Затворницата на дракона

ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА

Уорик беше в състояние на особена възбуда — задоволен и недоволен едновременно. В този момент тези чувства не му харесваха, но не успяваше да се отърве от тях. Двете взаимно се изключваха. Истината бе, че заровен в ленените коси на тази вещица, изпитваше невъобразимо удоволствие. А му беше необходимо единствено отмъщението.

Свалил веригите от нея, не беше имал намерение да я докосва повече. Целта му бе единствено да я дразни и унижава.

Тази нощ му беше показала какъв глупак е бил. Не би могъл да я унижава със сексуалните й услуги, без самият той да плаща за това. Ако тя изпитва само срам, щеше да е по-лесно. Но Роина го желаеше, въпреки отчаяните й усилия да скрие това. Самият той не можеше да прогони спомена за нея от ума и тялото си.

Дразнеше го липсата на контрол. Нуждата да я има отново беше победила.

Уорик отново я изгледа. Без съмнение се преструваше на заспала. Младият мъж се усмихна вътрешно. Странно, но опитите й да му се противопостави и силният й дух го забавляваха. В повечето случаи тя наистина се страхуваше от него, но понякога гневът й взимаше връх. Това добре го забавляваше.

Не беше си направил труда да я съблича. Просто беше вдигнал полите й. Те продължаваха да бъдат в същото положение. Погали слабините й. Дишането й стана неравномерно, но очите й останаха затворени. Разруши и тази слаба съпротива.

Със сигурност настроението му беше странно. Презираше я за онова, което му беше сторила, но и му беше приятно да я държи в своята власт. Поривът му отново да я погали, въпреки пресищането си, повиши раздразнението му.

Отмести ръката си, решил, че присъствието й до него е виновно за всичко.

— Върви си! Нямам намерение да споделям леглото си с теб повече от необходимото.

— Изпълнена съм със съчувствие — избъбра Роина, като стана. Веднага се насочи към вратата.

Сарказмът й беше прекалено безочлив, за да бъде отминат.

— Спомняй си за леглото ми, когато се въртиш в своя сламеник! — извика той след нея.

Роина се обърна. Върху устните й се беше настанила иронична усмивка.

— Леглото ти вече е забравено. Вместо в него бих лежала върху камъни.

— Когато ме молеше да те любя, не останах с такова впечатление.

Лицето й пламна. Трябва занапред да внимава с подигравките. В този момент Уорик забеляза босите й крака.

— Върни се, Роина! Нямам намерение отново да те нося, защото си забравила да обуеш обувките си.

— Забравила съм? Будиш ме посред нощ и очакваш от мен да бъде напълно облечена?

— Изобщо не беше заспала. Няма значение. Може да останеш тук, а утре сутринта ще наредя да донесат обувките ти.

— Няма да настина, повярвай ми!

— Да не би да имаш намерение да стоиш там и да спориш с мене?

— Не — отговори Роина и сведе глава.

— Тогава се връщай в леглото!

Пленницата се подчини със скоростта на охлюв. Това наистина беше изпитание за търпението и добрите му намерения. Стигнала до леглото, той вече беше достатъчно ядосан, за да добави:

— Свали тази риза! Не искам, когато в съня си се допра до тебе, да ме ожули.

Вирнатата й брадичка сякаш му говореше, че не може да я излъже. Роина хладнокръвно изхлузи дрехата през главата си. Уорик се ядоса не от предизвикателното й движение, а от зачервената й кожа вследствие на грубите дрехи.

По дяволите! Беше й предложил да спи в леглото му, за да не настине. Ще му се наложи да направи и други отстъпки. Не му се искаше отмъщението да се подкопава, но мислено реши на утрешния ден Енид освен обувките, да донесе и собственото й бельо. Това наистина трябва да бъде последното толериране, иначе пленницата ще реши, че отмъщението му не е сериозно.

За да провери дали вече не си го мисли, той отбеляза:

— Приятно е да те поставям на мястото ти!

— Което е в краката ти! — сряза го Роина.

Уорик започна да се съблича. Усмихна й се лъчезарно и нареди:

— Така ще бъде, щом го искам! Сега се пъхай под завивките. И да не чувам и дума повече от теб тази нощ. — „Нито да виждам прекрасното ти тяло“, добави мислено той.

Роина бързо се подчини. Уорик изгаси свещите и се пъхна под завивките, търсейки си удобна поза за спане, той неволно се доближи до нея.

— Имам чувството, че ако отново ме докоснеш, ще полудея! — извика Роина.

Уорик се изкуши да я опровергае. Вместо това й прошепна:

— Тихо. Прекалено изморен съм, за да те насиля отново… колкото и да ме молиш! — След което предизвикателно я прегърна и я придърпа към себе си.

— Така няма да заспя — изсъска младата жена.

— Моли се аз да го направя, иначе няма да има значение колко съм изморен. — Тя застина. Спря дори да диша. Уорик се засмя и я прегърна по-силно. — Реша ли да те имам, нищо няма да ме спре. Заспивай, преди да съм променил намерението си!

Роина млъкна. Уорик беше изморен, но не толкова, за да не оцени топлината на тялото до себе си. Имаше опасност да свикне с нея.