Отровителят

12.

— Мамка му — каза Кейлъб. — Хенри, виждаш ли това?

Остави чашата си и посочи през предния прозорец. Голото тяло плаваше по лице на шест метра от скалата. Водата изглеждаше тъмна, напръскана с пяна и носещи се по повърхността клонки. Тук сигурно имаше някакво завихряне на прилива.

Хенри погледна накъдето сочеше пръстът на Кейлъб. Кимна, обърна се към преградната стена и извади морски бинокъл от кутия от тиково дърво. Вдигна го пред очите си и го фокусира с пръсти. Погледна, после го предложи на Кейлъб, но го остави встрани, понеже Кейлъб поклати отрицателно глава.

— Не мога да я закарам там — каза той. — Няма място за маневриране. Ще се решиш ли да вземеш надуваемата лодка? С въже, разбира се.

— И да го изтегля?

— Аз ще остана тук на позиция в дълбокото. Ти го докарай и ще го издърпаме върху платформата на кърмата.

— Мога да го направя.

— Добре. Сега ще извъртя така, че течението да ни закара заднешком, докато подготвя лодката.

— А аз какво да правя?

— Иди на носа и наблюдавай. Увери се, че няма да изчезне някъде. Ето… вземи го.

Кейлъб взе бинокъла от Хенри и отново облече шлифера си. Излезе от рубката и тръгна към носа по страничната пътека. Усещаше под краката си палубата да вибрира, докато Хенри форсираше двигателя, за да ориентира яхтата така, че да може да пусне надуваемата лодка на вода. Вдигна бинокъла пред очите си и започна да следи трупа, но обективите бързо се напръскаха с дъждовни капки. Избърса ги в ризата си и отново вдигна бинокъла, този път използвайки ръце, за да направи заслон на лещите.

Трудно беше да различи нещо дори с увеличението на бинокъла. А и започваше да се стъмва. Движението на яхтата се забави — Хенри отново я бе изключил от скорост. Кейлъб чу вратата на рубката да се отваря и затваря, обърна се и видя Хенри на страничната палуба. Носеше оранжева спасителна жилетка, пластмасово гребло и навито дълго бяло въже.

— Да ти помогна ли с лодката?

— Ще се оправя. Ти не изпускай от поглед трупа.

Лодката висеше на две балки в кърмата. Кейлъб чуваше Хенри да работи там — изтегли брезентовото покривало, после се захвана с извънбордовия мотор. Накрая чу изскърцване на макарите, докато Хенри спускаше лодката във водата.

— Готов ли си?

— Идвам.

Кейлъб отиде на задната палуба и погледна през перилата над кърмата. Лодката подскачаше леко във водата и се блъскаше в платформата за скокове, монтирана към напречната греда.

— По-добре облечи жилетката — посъветва го Хенри.

Кейлъб я взе, нахлузи я през глава, пристегна я с ремъка през гърба си и я закопча с пластмасовата закопчалка.

— Оставих ти там гребло, в случай че имаш проблеми с мотора.

— Да ги очаквам ли?

Хенри погледна извънбордовия двигател.

— Честно казано, не съм го използвал отдавна. Но ако заработи, всичко би трябвало да е наред. Когато стигнеш при него, вържи го през гръдния кош. Дори не помисляй да го вдигаш в лодката — ще се преобърнеш. Само го завържи и го изтегли.

— Разбрах.

— Вземи и това. — Хенри извади от джоба на панталона си малко водоустойчиво фенерче.

— Благодаря.

Хенри отвори транцевата врата и Кейлъб излезе през нея на платформата за влизане във водата. Седна на дървената седалка на нестабилната надуваема лодка и бързо снижи центъра на тежестта си, преди да се е преобърнал.

На около половин километър от тях една от сирените в основата на Голдън Гейт издаде протяжен нисък звук.

— Да се опитаме да го направим бързо — каза Хенри. — Защото се стъмва, а мъглата настъпва към нас.

Кейлъб кимна и се обърна с лице към кърмата на лодката. Извънбордовият двигател беше малък двутактов „Мъркюри“. Кейлъб натисна червения гумен бутон за карбуратора на предния панел на двигателя, регулира дросела и дръпна кордата за запалване. Остави го да поработи на празен ход и вдигна поглед към Хенри.

— Добре — обади се той. — Готов съм.

Хенри му хвърли швартовото въже и Кейлъб включи на скорост. Откъсна се бавно от платформата, подаде повече газ и се насочи към брега. Намираше се твърде ниско, за да види трупа, но в основата на скалата имаше пещера и тялото се намираше накъде край отвора ѝ. Пещерата се виждаше, затова се прицели в нея.

Доближи се на петнайсет метра от входа ѝ, когато различи бледия труп да се спуска по задния фронт на поредната ниска вълна. Вкара мотора на празен ход, взе греблото, обра разделящото го разстояние с няколко неумели загребвания, като се стараеше да не клати много лодката. Съсредоточи се върху греблото и най-вече върху това да не се преобърне. Когато вдигна поглед, тялото беше изчезнало.

Положи греблото напречно в скута си и седна на дървената седалка, треперейки от студ. Огледа водната повърхност. Вълните нахлуваха в морската пещера, като се разбиваха около входа ѝ с кънтящ грохот. Усещаше с цялото си тяло ледения въздух, който бълваше от пещерата след всяко влизане на вълна в нея. Въздухът миришеше на сол и морски водорасли, но в него се долавяше и още нещо. Може да беше игра на въображението му, но му се струваше, че мирише на разложение.

Завъртя се на седалката, търсейки го с поглед, хванал се здраво с една ръка за борда на лодката. „Знак на крак“ беше на 200-300 метра от него със силует, очертан на фона на примигващите светлини по хълмовете на Сан Франциско. Цели райони на града оставаха невидими там, където валеше силно. Хенри беше на открития мостик пред руля. Докато Кейлъб гледаше към него, той включи мощен прожектор. Кейлъб примигна и се извърна от заслепяващия лъч. Сирената издаде последна ниска нота и Кейлъб усети нов студен повей от пещерата.

И тогава го видя. В следващия миг го забеляза и Хенри, и го освети с прожектора. Намираше се между Кейлъб и „Знак на крак“.

Изглежда беше отнесен от обратното течение, докато Кейлъб бе гребал с наведена глава. Извърна се и спря да гребе, за да може да извади фенерчето. Захапа го, клекна на коляно и продължи, докато не усети контакта на носа с трупа. Наведе се и намери края на въжето, което Хенри му беше дал. Завърза го около Т-образната дръжка на греблото, после изпълзя на колене, за да надникне през носа на лодката.

Трупът беше там… на половин метър пред очите му.

Нещо беше отхапало огромен къс от бедрото на мъжа и бе оголило мускулите чак до бялата бедрена кост. Лъчът осветяваше водата, подскачайки. Раната беше тъмночервена и изобщо не бе избелена от морето. Имаше идея какво означава това и се хвана на работа възможно най-бързо.

— Добре ли си?

— Светиш ми в очите — каза Кейлъб. — Ето, хващай.

Хвърли швартовото въже на Хенри и изгаси мотора. Когато Хенри издърпа надуваемата лодка редом с кърмата, Кейлъб стъпи на платформата и бързо се изкачи на задната палуба. Усещаше под себе си „Знак на крак“ солидна като Алкатрас.

— Да качим лодката на балките и ще изтеглим онзи на платформата.

— Да побързаме… мисля, че нещо ни дебне.

Хенри кимна и се хванаха на работа. Когато лодката бе закачена, Хенри просна чаршаф върху платформата. Кейлъб издърпа въжето, с което бе завързал трупа, и тялото изпълзя от тъмнината. Хенри беше включил подводното осветление, така че водата под тях светеше. В студено… абсентовозелено. Хенри се наведе над парапета и хвана краката на мъжа в примка. Повдигайки го заедно, двамата издърпаха трупа върху чаршафа.

— Мисля, че току-що са го отхапали. Преди няколко минути, край скалите.

Хенри насочи лъча на своето фенерче към мъжа, който лежеше по очи. Извън водата раната изглеждаше още по-жестока. Костта бе наранена и по нея се виждаха следи от зъби.

— Била е голяма, обзалагам се — отбеляза Хенри и сложи ръка върху рамото на Кейлъб: — Видя ли я?

— Нищо не видях. Но за момент тялото изчезна от погледа ми. После изплува пак, но на различно място — отговори Кейлъб.

— За малко ти се е разминало… може би.

Кейлъб погледна към водата отвъд платформата. Тя все още бе осветена отдолу и все в същото студено зелено. Но кръвта я нямаше, явно в резултат от действието на вълните и на постоянното приливно течение.

— Съобщи ли вече за този? На Кенън и Гарсия?

Хенри поклати глава.

— Първо исках да видя с очите си на какво сме се натъкнали. Но изглежда ще трябва да го направя. Видя ли това?

Хенри описа с лъча тесен кръг по бледия гръб на мъжа. Там, по линията на гръбначния стълб, се виждаха три комплекта следи от електрошоков пистолет. Следите от изгаряне и разстоянието между тях изглеждаха като при другата жертва. Кейлъб усети мускулите му да се отпускат и кожата му да настръхва. Беше вир-вода.

— Имаш ли нещо по-силно от кафе?

— Имам бутилка двайсет и пет годишен „Лафройг“… ти ми я подари.

— Налей по едно. Има нещо, което трябва да ти кажа. Преди да се обадиш на Кенън.

Хенри го изгледа за миг, после кимна.

Слезе до платформата за гмуркане и клекна до висящата надуваема лодка. Покри трупа с другата половина на чаршафа и го фиксира с въжета, за да не се плъзне обратно във водата. Дрейфът в момента ги носеше към Голдън Гейт и те се приближаваха към стената от мъгла. Когато се разнесе сигналът на сирената на моста, той прозвуча близко и силно. Кейлъб го усети в стомаха си.