Инсценировка

20

Елис и Лонг бяха паркирали от северната страна на Санта Моника Булевард и наблюдаваха гробището. Лонг пишеше есемес на някого, но Елис беше нащрек. Държеше в скута си бинокъл и час по час го вдигаше пред очите си, за да погледне Бош и Холър.

Вниманието му привличаше главно Бош. Бяха го проверили и знаеха, че е бил жива легенда в Управлението. А я го виж сега! Разследваше случаи за онова жалко адвокатче. Някогашната лоялност вече я нямаше. Критериите за добро и зло се бяха размили.

— Според тебе какво правят? — без да вдига поглед от дисплея на джиесема, попита Лонг.

— Приказват си за онова, дето са го открили в офиса — отвърна Елис.

— А именно?

— Аз бих заложил на видеозапис. На водонапорната кула на „Парамаунт“ има камера.

— Това накара Лонг да откъсне очи от телефона.

— Мамка му! Мислиш ли…

— Не знам. Няма как да разберем, освен ако не идем да зададем същите въпроси като тях. Само че не можем. Затова ги наблюдаваме.

— Мамка му, това хич не ми харесва.

— А стига бе.

— Тръгват.

— Не съм сляп.

— С художника ли оставаме?

Лонг беше започнал да нарича Бош „художника“ заради името му. Това дразнеше Елис.

— Да, с Бош — тросна се той.

— На бас, че знам къде отива — заяви партньорът му.

— Къде?

— На уличката. Това е следващата логична стъпка.

— Възможно е. Тоя тип не е като другите.

— Кога ще обсъдим отстраняването му?

— Няма да го обсъждаме. Вече отстранихме първия. Ако отстраним двама следователи по един и същи случай, няма да прилича на съвпадение. Трябва да измислим нещо друго.

Лонг грешеше. Бош излезе от гробището и зави на изток по Санта Моника. Елис беше паркирал необозначената им кола в обратната посока и трябваше да прави сложни маневри, за да последва черокито.

Продължиха на изток по булеварда след Бош и го последваха, когато зави на юг по Норманди. Както обикновено трафикът беше ужасно натоварен и двамата мълчаха в продължение на двайсет минути — докато Бош не зави надясно по Уилшър Булевард и не влезе в паркинга на невзрачна офис сграда в Корейския квартал.

— Къде отива, мамка му? — изсумтя Лонг.

— В Психологическия отдел — осведоми го Елис.

— Нали е пенсионер?

— Сигурно има някаква програма за пенсионирани служители. Той е убил много хора. През годините.

— Абсолютен шампион до края на службата си.

— Поне официално.

Двамата се усмихнаха едновременно. Елис подмина колата на Бош, спря до тротоара пред един пожарен кран на половин пряка по-нататък и нагласи огледалата така, че да държи черокито под око.

— Да вляза ли? — предложи Лонг.

— Не, стой мирен — нареди Елис. — Ще се върне скоро.

— Откъде знаеш?

— Не зареди паркинг брояча. Вече е цивилен и трябва да си плаща. Явно отива да му дадат рецепта или нещо от тоя род.

— За виагра.

Елис усети, че джиесемът му вибрира, и погледна дисплея. Обаждаше се лейтенант Гонзалес.

— Гонзо е — каза той и даде знак на партньора си да мълчи. После изключи двигателя и отговори. — Привет, лейтенант.

— Къде сте, Елис?

— Наблюдаваме квартирата. Според нарежданията.

— И?

— Засега нищо.

— Вкъщи ли са си изобщо? През деня не ходят ли на работа в Долината?

— Това не ни е известно, лейтенант. В жалбата пише „денонощно“. Ако скоро не забележим някакъв признак за живот, ще измислим повод и ще почукаме на вратата.

— Виж какво, не искам да се мотаете без работа. Ако не е там, трябва да продължим със следващия адрес. Давам ви още един ден и после им вземете страха, закарайте ги в Западен Холивуд и оставете Шерифството да се занимава с тях.

— Слушам, лейтенант. Ще бъде изпълнено.

— И от време на време се обаждай, Елис. За да не се налага аз да ви търся къде сте.

— Слушам, лейтенант.

— И кажи на партньора си да не се хили като идиот.

Гонзалес затвори. Елис свали джиесема от ухото си, погледна Лонг и видя, че наистина се усмихва.

— Гонзо те хвана натясно, партнер. Трябва да внимаваш.

— Ще бъде изпълнено.

Елис поклати глава и Лонг се засмя. В този момент Елис забеляза Бош да се появява през стъклената врата на асансьорната ниша.

— Излиза — съобщи той, докато наблюдаваше в огледалото как Хари се качва в колата си. — И носи папка. А не рецепта.

— Каква е на цвят?

— Обикновена.

— Какво значи „обикновена“?

— Бежова.

— Значи не е от Психологическия. Там използват сини.

Джипът на Бош се отдели от тротоара, направи обратен завой и се насочи обратно към шосето. Елис запали двигателя.

След като проследиха Бош до Удроу Уилсън Драйв, се отклониха, за да не ги забележи. Нямаше нужда да го наблюдават постоянно, защото предишната нощ бяха поставили проследяващо устройство на черокито му. Лонг беше настроил джипиес програмата на мобилния си телефон да предупреждава, когато джипът потегля.

Предполагаха, че Бош ще си остане вкъщи поне няколко часа, и това им даваше възможност да отидат до Кресънт Армс, където трябваше да дежурят.

Елис и Лонг наричаха обектите на своето мнимо наблюдение „кимащите близначки“ заради подскачащите им в синхрон глави, докато едновременно правеха орален секс в един от записите, които бяха разпространили в интернет. Преди два месеца момичетата се бяха нанесли в апартамент с две спални в Кресънт Армс. Преди това бяха качили кратки клипчета в множество безплатни порнографски уебсайтове, за да се представят и да привлекат публика за собствения си уебсайт, който чрез платени прозорци позволяваше установяване на личен контакт. На този етап се извършваше проверка, целяща да блокира представители на правоохранителните органи, а след това се отправяха покани и най-смелите фенове най-после можеха да платят за действителна среща с едната или едновременно с двете изпълнителки. Клиенти идваха чак от Япония, за да палуват с момичетата. Повечето изобщо нямаха представа, че тайно ги заснемат на видео от момента на влизането им в апартамента чак до излизането им.

Само че имаше един проблем. Бизнесът винаги процъфтяваше и неизбежно в апартамента започваха да влизат и излизат прекалено много мъже — във всички часове на денонощието. За броени дни другите наематели в жилищния блок забелязваха този поток. След няколко седмици домоуправителят получаваше оплаквания и до един месец информацията стигаше до ЛАПУ. Този цикъл стана постоянен. През изминалата година момичетата, които се представяха със сценичните псевдоними Ашли Бомбата и Ани Палавницата, се бяха пренасяли в нова квартира средно веднъж на два месеца. Търсенето на ново жилище, в което да прехвърлят дейността си, се превърна в постоянна задача за Елис и Лонг. Не беше лесно и да следят тъкмо те да поемат оплакванията, които постъпваха в Нравствения отдел. Но този бизнес им носеше прекалено много приходи, за да го преустановят.

Кресънт Армс беше двуетажен жилищен блок с вътрешен двор и външни стълбища и коридори. Когато стигнаха при апартамент 25, Елис отключи вратата, без да позвъни. Едната кимаща близначка седеше на дивана и гледаше телешоп. Не изглеждаше изненадана от появата им. Погледът й постоянно скачаше обратно към екрана — рекламираха мощен блендер, който можеше да се купи на три малки вноски.

— Къде е Ашли? — попита Елис.

— Аз съм Ашли — отговори близначката.

— Извинявай. Къде е Ани?

— В спалнята си.

— С клиент ли е? Не видях мечето.

Имаха уговорка да оставят плюшено мече на прозореца до входната врата, за да покажат, че в апартамента е пристигнал клиент.

— Не, май спи — отвърна Ашли.

— Иди я повикай — нареди Елис.

— Тичай — прибави Лонг.

Ашли се изправи. Носеше само секси розова фланелка, която едва стигаше до гладко избръснатия й пубис. Буквите на надписа „Порнозвезда“ бяха силно разтегнати от неестествено големите и гърди. Тя бързо изчезна в коридора, който водеше към спалните в дъното на апартамента. Елис и Лонг зачакаха в мълчание. Елис вдигна дистанционното от масичката на ИКЕА пред дивана и изключи телевизора. После отиде при килера до входната врата, отключи го и го отвори. Вътре имаше стоманена лавица с апаратура за видеозапис. Двайсет и два сантиметровият екран най-отгоре позволяваше да гледат записите от последните срещи на близначките. И в двете спални бяха инсталирани по две микрокамери — едната във вентилатора на тавана, а другата във фалшивия термостат до вратата. В дневната бяха скрити още две камери.

Елис включи записа на бързи обороти, за да не гледа секс сцените. От време на време замразяваше образа — когато се появяваше поредният клиент. Обикновено го правеше докато мъжете са още облечени, за да прецени финансовото им състояние и евентуално да познае професията им. Когато оставаха голи, всичко това изчезваше. Богатите най-често бяха дебели и грозни. Трябваше да ги види, докато още не са се освободили от дрехите и самоувереността си. Освен това следеше за венчални халки или за следи, оставени от току-що свалена венчална халка.

Лонг дойде при него и започна да гледа през рамото му, без да наруши мълчанието. Елис провери пет дати. По две самостоятелни изпълнения на всяка от близначките, после тройка на дивана в дневната. Нито един от клиентите не му изглеждаше подходящ кандидат.

— Има ли нещо? — попита Лонг.

— Като че ли не — поклати глава Елис.

Включи отново апаратурата на запис, затвори и заключи вратата. Когато се обърна. Ашли и Ани седяха една до друга на дивана. Ани носеше неоноворозови гащички и черен сутиен. Все едно си бяха поделили частите от един костюм. И двете бяха изрусени, с изкуствено уголемени бюстове и автозагар. Устните им бяха издути извън всякакви естествени граници. Абсолютно нищо в тях не изглеждаше истинско и напоследък някои клиенти негодуваха. Клиповете в безплатните порносайтове вече бяха с около петгодишна давност и датираха отпреди момичетата да направят някои корекции на телата си. Качването на нови записи нямаше да реши проблема, защото в порноиндустрията пет години бяха цяла вечност. Тази игра беше за млади жени. В случая честната реклама щеше да даде обратен ефект.

— Пак е време за местене — каза Елис. — Тъй че утре заран си извадете куфарите и си съберете партакешите. Ще дойдем да ви вземем в два.

— Къде отиваме? — изхленчи Ани.

— Близо до Бевърли Булевард при Фермерския пазар. Голям блок с много апартаменти — тоя път може да се задържим по-дълго. Има „Старбъкс“, до който ще можете да се разхождате.

Замълча, за да види дали ще има оплаквания. Нямаше. Знаеха си урока.

— Добре тогава, каква е днешната програма? — попита Елис.

— Довечера в десет имаме една двойка — каза Ани. — Засега е само това.

— Колко?

— Два бона.

Той им показа разочарованието си с мълчание. Минимумът за двойка трябваше да е три хиляди.

— По-добре е от нищо — отбеляза Лонг.

Елис го изгледа смразяващо. Партньорът му току-що беше провалил възможността да даде на тия курви още един урок.

— Да вървим — каза той и тръгна към вратата. Преди да я отвори, отново се обърна към близначките. — Да не забравите. Утре в два.