Докато се приближаваш към него, старецът гледа с широко разтворени очи странния ти костюм. Сигурно му приличаш на пришълец от друга планета.
— Няма да ти сторя нищо лошо, добри човече — уверяваш го ти. — Самият аз се нуждая от помощ.
— Че с какво мога да ви помогна аз, сеньор — тежко въздъхва той. — Не виждате ли, че съм само един беден стар селянин.
— Търся най-близкия полицейски участък.
Старецът те оглежда с присвити очи.
— Ваша воля, сеньор. Имаме долу в селото двама полицаи, Пако и Хулио. Друго не знаят, освен да пият и да тормозят невинни хора. Е, щом сте решили, ще ви заведа. Само че… — Гласът му става съвсем тих. — Вие сте чужденец, сеньор. Днес през нашето село мина патрул. Гвардейски патрул, сеньор, от най-страшните. Предупредиха ни ако видим чужденци, веднага да уведомим властите. На ваше място бих избягал към Пуерто Осо, а ако може — и от страната. Това е, сеньор. Предупредих ви. Сега ако искате, да ви водя при полицаите. А пък ако сте размислили, оставете ме да си вървя. Не съм ви виждал, не съм ви чувал.
Ако все още искаш да се предадеш, мини на 76.
Ако оставиш стареца да си върви, попадаш на 110.
Ако имаш златни монети и му предложиш една от тях, за да те отведе тайно до Пуерто Осо, продължи на 150.
Ако се опиташ да го уговориш по някакъв начин, прехвърли се на 206.