Операция „Звезден гост“

22

Изведнъж очите на генерала стават студени и пронизващи като на змия.

— Внимавай, Херкулес! Ако си ме излъгал, горчиво ще съжаляваш. Моите момчета знаят такива трикове, че смъртта ще ти се стори блажено избавление.

Мълчиш.

— Диего! — крясва Гарсия.

— Слушам, господин генерал — отговаря някой зад гърба ти.

— Незабавно намери храна! Много храна!

— Хра-храна ли, г-господин генерал? — смаяно заеква гласът.

— Да не си глух, говедо? Донеси всичко, каквото намериш!

Не чуваш отговор — навярно Диего само е козирувал. Но след броени минути резултатът е налице — върху масата е струпан куп пакети с аварийни дажби суха храна. Гарсия разкъсва опаковката на един от тях и го поднася над лицето на пришълеца. Никакъв резултат. По челото ти се стича струйка пот.

— Май взе да те хваща страх, Херкулес — разсмива се генералът.

В този момент Дани отваря очи и протяга към пакета странната си, широка ръка с четири къси пръста.

Мини на 249.