Лицето на Дани е все тъй непроницаемо, но в гласа му звучат развеселени нотки.
— Странен народ сте вие, земляните… Упорити и своенравни като деца. Добре, нека се опитаме да стигнем до пункта. Но после наистина ще изтрия мястото му от паметта ти!
— Така да е — кимваш ти и изваждаш картата. — Е, накъде ще вървим?
Мини на 33.