Завърналите се

Камуи Ямамото

Месинговата камбанка леко иззвъня, когато той влезе в бензиностанцията. Навън някой тъкмо потегляше от колонката и не го видя. Пълният, червендалест продавач зад тезгяха прекъсна разговора си с високия, източен като върлина мъж и двамата се втренчиха в него. Единственият звук беше тихото бучене на фризерите. Камуи се поклони ниско, месинговата камбанка звънна втори път, когато вратата се затвори зад него.

Мъжете зад щанда все още не реагираха. Камуи се поклони отново, като се усмихваше.

— Простете ми — помоли, а мъжете подскочиха. — Предавам се — вдигна ръце нагоре.

Червендалестият промърмори нещо, което Камуи не можа да разбере. Той погледна към върлинестия и двамата се заприказваха надълго и нашироко, като през това време се озъртаха настрани. После мъжът със зачервеното лице посочи към вратата. Камуи се обърна, но видя само пустата улица и изгряващото слънце зад нея.

— Предавам се — каза той за втори път.

Беше заровил пушката си под едно дърво в края на гората, в която се бе озовал само преди няколко часа, точно както бяха сторили и другите. Дори беше съблякъл куртката на униформата и кепето си и бе оставил и тях, така че сега стоеше призори в малката бензиностанция по долна фланелка, панталони и добре лъснати боти. Всичко това, за да не бъде убит от американците.

— Ямамото десу — представи се той. След това: — Предавам се.

Червендалестият мъж пак заговори, този път по-високо. После и вторият се присъедини към него и двамата започнаха да крещят и да махат по посока на вратата.

— Предавам се — настоя Камуи още веднъж, уплашен от начина, по който повишаваха тон. Върлинестият грабна кутийка безалкохолно от тезгяха и я хвърли по него. Не го улучи, изкрещя отново, пак посочи към вратата и започна да търси нещо друго за хвърляне.

— Благодаря ви — успя да произнесе Камуи, макар да знаеше, че не искаше да каже това. Английският му речник беше ограничен до много малко думи. Отстъпи към вратата. Червендалестият бръкна под тезгяха и намери някаква кутийка. Хвърли я с изгрухтяване. Кутийката удари Камуи над лявото слепоочие. Той залитна назад и се блъсна във вратата. Месинговата камбанка иззвъня.

Червендалестият хвърли още кутийки, а върлинестият крещя и търси наоколо какво да метне и той, докато препъващият се Камуи не избяга от бензиностанцията с вдигнати ръце, което трябваше да докаже, че не е въоръжен и не иска да направи нищо друго, освен да се предаде. Сърцето му туптеше в ушите.

Навън слънцето бе изгряло и градът беше облян от мека оранжева светлина. Изглеждаше мирен.

С тънка струйка кръв, стичаща се по бузата, Камуи вдигна високо ръце и тръгна надолу по улицата.

— Предавам се — изкрещя, събуждайки града, като се надяваше, че хората, които беше намерил, ще го оставят жив.