Лъжи

30.

Надявам се, че двете пакетчета царевични пръчици, бонбоните с формата на сърчица и желираните бонбони, комиксите, рибата и пържените картофки, последвани от шоколадов кейк и компютърни игри, ще бъдат достатъчни, за да успокоя децата. Учителите ми казаха, че са се държали добре, но аз ги наблюдавам внимателно, докато седят в хола и гледат Дисни Чанъл, а върху килима се ронят трохи и захар.

След като те си лягат, аз взимам каквото е останало — малко желирани бонбони и студени пържени картофки, бира и нов пакет „Бенсън енд Хеджис“. Докато животът ми се разпада, се появява младежката ми същност. Отново пуша и пия, както когато бях на двайсет години. Сядам пред компютъра и пъхам в USB порта флашката, пълна с документи от дома на Мелъди. Пускам търсачката и името на Пол се появява осемстотин седемдесет и един пъти. „Греъм“ и „Мелъди“ изреждат на екрана страници с разходни ордери, данъчни въпроси, няколко договора и договорите за поверителност, които тя е подписала за обсъждането на „Време за престъпление“. Скучни неща. Името на Лекс фигурира в петдесет и пет файла. Някои са план-конспекти на предаването. Има и подробен файл как ще протече на практика гласуването на публиката във „Време за престъпление“. Това е най-интересното нещо, което откривам засега. Творческите сокове на Лекс текат. Очевидно е, че той възприема идеята и идеите му за участието на зрителите са фокусът. Лекс е убеден, че предаването ще бъде хит, и се хвали, че може да го продадат на много територии. Усмихвам се. Той може и да има недостатъци, но гениалността му не може да се отрече. Наистина е кралят на риалити телевизията. Думата „Форуд“ е безнадеждна, защото присъства в четиристотин документа. Трябва да стесня кръга на търсенето и затова пробвам „Пх“ — символ, който понякога използва Пол. Компютърът изброява осемнайсет файла. Преглеждам няколко и стигам до размяна на имейли между Пол и Мелъди, които разкриват колко са развълнувани във „Форуд“ от идеята за „Време за престъпление“. И възторжен отговор.

В следващото съобщение има промяна в тона.

Следващият файл е от личната електронна поща на Мелъди — mg@hotmail.com — до Пол.

Писмото е последвано от нещо като заплаха от mg@hotmail.com.

Пол беше отговорил със следното:

Следващият имейл е обезпокоителен.

Опитвам се да си представя как се е чувствала Мелъди на съвещанието — млада жена с умна идея, която се опитва да бъде забелязана от телевизионните хищници, но не и да бъде изядена от тях. Тя беше свършила по-добра работа, отколкото аз бих свършила. Ето го доказателството колко грубо се е отнесъл Лекс към амбицията и таланта й и че вероятно всички са подозирали, че е влюбена в Пол. Единственото, което не знам, е дали любовта й е била споделена.

Размяната на имейли ми дава представа колко кошмарно е да работиш за Лекс, особено ако си млада и красива жена. Лекс има много недостатъци, но е умен. Питал ли се е по-късно дали не е прекалил и дали този път е срещнал достоен съперник? Никога не заставай между човека и милионите, които той смята да спечели. Мелъди вероятно бе имала основания за обвинения в сексуален тормоз, ако е искала да тръгне по този път. Може би е имала други доказателства, които показват това още по-ясно. Съчетан с по-ранните „адски изблици“, които Лекс е имал през годините, това е достатъчен мотив за инвеститорите да го нарекат „ненадежден партньор“. Ето защо той искаше да вземе нещата от дома й, да види колко обидена е Мелъди, но не можеше да го направи сам, защото би изглеждало подозрително, а Астрид, сателитната му чиния, не съзнаваше отчаянието на шефа си. Мелъди е стояла между Лекс и богатството и той го е знаел. Затова ли се беше срещнал с нея късно в нощта, когато тя бе убита? Дали я беше молил, или бе планирал?

Взимам телефона и набирам номера му. Искам да го чуя да ругае и да се ядосва, докато го разобличавам, но чувам отчайващото:

— О, ще опитам, няма да ме спреш.

Започвам да гриза ноктите си, включвам лаптопа и влизам в lexwoodisinnocent.com. Има стотици хиляди посетители от сряда насам. Качени са снимки на Лекс с разни знаменитости пред полицейския участък. Или Лекс, или нает от него човек е изпратил линкове на репортажите в пресата за него и са много. Лекс винаги е бил майстор на саморекламата и енергичния маркетинг и най-добре знае как да продава себе си. Най-отгоре на сайта пише: „Заложи против, ако мислиш, че съм виновен“. Е, добре, Лекс, изпращам ти съобщение. Залагам сто лири, че си затънал до гушата. В пощата ми се получава автоматичен отговор.

Благодаря за интереса към убийството на Мелъди Греъм. С приноса си към уебсайта вие помагате да се поддържа натискът върху полицията да разкрие убиеца и да се привлича общественото мнение към случая. Аз не съм я убил и сега е по-важно от всякога полицията да продължи разследването, за да открие извършителя.

В горната част на екрана пробягва лента с новините и съзирам „ТВ Форуд“. Разпространила се е новината, че Пол е арестуван. Две минути по-късно започват телефонните обаждания. Не мога да не отговоря на майката на Пол, която е изпаднала в истерия и се държи предизвикателно. Отнема ми петнайсетина минути усилено убеждаване, за да я накарам да се откаже да дойде при нас и да „помага“. Предпочитам да бъда в затвора с Пол, отколкото тя да ми виси на главата и да се намесва във възпитанието на децата ми. След нея звъни майка ми, най-после в ситуация, която е витрина на мрачния й фатализъм.

— Винаги можеш да се върнеш тук, близо до мен, ако се стигне дотам — с надежда казва тя.

Благодаря, това е най-хубавото предложение, което съм получавала. Разсеяно сменям каналите, докато говорим, и спирам, когато стигам до Джери в повторение на „Отвътре-навън“. Прави лицеви опори в килията си. Звукът на телевизора е изключен и преброявам двайсет и пет лицеви опори, докато майка ми продължава да бъбри. Мускулите на гърба му изпъкват под кожата, докато Джери се движи. Той се изправя точно когато мама затваря, и се усмихва на камерата високо на стената, а после изстрелва въображаема стрела от лък право към мен.