Операция „Звезден гост“

131

Извиваш глава към поляната и с напрежение изчакваш развоя на събитията.

— Не одобрявам подобен начин на действие — обажда се Дани иззад теб. — Да отнемаш човешки живот…

Думите му са прекъснати от експлозия. Миг след нея се раздават изстрели на автомати и картечници — командосите водят огън във всички посоки. Хвърляш се на земята, притискайки пришълеца под себе си. Няколко куршума профучават през клоните над главата ти. После продължаваш подхванатата тема:

— И аз не го одобрявам. Само че първо ще трябва да решим дали онези там са хора.

Дани се измъква изпод теб и енергично размахва късите си ръце.

— Хора са, знаеш го много добре. И не е тяхна вината, че са такива.

— Да. Гарсия ги е направил. Училищата за сираци и прочие. Но пък и той не е виновен — и него нещо го е направило такъв…

Не довършваш, защото през листата просвистява нов откос и трябва да се притиснеш към земята.

— Точно така! — тържествува Дани. — Най-сетне малко истинска разумност!

— Е добре, кой е виновен тогава? Няма виновни, няма никой за наказване и всичко си остава както преди…

— Грешката ти е, че търсиш кого да накажеш, а не как да превъзпиташ хората така, че да станат добри. Като при това запазиш живота им, естествено…

Въздъхваш. Тия от космоса са или ангели, или идиоти. И в двата случая ще има да береш доста ядове.

— Прекратиха стрелбата и сега ще претърсват наоколо — обажда се Дани. — Седни на онзи дънер и не мърдай дори ако те ритнат.

Мини на 102.