Лъжи

Епилог

Косъмчетата на ръката ми се поклащат във водата като водорасли по време на прилив. Ноктите ми изглеждат млечнобели на фона на загорелите от слънцето ми пръсти. Ставам и нахлузвам плувната шапка. Клокоченето и свистенето на тялото ми ме разсейват и обичам да слушам как децата ми писукат и краката им шляпат по мрамора около басейна. Ава носи пояс с формата на лебед, а Джош ръмжи като лъв.

Поемам си дълбоко дъх, доближавам ръце една до друга, навеждам се напред и усещам браздите между плочките под петите си. Другият край на басейна изглежда далеч, но аз съм твърдо решена. Наплисквам лицето си и присвивам очи срещу безмилостното средиземноморско слънце. В замъгленото ми от водата зрение се появява висок, тъмен силует в ярки бански. Пол държи кепче за басейн за всеки случай.

— Никога няма да бъдеш по-готова, Филоси — насърчава ме той.

Уча се да плувам. Може би след това ще се запиша на курс по готварство. Днес обаче ще стигна до края на двайсет и петте метра.

Наложи се да седна на дивана до Марика. Получих мига си на телевизионното слънце. Марика седна по-близо до мен, отколкото някога е седяла до Колин, хвана ръката ми няколко пъти и настоя да разкажа моята история по моя начин. И аз го направих. Наранената ми шия не се виждаше под дебелия телевизионен грим. Зрителите не видяха шевовете на порезната рана на гърба ми, нито хапчетата в чантата ми за болката в ребрата. Пол не присъства. Миглите на Марика се сведоха още по-надолу от съчувствие, докато обяснявах, че той още е в болница и че възстановяването от жестокия удар по главата продължава по-дълго, отколкото лекарите са се надявали. Известно време разговорът беше лековат, но аз бях убедена, че Пол ще се оправи. В края на краищата, той беше борец.

Водата се плиска между гърдите ми под целия бански костюм. Годините ми на носене на бикини са свършили и изпитвам леко съжаление за това. Минава Джеси в моден саронг и каубойска шапка и държи високо вилица за барбекю. Наскоро разделилият се със съпругата си Адам върви след нея с голяма купа, в която бавно се задушават морски деликатеси, купени от местния пазар. Колелото на живота не спира да се върти. Хубаво е, че тя е тук. Къщата е голяма и може да подслони цяла тълпа. Пол предложи да се махнем от Лондон за известно време, да се съвземем и да избягаме от неприятните спомени. Той беше прав, защото медийният интерес беше огромен, пък и можем да си го позволим.

Изтласквам се от дъното и започвам да плувам кучешката до стената на басейна. Не е стилно, но е ефективно. Също като мен, ще кажат някои. Получих писма от почитатели във „Време за престъпление“ за това. Когато ги показах на Пол, той се разтревожи, че някой може да ме преследва, но аз отхвърлих със смях предположението му. „Хайде да не се надскачаме“ — рекох.

Научи ме да плувам бивш командос на име Боби. Позволих си частни уроци за награда.

— Не искам да възприемаш лошите навици, които виждаш в басейните из цяла Британия — каза той, докато ме отпускаше във водата в плиткия край и уравновесяваше правилно тялото ми. — Всичко е в главата. Човешката глава е много тежка, колкото диня.

Скочих паникьосана, плюейки вода. Забележката му ми припомни как главата на Порша се разцепи от бухалката за крикет… Образът беше твърде ярък и пресен. Прогонвам картината от съзнанието си и поглеждам децата. Джош прави циганско колело близо до храсти лавандула, а Ава го гледа и чеше с пета прасеца си. Естествено, водихме децата на психиатър. Елоуид ни препоръча куп знаменитости. Издръжливостта на Ава и Джош е цяло чудо.

Вече съм в по-дълбоки води и знам, че дъното се отдалечава от петите ми. Трябва да се съсредоточа, но най-много от всичко — да запазя спокойствие. Боби учудено каза, че аз съм един от най-трудните му ученици и че съм упорита в страха си.

— Всичко е в главата, Кейт. Освободи съзнанието си.

Мисля, че Боби е таен хипар.

— Никога няма да стане!

За жалост това не ми предложи утеха. Знам, че може, и че се случи.

Марика зададе трудните въпроси, докато беседвахме задушевно на дивана. Опитах се да не обръщам внимание на нервите си и Ливи вдигна палец зад камерите.

— Наистина ли известно време си мислеше, че съпругът ти, с когото живееш от десет години и който е баща на двете ти деца, е убил любовницата и деловия си партньор?

— Да.

Марика въздъхна драматично.

— И как се чувстваше?

Напрежението ме напусна, докато гледах как блестящите устни на Марика потрепват в очакване на пикантни откровения.

— Бях твърдо решена да стигна до истината. Това беше най-важното от всичко. Заради децата ми, мен и Пол.

— Нарекли са те хрътка заради неотстъпчивостта и високия ти дух!

— Лекс ми липсва много. Често бяхме на различно мнение, но той беше своенравен и го уважавах много. Ако не беше неговото послание до мен, никога нямаше да разбера истината. Мисля, че имам доста тъмна страна и съм готова да вярвам на най-ужасни неща за най-близките до мен.

— Сега заедно ли сте със съпруга ти като двойка, като семейство?

— Да, и сме много щастливи.

— Кажи ни, Кейт, възможно ли е да се изгради наново доверието и да обичаш отново, след като си имала тези мисли и страшни подозрения? Пък и да не забравяме, че съпругът ти е имал любовна авантюра, която беше излъчена в цялата страна.

Пол върви покрай басейна и ме наблюдава.

— До половината си, Филоси.

Стегнатият му корем има тъмен слънчев загар. Пол все още си възвръща килограмите, които изгуби в болницата. Слънцето е издълбало дълбоки бръчки от смях около големите му кафяви очи. Джеси започна да го нарича плейбой и аз не съм сигурна дали прякорът ми харесва. Може да й кажа да престане да го нарича така. Той мълчаливо върви край мен, докато плувам, и знае, че не трябва да ми дава указания. Използвам метода на Боби и никой друг. Преминавам най-дълбоката част на басейна и усещам по-хладната вода, която извира от дълбините. Плуването е уморително и краят все още изглежда далеч.

Отговарях на въпросите откровено и не скрих нищо. Разказах на Марика историята за любовната връзка на Пол. Обясних, че я преживяваме, че отново сме честни един към друг и че се разбираме, и че след като бяхме на път да загубим всичко, съм му простила напълно. Не й казах колко лесно беше. Нито за миг не съм искала да напусна Пол и всеки негов жест и поглед говореше, че и той няма такива намерения. Борехме се срещу външен враг, който искаше да ни унищожи, и това ни обедини, както много малко неща могат. Когато всичко висеше на косъм, ние осъзнахме дълбочината на връзката ни.

— А сега, Кейт, ти повече от всички други си имала твоите най-лични моменти, уловени от нашия все по-филмиран свят — репортерите заснеха мъртвия Джери във вашия хол и спасяването на дъщеря ти от канала. Това прекалено ли е?

Повдигнах рамене.

— На Лекс много щеше да му хареса. Вероятно щеше да каже, че това е извисило риалити телевизията до ново ниво. Много съм благодарна, че Порша не успя.

Джош гони Ава през големите плъзгащи се врати, а Джон се люлее на хамак под сянката на върба. Сара и семейството й ще дойдат след два дни и дори „М и М“ казаха, че може да се отбият по-късно през лятото. Всичко е наред със света, докато случайно не нагълтвам вода. Закашлям се и загубвам ритъм. Пол спира. Започвам да пляскам във водата твърде бързо и повеждам наум битка между паниката и разума на метри от отсрещния край на басейна. Пол пристъпва към ръба и държи изправен дългия прът с кепчето. Сетивата му са нащрек за следващото развитие на нещата. Погледите ни се срещат.

— Ти свърши най-трудното. Знаеш останалото. Хайде.

Докато гледам очите му, присвити срещу слънцето, аз веднага забравям за ужаса, който изпитвам, и започвам да плувам кучешката към стената.

— Още малко! Давай, Филоси!

Задъхвам се, докато заветният ръб се приближава и Пол ме води към безопасността.

— Мама успя! — вика Ава и коленцата й препречват слънцето.

— Давай, Кейт! — крещи Джеси. — Правиш го така, че изглежда лесно.

Не отвръщам. Страхувам се да говоря.

— Три метра… Два метра… — отброяват те.

Ръчичките на Ава развълнувано са свити в юмруци, докато се присъединява към тях.

— Един метър…

Докосвам грапавия ръб. Разнасят се радостни възгласи, сякаш съм преплувала Ламанша, а не една дължина на басейн, но съм доволна от постижението си. Джош скача до мен и започва да плиска вода, а Джон изревава и се хвърля в басейна.

Пол протяга ръка, издърпва ме от водата и ме прегръща.

— Хайде да отворим шампанско! Нека да бъде отлежало!

Телевизия „Форуд“ не разори една от най-големите фирми по индекса ФТСЕ100 на Британската фондова борса. Рейф осигури финансиране в последния момент. Бързината, с която се разпространяваха личните слухове за него, и стремглаво падащата цена на акциите му докараха няколко предложения на масата.

Изпратих на Рейф дълго писмо, в което се извиних за случилото се. Не получих отговор няколко седмици и със съжаление реших, че няма да се помирим, но един ден пристигна куриер с пакет. Вътре имаше тежка картонена кутия с красив камък с щамповано мъничко многокрако същество. Нямаше бележка.

Пол прокарва ръка по гърба ми, докато семейството ми лудува около мен. Името ми е Кейт Форман и съм голяма късметлийка. Почиваме си, преди Пол да се върне в телевизионната лудница. Дълга почивка. Взимам хавлия и избърсвам лицето си. Малко черно куче изприпква до барбекюто.

Джон го пъди.

— Обзалагам се, че е на някой минувач. Избягало от пътя и обича миризмата на наденички. — Пол се обръща и всички поглеждаме кучето.

След интервюто ми при Марика три национални вестника и две списания на супермаркети ме молиха за интервю, да ме снимат в дома ми и да ме гримират. (Искаме да те направим още по-очарователна.) Отказах на всичките. Не си падам по такива неща.

След мързелуването и изпълнената с обич семейна почивка аз имам работа. „Време за престъпление“ беше страхотен хит и се говори за създаването на кабелен канал, по който непрекъснато да се излъчват видеозаписи от типа на „Време за престъпление“. Ливи гори от желание да ме върне на работа, вероятно пред камера. Тя казва, че зрителите реагирали положително на моята „сериозна откровеност“ и аз искам да се включа в работата. Има много неща, за които да мисля.

Кучето слага лапи на масата до барбекюто. Пол пъха пръсти в устата си и изведнъж изсвирва като виещ вълк, като ме кара да подскоча. Кучето изприпква до него и Пол разрошва пухкавите му уши, издавайки дружелюбни звуци. Чувам далечния напевен зов на стопанина и миг по-късно Пол отпраща кучето. Животното се суети колебливо и раздвоено, но той му заповядва за втори път да тръгне и то послушно заминава по пътя, по който е дошло.

— Сладурче. — Наблюдава го умилено и сетне ме поглежда. — Добре ли си? Изглеждаш на километри оттук.

Увивам хавлията около раменете си. Студено ми е въпреки горещия ден. Нещо в онова, на което току-що станах свидетелка, ме разтърсва. Начинът, по който Пол се държеше с кучето…

— Пол, как блъсна кучето?

— Какво?

— Как се случи? Внезапно ли изскочи на пътя?

Той мълчи.

— Защо искаш да знаеш?

— Кажи ми.

Пол ме гледа с изражение, което не мога да разгадая.

— Валеше и се виждаше трудно. Прегазих го. Може би вече беше ранено. Не скочи към мен, ако това имаш предвид. Беше много лошо премазано.

Започва да си играе с връзките на банските си. Замислям се за Порша и онова, което ми каза накрая. „Мислиш, че Пол е с теб…“ Преглъщам.

— Знаеш ли, наистина бях убедена, че си бил ти, че ти си направил онези неща през пролетта.

— Кейт! — Пол изглежда шокиран. Пристъпва към мен и докосва лицето ми с красивата си ръка.

— Хайде, влюбени гълъбчета, обядът е почти готов — подвиква Джеси, докато минава покрай нас.

Той ме гледа дълго. Светлина танцува в очите му, които ме привличат с дълбочината си. Засиява с типичната си крива усмивка и слага ръка на рамото ми.

— Нямаш ли ми доверие, Кейт? — пита и после ми намига — бавно, секси и дяволито.

Слънцето се скрива зад облак, но аз знам, че небето е безоблачно лазурносиньо. Отстъпвам встрани, без да откъсвам поглед от лицето му. Минава минута, а после правя крачка към него, притеглена от връзките между нас. И му намигам.