Завърналите се

Люис и Сюзън Холт

Той се събуди в Онтарио, тя край Финикс. Той беше счетоводител. Тя преподаваше пиано.

Светът бе различен, но все пак си беше същият. Колите бяха по-тихи. Сградите бяха по-високи и сякаш блестяха в нощта по-силно, отколкото преди. Всички изглеждаха по-заети. Но това бе всичко. И нямаше значение.

Той потегли на юг, ловеше товарни влакове, така както не го беше правил от години. Изплъзваше се на Бюрото само с късмет или съдба. Тя тръгна на североизток — нищо повече от понятие, което се чувстваше принудена да следва, но не след дълго беше открита и закарана в околностите на Солт Лейк Сити, в бързо разрасналия се най-голям приемен център в региона. Скоро след това и той бе прибран някъде на границата между Небраска и Уайоминг.

Деветдесет години след смъртта си те отново бяха заедно.

Тя не се бе променила изобщо. Той беше малко по-слаб от преди, но само заради дългото си пътуване. Въпреки колебанията и несигурността те не се страхуваха толкова, колкото другите.

Понякога от съчетаването на две души се ражда музика. Една неспирна каденца, която продължава ли продължава.