Затворницата на дракона

ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА

Ема сбърчи нос от миризмата на вряща гранясала мазнина.

— Наистина ли трябва да знам всичко? Дори как се правят свещи?

— Ще бъдеш щастливка, ако имате свещар — усмихна се Роина. — Ако нямате, ще трябва да наемеш някой с парите на съпруга си или ще трябва да обучиш прислугата. Освен това, ако сапунджията прави само соден сапун, дрехите ти никога няма да ухаят така хубаво.

Ема пламна. Беше задала поредния си глупав въпрос.

— Надявам се Ричард да оцени жертвите, които правя заради него.

— Той ще оцени уменията ти да се справяш със задълженията си. Не е необходимо обаче да знае за горещината в кухнята, за проблемите в пералнята или за споровете ти с търговците. Той ще забележи, че рибата и яйцата му се приготвят бързо. Тогава ще ти се усмихне и ще ти разкаже за проблемите си през деня. Те няма да са нищо в сравнение с твоите, разбира се. Ще се перчи пред приятелите си, че има най-добрата съпруга на света. Тя никога не се оплаква, не го тревожи с дреболии и рядко бърка в хазната му.

— Трябва ли наистина една съпруга да бъде безпогрешна като светица?

— Разбира се, че не — успокои я Роина, като я дърпаше далеч от вонята. — Ако имах нещастието още да съм омъжена за онзи дърт женкар Лионс, щях да купувам най-скъпия пипер и да тъпча рибата му с него. Просто те уча на нещата, които знам от майка си, скъпа. Не се плаши, ти ще откриеш свой собствен път до сърцето на Ричард. Сега върви да извикаш Енид. Не е необходимо да ти показвам с подробности как се правят свещи, след като тя може да ме отмени. Но едно е да чуеш как стават нещата, друго е да си ги пипнал със собствените си ръце.

Роина се върна в салона и седна край огнището с ръкоделието си. Шиеше на Уорик туника от златотъкан брокат. Трудна задача, защото скъпата материя изискваше дребни бодове. В стаята му беше по-светло. Въпреки че спеше там, Роина не искаше да я използва като своя собствена.

През този ден в нея се беше появил и сандъкът с нейните дрехи. Уорик не бе обелил и дума по този въпрос. Не беше направил коментар и когато я видя облечена във виолетовия сукман, обточен със златен ширит. Докато не замина, тя не беше разбрала, че задълженията й са се променили.

Отначало Ема й разказа за предстоящата си женитба и за това, че не можела да се омъжи, ако не изучи всички задължения на бъдеща съпруга. Баща й трябвало да предупреди Роина за това. Младата жена я беше попитала кой е баща й. Вбеси се, че Уорик беше мълчал по този въпрос После Мери Блу я освободи от всичко, за да се занимава единствено с Ема.

Приятно й беше да помогне на момичето. Дори се привърза към нея. След сватбата определено щеше да й липсва. Събитието се очакваше след завръщането на Уорик. Тогава можеха да се променят много неща.

Имаше и други промени. В деня след наказанието си Биътрикс беше изпратена да живее с бъдещото си семейство. Сякаш целият замък си отдъхна след заминаването й. Уорик го нямаше и малката му дъщеря правеше плахи опити да се сближи с Роина. Тя я окуражаваше и скоро откри, че Мелизанд не е толкова лоша, колкото си мисли Милдред. Просто е била под лошото влияние на сестра си.

Промяната около Роина респектираше хората от замъка. Тя беше убедена, че най-голямо значение за тях има мястото, където спи. Мери и съпругът й се съобразяваха с всяка нейна постъпка. Дори икономът поиска мнението й, преди да изпрати Джон Джифърд в съседния град за сечива. Когато не беше зает, Джон винаги се хранеше с нея и Милдред. Мелизанд ги беше поканила на господарската маса, но Роина отклони поканата. Уорик беше облекчил съдбата й преди да замине, но още не беше свалил статуса на слугиня от нея.

Дните й бяха запълнени със задълженията към Ема, но й оставаше време да мисли за Уорик. Тя разбираше, че вече не може да контролира чувствата си към него, щом толкова болезнено й липсва. Когато беше тук, той я любеше страстно. Беше я накарал да се чувства желана, но тя продължаваше да бъде негова любовница, слугиня и пленница. Не би могла да очаква повече от това. Не можеше дори да се надява, че като се завърне, няма да е забравил случилото се между тях. Възможно бе и да е намерил утеха при друга.

— Госпожо, трябва да дойдете с мен!

Роина вдигна поглед. Пред нея стоеше сър Томас. Видът ме бе доста омърлян, сигурно идваше отдалеч. Беше заминал с Уорик преди месец. Тя неволно погледна зад гърба му.

— Уорик върна ли се?

— Не, госпожо, още е пред замъка Амбре.

— Дошъл си да ме отведеш със себе си?

— Възможно най-бързо!

Цветът напусна лицето й.

— Той е ранен?

— Съвсем не.

— Какво друго да помисля, след като казваш, че трябва да бързаме? — сряза го ядосана Роина.

— Такава е заповедта на господаря — започна да обяснява Томас. — Няма да препускаме така, както аз направих на идване. Имам ден и половина път. Ако веднага се приготвите, можем да си позволим и кратка почивка.

Роина се намръщи.

— Знаеш ли защо съм необходима на господаря?

— Не, госпожо.

Внезапно едно подозрение прониза мозъка й.

— Превзет ли е Амбре?

— Още е под обсада. Няма риск за престоя ви там.

Тогава защо я бе повикал?