неговата маса сядаха привилегированите му приближени: няколко от личните му рицари, дъщерите и една попреминала младостта госпожа, която ги учеше на изкуство.

Там беше и сър Робърт. Роина се разтича да види какво още трябва да се носи от кухнята. Искаше й се да поговори с него, докато не се е появил Уорик. Трябваше да му благодари за Джон Джифърд. Не беше зле да го спечели за свой приятел. Сигурно би могъл да й помогне да избяга.

Когато се върна с поднос, отрупан с месо, Уорик вече беше заел мястото си. Погледът му я следеше непрекъснато. Роина не виждаше, а усещаше това, защото не го гледаше. Нещо особено изнервящо витаеше около него.

Когато Роина се върна с втория поднос, Уорик я чакаше на вратата. От изражението му й прилоша.

— Не те ли предупредих, че трябва да ме гледаш?

— Забравих — излъга хладнокръвно тя. Отговорът й го омилостиви съвсем малко.

— Ще забравиш ли отново?

— Не.

— Не, какво?

— Господарю.

Това го успокои напълно.

— Може би се нуждаеш от нещо, което постоянно да ти напомня на кого принадлежиш сега — отбеляза той, а ръката му собственически се настани върху едната й гърда.

Роина отскочи назад и загуби равновесие върху стълбата. Уорик посегна да я хване, но всичко стана много бързо. Тя налетя на друг прислужник, който носеше огромен поднос.

Таблите задрънчаха надолу по каменните стъпала, а мъжът се хвана за стената. В този момент Уорик я сграбчи и я повлече нагоре.

— Никога не се опитвай да избягаш от моето докосване! В противен случай ще ти се случи нещо по-лошо от падане по стълбите. Сега почисти бъркотията, която създаде! И го направи бързо, защото искам лично да напълниш чинията ми. Помни, че съм гладен!

С всяка изминала минута, докато почистваше, гневът му щеше да расте. Когато свърши, ръцете й трепереха.