Завърналите се

Джон Хамилтън

Джон седя с белезници между охраняващите го внушителни войници през цялото време, докато двамата мъже се караха в кабинета.

Чернокожият мъж в добре скроен костюм — казваше се Белами, спомни си Джон внезапно — приключваше едно от техните интервюта, когато полковник Уилис влезе в стаята с двама едри войници, които незабавно сложиха белезници на Джон. Цялата група премина през сградата до кабинета на полковника, сякаш някой току-що беше хванат да мами на теста по математика.

— Какво става? — попита Джон един от войниците, който учтиво го пренебрегна.

Белами излезе от кабинета на полковника, като крачеше бързо с изпъчени гърди.

— Пуснете го — излая на войниците.

Те се спогледаха.

— Веднага — добави.

— Правете каквото ви казва — обади се полковникът.

Когато свалиха белезниците на Джон, Белами му помогна да се изправи и го поведе далеч от кабинета на полковника.

— Сигурен съм, че ще се разберем — подхвърли полковникът, преди те да завият зад ъгъла.

Белами измърмори нещо под носа си.

— Аз ли направих нещо? — попита Джон.

— Не, просто ела с мен.

Излязоха на открито пред сградата. Хората щъкаха наоколо като мравки под облаците и вятъра.

— Какво става? Какво съм направил? — настоя Джон.

Не след дълго стигнаха до висок, слаб като върлина войник с червена коса и лунички.

— Не! — отсече твърдо той с тих глас, когато видя Белами и Джон да се приближават.

— Последният — прошепна Белами. — Имаш думата ми, Харис.

— Не давам и пукната пара за твоята дума — отвърна Харис. — Не можем да продължаваме да го правим. Ще ни хванат.

— Вече ни хванаха.

— Какво?

— Хванаха ни, но не могат да докажат нищо. Така че това е последният — той махна с ръка към Джон.

— Мога ли да попитам за какво става дума? — обади се Джон.

— Просто върви с Харис — отговори Белами. — Той ще те измъкне оттук.

Бръкна в джоба си и извади дебела пачка пари.

— Така или иначе, това е всичко, което ми остана — въздъхна. — Дали ми харесва, или не, този е последният.

— Мамка му — изруга Харис.

Той очевидно не искаше да го прави, но също така очевидно не искаше да се откаже и от потния куп пари. Погледна към Джон.

— Последният.

— Последният — заяви Белами и натика парите в ръката на Харис.

После потупа Джон по рамото.

— Просто върви с него — поръча. — Щях да направя повече, ако имах повече време — продължи Белами. — Засега всичко, което мога да направя, е да те измъкна оттук. Опитай в Кентъки, ако можеш. Там е по-безопасно, отколкото на повечето места.

После си тръгна, облян от светлината на лятното слънце.

— Какво беше това? — Джон попита Харис.

— Той може би ти спаси живота — поклати глава Харис. — Полковникът мисли, че си на път да бъдеш предложен.

— Предложен от кого? Да направя какво?

— Поне по този начин — отвърна Харис, докато броеше пачката пари в ръката си — няма да си наоколо, но ще бъдеш още жив.