Завърналите се

Натаниел Шумахер

Бяха минали два месеца откакто се бе завърнал и семейството му го обичаше не по-малко, отколкото преди, през дългите, слънчеви дни на живота му. Съпругата му, макар че сега беше по-възрастна, го посрещна с прегръдка, заплака и се притисна здраво към него. Децата му, макар че вече не бяха деца, се въртяха наоколо, както правеха през всички дни от живота му. Все още бяха от типа братя и сестри, които се борят помежду си за вниманието на родителите си, и нищо не се бе променило през двайсетте години между смъртта на баща им и превръщането му в един от Завърналите се.

Бил, най-големият му, макар че сега имаше собствено семейство, все още се мъкнеше след баща си и наричаше сестра си Хелън „откачена “ и „непоносима “ както през цялото им детство.

Двамата се преместиха у дома, сякаш усещаха, че времето ще бъде крехко и мимолетно, и прекарваха дните си в орбита около него и с всичко, което той представляваше за тях. Бяха привлечени от гравитацията му. Често оставаха до късно през нощта да му обясняват за всички нишки на живота, които бяха плъзнали навън след напускането му.

Той посрещаше с усмивка новините им, а ако не ги одобряваше, от време на време избухваха спорове, но дори и те бяха посрещани с чувство за принадлежност, като още едно уверение, че той наистина беше този, който изглеждаше, че е.

Той бе баща им и бе Завърнал се.

А после един ден изчезна отново.

Никой не можеше да каже точно кога бе изчезнал, а само, че вече го нямаше там. Търсиха го, но доста неуверено, сякаш бяха принудени да признаят пред себе си, че след като неговото завръщане от гроба е било нещо несигурно и неочаквано, защо изчезването му да бъде нещо различно?

За кратко го оплакваха. Плакаха и се препираха, Бил и Хелън се караха, като всеки твърдеше, че другият е направил това и това, довело до напускането му, така че майка им трябваше да се намеси в името на благоприличието. После се извиняваха един на друг, без да го мислят, и обсъждаха намусени какво трябва да се направи. Отидоха в полицията и съобщиха за изчезнал човек. Дори потърсиха войниците от Бюрото и им разказаха, че баща им е изчезнал.

— Той просто изчезна — обясниха.

Войниците само си водеха бележки и не изглеждаха изненадани.

После нямаше какво повече да се направи. Той просто вече не беше там. Мислеха да идат на гроба му, да изкопаят ковчега му, единствено за да се уверят, че всичко си е отново така, както би трябвало да бъде и че той не е някъде по света без тях.

Но майка им не одобри, а само каза:

— Имахме си нашето време.