Затворницата на дракона

ТРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА

Слънцето се мерна за кратко сред куп облаци, които заплашваха с дъжд още от вчера. Роина се молеше да плисне порой. Защо не! Толкова беше нещастна, че чак коремът я заболя. Да можеха и мъжете, които я пазеха, да изпитват същото!

Край нея седяха само шестима и изглеждаха спокойни. Джилбърт с още двама беше отишъл да наблюдава замъка. Не беше заповядал да я пазят. Мъжете около нея се чувстваха задължени да покровителстват господарката си. Това означаваше, че няма да й позволят да се отдалечи сама. Но дори да избяга от тях, няма да успее да попречи на Джилбърт да превземе Фулкхърст.

Със заплахата си беше ограничил възможностите й да действа. Майка й щеше да бъде жертвата, освен ако Джилбърт не умре. Би могла да направи нещо, без той да разбере, но какво?

Ако убие Джилбърт, хората му веднага ще я посекат. Дали си заслужаваше такава жертва за човек, решил да й отмъщава?

Можеше да признае на Джилбърт, че Уорик е бил техният пленник в Къркбурой. Това така щеше да го ядоса, че наистина да предизвика Уорик на бой, или да му скрои капан… Колко е глупава! Джилбърт никога няма да рискува живота си, особено като знае колко голяма е армията на врага му. Роина искаше да знае какви са силите на доведения й брат. Имаше доста войска в Къркбурой, но този подлец наемаше още рицари благодарение богатството на Лионс.

Съществуваше слаба надежда Джилбърт да се разколебае след нейните думи за посрещането му в крепостта. Ако успее да повиши подозренията му, би могъл да се откаже Ако наистина смяташе да използва нея, тя ще има време да предупреди хората вътре. Щяха веднага да я хвърлят в тъмницата, но далеч от ушите му, би могла да издаде кой е гостът им.

Да, ако съмненията му нараснат, той ще използва нея. Знае, че го мрази, но вярва, че ненавистта й към Фулкхърст е по-голяма. Не би заподозрял предателство от нея.

Роина малко се успокои, но бързо си представи какво я очаква в тъмницата. Ами ако Биътрикс е дала ход на своята подлост, преди да е разбрала за изчезването й? Ако обаче е видяла, че я няма, може би ще реши да не я обвинява. Тогава Роина ще помогне да бъде заловен смъртният враг на Уорик. Може и да не я хвърлят в тъмница. Дори ще й бъдат благодарни. Не, тя отново започва да мечтае.

Каквото и да я чака в крепостта, ще го посрещне само ако Джилбърт реши да я използва. Отново огледа мъжете. Дали не би могла да им каже нещо, с което да ги отблъсне от Джилбърт? Само двама от тях познаваше от Къркбурой. Другите явно беше наел допълнително.

Когато ги чу да говорят за ядене, Роина изведнъж се сети, че умира от глад. Тя имаше храна в торбата си, но реши да не издава това. Стана, за да не са принудени да разделят запасите си с нея. Надяваше се да я последва някой, когото познава, за да говори с него. Естествено късметът отново беше срещу нея. Мъжът, предложил й студено сърнешко и корав хляб, не й беше познат. Като го попита за името му, той допълни, че е от Амбре.

Роина отказа храната, въпреки че стомахът й се разбунтува. Изчака ги да свършат, като се молеше Джилбърт да не се появи. После призна на един от войниците на Къркбурой, че все пак е гладна.

Той скочи, за да извади ядене от торбата си. Роина му благодари и добави.

— Учудвам се, че сте участник в това дело, обречено на неуспех. То съвсем не влиза в задълженията ви. — После реши да рискува: — И не ви се плаща дори!

Мъжът не отрече.

— Заклел съм се във вярност към Къркбурой, а лорд Джилбърт…

— Няма права там, нито пък аз! Сигурно знаете това. След като няма дете от брака ми с Лионс, брат му наследява всичко. Сигурно лорд Лионс вече е в разрушената крепост и ви търси. Не мога да разбера защо мъжете предпочитат войната пред мирния живот? Сигурно и вие сте такъв, иначе нямаше да сте тук.

Мъжът като че ли беше загубил способността да говори. После се намръщи също като Уорик.

— Защо ми казвате това, господарке?

Това, че си спомни за Уорик, й даде сила да отговори:

— Не искам да умра, но доведеният ми брат не ме слуша. Иска да унищожи Фулкхърст и това не ме учудва. Но той не познава този човек, както аз. Може и да влезете в крепостта, но никога няма да излезете живи от там. Моята съдба ще бъде същата.

— Не сте права, госпожо. Ни ще вземем за заложници двете му дъщери.

— Мислиш ли, че това ще трогне такъв човек? Точно това не иска да разбере Джилбърт. Планът му ще проработи срещу всеки друг, но не и срещу Фулкхърст. Той ще пожертва всички, но няма да предаде замъка си. Жестокостта му не знае граници. Фулкхърст живее единствено, за да отмъщава на хората, които са му сторили зло.

— Ами ако бъркате?

— А ако съм права? — Не беше лесно да изчисти гласа си от отчаянието. — Толкова много ли са ви обещали, че сте решили да рискувате?

— Очаквате от мен да разубедя брат ви, така ли? — попита той смаян.

Не беше постигнала нищо. Другите ги гледаха и се чудеха за какво си говорят. Защо този човек беше толкова непреклонен? Нужен й беше някой страхливец.

— Джилбърт няма да те послуша, особено като му повториш моето предупреждение. Няма и да ти спести неприятностите. — Роина въздъхна смирено. — Съжалявам, че споделих страховете си с тебе. Надявах се, че би могъл да спасиш себе си и приятелите си, след като това не е война, която лично ви засяга. Исках дори да те помоля да ме вземеш със себе си, ако си достатъчно умен да го направиш. Сега разбирам, че не можеш да ми помогнеш. Хората на Джилбърт ще ти попречат. Може би ще успея да убедя брат си да ме изпрати в Амбре, преди да е влязъл в тази крепост? Да, точно така ще направя!

Роина му обърна гръб. Молеше се да не каже нищо на останалите, нито на Джилбърт. Когато се обърна, видя, че мъжът оживено разговаря с другия рицар от Къркбурой.

Дали най-сетне не й се беше усмихнало щастието? Ако тия двамата успеят да разубедят своите хора от лагера, армията на Джилбърт би се разпаднала! Колкото и да се вбеси, той няма да успее да промени нищо. Рицарите от Къркбурой не са негови. Тя може да му напомни това. Всъщност, ако това се случи, той ще обвини нея. И веднага ще измисли друг начин, за да се снабди с армия. А нея ще я постави под усилена охрана. Господи, няма ли спасение!

Мъжът, с когото беше разговаряла Роина, не бързаше. Появи се пратеник на Джилбърт. Той ги уведоми, че от крепостта са изпратени стражи наоколо. Сигурно търсеха Роина. Това поставяше на риск плана на Джилбърт.

Пратеникът каза, че трябва да се предупредят и останалите от лагера. Двамата от Къркбурой изявиха желание да го направят. Трябвало да бъдат заедно, за да се защитават, ако попаднат на патрули.

Роина едва се овладя да не се разсмее.