Операция „Звезден гост“

147

Обръщаш гръб на диска и побягваш на изток. Херметичният шлем те задушава, затова след кратко колебание го сваляш и го захвърляш в храстите. Все едно, повече няма да имаш работа с другопланетния апарат, тъй че необходимостта от филтрите отпада.

Тичането през гъстата растителност съвсем не е леко, но все пак след половин час вече си на два-три километра от мястото на приземяването. Спираш да си отдъхнеш за малко и изведнъж чуваш над главата си глухо бучене на двигатели. Покатерваш се на най-близкото дърво и предпазливо надникваш между листата. Както си предполагал, откъм Пуерто Осо се задават нови шест хеликоптера. Несъмнено идват, за да разберат защо мълчи първата група.

Бързо се спускаш от дървото и с енергична крачка продължаваш на изток, към океана. Не знаеш дали ще те търсят, но при всяко положение е най-добре да стоиш колкото се може по-далеч от група настръхнали командоси.

От прелитането на хеликоптерите едва са минали десетина минути, когато земята под краката ти внезапно потреперва като от сеизмичен трус. Какво ще направиш сега?

Ще залегнеш — прехвърли се на 48.

Ще продължиш да бягаш на изток — мини на 101.

Ще изчакаш на място — попадаш на 115.