Операция „Звезден гост“

90

След като те претърсват и прибират цялата ти екипировка, полицаите те поставят от другата страна на решетките. Пако полага неимоверни усилия да се свърже по телефона с някого и най-сетне постига успех. Отсреща вероятно долитат само няколко думи, но ефектът им е поразителен. Полицаят се изпъва мирно и надава отсечен вик:

— Тъй вярно!

После измъква изпод бюрото автомат, насочва го срещу теб и замръзва в позата на героичен паметник. Съобразителният Хулио решава да последва примера му.

Напразно се мъчиш да разбереш нещо от полицаите. Те остават мълчаливи и неподвижни като скулптурна група, докато след половин час над сградата се раздава бръмченето на хеликоптер.

По-нататък събитията се развиват стремително. В стаята нахълтват четирима десантници, които не обръщат никакво внимание на обясненията на полицаите за проявената преди малко безпримерна храброст. Интересуваш ги единствено ти. Пет минути по-късно се озоваваш в хеликоптера с белезници на ръцете. Излитате, но нямаш представа накъде, защото върху главата ти е надяната плътна черна качулка.

Мини на 36.