Разплата

10.

Един час преди тези събития Тони седеше в любимото си кресло с конзолата за електронни игри в ръце, пръстите му танцуваха по клавишите — така си запълваше времето, докато настанеше часът, в който би имал основание да разчита, че ще открие Пиърс Ламбърт в офиса му в Министерството на вътрешните работи. Чуруликането на мобилния телефон наруши концентрацията му и колата изскочи от шосето сред писък на спирачки и скърцане на гуми. Той изгледа мрачно слушалката на масата до него. За първи път кой знае откога бе имал отлична възможност да стигне до най-високото ниво в играта, и сега тя беше пропиляна. Пусна джойстика и сграбчи телефона, отбелязвайки, че денят вече е напреднал достатъчно, за да може да се обади на Пиърс. Щеше да го направи веднага след като приключеше с човека, който му се обаждаше.

— Ало? — гласът му прозвуча доста враждебно.

— Ти ли си, Тони? — човекът отсреща говореше точно като министър от кабинета на торите — замаскирайки съзнателно изискания си акцент. Малко по-суеверен човек от Тони би изтръпнал. Тони само отдалечи слушалката на няколко инча от лицето си и се смръщи, после отново я притисна към ухото си.

— Пиърс? Наистина ли си ти?

— Позна, Тони. Рядко включваш толкова бързо.

— Това е, защото рядко си на първо място в мислите ми, Пиърс.

— А днес съм, така ли? Бих го приел като комплимент, ако не бях толкова добре запознат с начина ти на мислене. Та защо съм на преден план в съзнанието ти?

Нямаше особена причина едно обаждане на Пиърс Ламбърт да разстрои Тони. Но опитът му говореше, че едно обаждане на висш държавен служител рядко е свързано с радостни новини.

— Първо кажи ти — отвърна Тони. — Ти плащаш разговора.

— Боя се, че трябва да ги съобщя нещо доста обезпокоително — каза Ламбърт.

„Туйто“. В случаите, когато личности като Ламбърт употребяваха думи от рода на „обезпокоително“, повечето хора биха прибягнали до нещо от рода на „кошмарно“, „ужасяващо“ или „потресаващо“.

— Е, и какво е то?

— Свързано е с Джако Ванс.

Тони не бе чувал това име от години, но то не бе изгубило способността си да предизвиква у него призляване. Джако Ванс беше очарователен психопат без помен от съвест. С това той не беше уникален в очите на Тони предвид обширните му познания за тъмната страна на човешкото поведение. Но разрушителната сила на Ванс бе помела надеждата и обещанията в живота на човек, когото Тони бе познавал лично. Ванс бе съумял да унищожи способността на хората да се доверяват по начини, които малцина биха могли да си представят, преди да бъде огласено ужасното му дело. Принципите на Тони винаги го бяха карали да прилага в професията си съчувствие и съпреживяване. Но сред немалкото хищници, които го бяха докарвали близо до опасността да загуби тези свои качества, Джако Ванс бе този, който не успя само на косъм. Що се отнасяше до Джако Ванс, единствената свързана с него новина, която Тони би желал да чуе, беше новината за неговата смърт.

— Какво е станало? — попита той. Тревогата накара гласа му да зазвучи остро.

— Изглежда, че е успял да избяга — каза Пиърс с такъв тон, сякаш се оправдаваше. Тони можеше да си представи измъчената му усмивка, тревогата в очите му и начина, по който опипваше възела на вратовръзката си в опит да си възвърне самообладанието. Точно в този момент Тони изпитваше желанието да сграбчи същата тази вратовръзка и да дърпа много здраво.

— Избягал? Как, по дяволите, е могло да се случи това?

Гневът го завладя за секунди.

— Заел мястото на друг затворник, който бил получил правото на еднодневен отпуск и трябвало да прекара деня в една местна фабрика. Представителката на социалните служби, която трябвало да го съпровожда, не се явила, и по всичко личи, че Ванс е нападнал шофьора на таксито, който го карал към фабриката, а после избягал с таксито.

— Господи боже! — изкрещя Тони. — Как, в името Божие, той изобщо е бил допуснат в близост до затворници, които биха могли да получат билет за временно освобождаване? Как е могло да се случи?

Ламбърт се покашля.

— От два месеца той бил прехвърлен в терапевтичното крило на затвора „Оукуърт“. Според всички е бил образцов затворник. Бил такъв от години.

Тони отвори и затвори уста няколко пъти. Търсеше подходящите думи, но не беше способен да ги намери.

— По нищо не е личало, че Ванс готви нещо такова — продължи Ламбърт със спокоен и невъзмутим глас.

Тони си възвърна дар слово.

— Пиърс, можеш ли да ми обясниш какво е търсел изобщо Ванс в крило, където затворниците са подлагани на групова терапия? Та той има доживотна присъда — иде ми да се разплача! Защо е заел нечие място във възстановителна програма, предвидена за хора, които са осъзнали престъпленията си? Хора, които се подготвят за освобождаването си? Хора, чието бъдеще не е зад решетките? Отговори ми, дявол да те вземе! Кой го е поставил на това място, където е можел да се възползва от положението си? Място, където е можел да манипулира хората за своите цели? Идеалното шибано място, от което да се възползва човек като него!

Ламбърт въздъхна тежко.

— Естествено, ще има разследване. Психологът, работещ с него, представи убедителни аргументи в полза на преместването му в крилото за групова терапия. Той е категория С от две години насам, нали разбираш.

— Категория С ли? — избухна Тони. — След всичко, което е направил? Бог знае колко момичета на ученическа възраст са обезобразени и зверски убити, а свалят категорията му от А на С?

— Технически погледнато, той излежава една-единствена доживотна присъда само за едно убийство.

— Да не говорим за това, че е убил и служителка на полицията — продължаваше Тони, без да обръща внимание на отговора на Ламбърт. — Служителка на полицията, която се опитваше да направи така, че да не умират повече момичета.

— Независимо от това, ние можем да наказваме единствено за това, което сме в състояние да докажем. А апелативният съд постанови, че няма достатъчно основания за присъдата за убийството на детектив Боуман. Както вече казах, Ванс е бил образцов затворник. Управителят на затвора, където е лежал преди, упорстваше докрай, но нямаше основания властите да не снижат категорията, маркираща степента, до която той представлява заплаха за обществото — Тони долови нотка на раздразнение в тона на Ламбърт. Добре беше да знае, че не само той изпитва възмущение от чутото. — Адвокатът му заплашваше с хартата на човешките права, и ти знаеш не по-зле от мен как би се развил случаят. Затова и Ванс получи категория С и беше преместен в затвора „Оукуърт“.

— Психологът… жена ли е?

— Всъщност да — отвърна учудено Ламбърт. — Но е много компетентен специалист.

— И съвършено податлива на чара на Джако Ванс — каза натъжено Тони. — Ако някой ме беше попитал, бих настоявал жените от персонала на затвора изобщо да не бъдат допускани до Ванс. Той е умен, очарователен, и умее да кара и мъжете, и жените, но особено жените, да повярват, че за него са единствени и неповторими. Сигурно е говорил за разкаяние, отговаряйки на нейните очаквания, и е питал какво лошо би имало в това да бъде преместен в една общност, където ще му се помогне да преодолее спомена за миналото? Че макар да не му предстои да се върне в обществото, системата му дължи тази малка милост — Тони изсумтя отвратено. — Бих могъл да напиша сценария, по който е действал, Пиърс.

— Убеден съм, че би могъл, Тони. За съжаление няма механизъм, по силата, на който хората, участвали в залавянето на престъпника, да имат отношение към онова, което става с него, когато той вече е в затвора.

Тони скочи от мястото си и започна да крачи из стаята.

— И е успял да се представи за друг затворник, достатъчно умело, за да се измъкне от „Оукуърт“? Как, по дяволите, е успял? Искам да кажа, той е същински прототип на Едноръкия от „Беглецът“. Има протеза, да му се не види. Да не говорим пък че предаването му беше в праймтайма. Милиони хора биха могли да го разпознаят незабавно. Как е възможно надзирателите, които са били на смяна, да не са разпознали проклетия Джако Ванс?

— Не си в течение, нали? Не помниш ли, че Ванс заведе дело срещу Министерството на вътрешните работи, позовавайки се на хартата за правата на човека…

— Да, твърдеше, че бил дискриминиран, защото не му осигурявали най-новата и съвършена протеза. И съдът застана на негова страна. Но това все пак е протеза, Пиърс. Не е ръка като тези, които имаме ние с теб.

— Не си добре запознат с последната дума на техниката по отношение на протезите, нали, Тони? Тук не става дума за някакво дърво, разходите за което се осигуряват от националната здравна служба. Онова, с което разполага Ванс сега, е практически неразличимо от твоите и моите ръце. Според информацията, която получих, той е бил подложен на операция за пренасочване на нерви, чиито импулси на свой ред могат да бъдат приемани от електрониката на ръката и пръстите. Може да движи всеки пръст поотделно. А отгоре протезата е козметично оформена, което ще рече, че има изкуствена кожа, възпроизведена до съвършенство, с лунички, вени, изпъкнали сухожилия, всичко. Цялата програма е струвала хиляди паундове.

— И ние сме платили и за това?

— Не. Постъпил е в частна клиника.

— Направо не е за вярване. Осъден убиец, който постъпва за операция в частна клиника?

— Той разполагаше съвсем законно с многомилионно състояние. Можеше да си позволи такава операция и съдът постанови, че има право да получи най-доброто възможно лечение. Знам, че звучи налудничаво, но такъв е законът, нищо не може да се направи.

Междувременно Тони за пореден път беше стигнал до отсрещната стена на стаята и удари по нея с отворена длан.

— Доколкото ми е известно, той беше съден от семействата на жертвите? Как така все още разполага с такива пари?

— Защото ги е управлявал разумно — най-сетне в гласа на Ламбърт започна да се прокрадва гняв. — Веднага щом е бил арестуван, Ванс е предприел необходимото, парите му да се прехвърлят в сметките на офшорни компании. Всички средства са на сигурно място в тръстове зад граница, в страни, чиято юрисдикция не позволява да разберем нито кои са пълномощниците, които ги управляват, нито кому се изплащат суми оттам. Присъдата на граждански съд срещу Ванс няма сила срещу офшорни компании. Но когато е имал нужда от средства за операцията, парите са му били осигурени. Това е страшно възмутително, но няма законов път да бъде предотвратено.

— Не мога да повярвам — Тони поклати глава. — Но дори да не е личало, че ръката е протеза, как все пак е успял да заблуди всички?

Ламбърт изпъшка.

— Един Бог знае. Доколкото разбирам, затворникът, за който се е представил, бил с бръсната глава, очила и набиващи се на очи татуировки по ръцете и врата. Всичко това Ванс е успял да възпроизведе. Очевидно някой е успял да внесе в затвора ваденки за временни татуировки, точни копия на първообразите. Човекът, който най-лесно би разкрил подмяната, е била жената от социалните служби, а тъкмо този ден тя не се явила на работа.

Тони се изсмя саркастично.

— Не ми казвай, остави ме да позная. Случило й се е нещо напълно непредвидимо. Отвлекли са гаджето й или са взривили къщата й, нещо такова.

— Нямам представа, Тони. Знам само, че не е била там, така че в безкрайната си мъдрост надзирателите решили да го изпратят сам с такси до мястото, където е трябвало да работи. Доколкото разбирам, в подобни случаи това е стандартна процедура. Не забравяй, че затворниците, които получават билети за временно освобождаване, биват подготвяни за окончателното си излизане на свобода. В техен интерес е да не правят бели.

— Това е най-ужасната новина, която съм научавал от много време насам, съзнаваш ли? Ще има трупове, Пиърс — неволна тръпка разтърси раменете на Тони. — Как е шофьорът на таксито? Жив ли е още?

— Има травми по главата, но доколкото знам, нищо, което би представлявало опасност за живота — Ламбърт подмина въпроса с пренебрежение. — За мен най-важното е Ванс да бъде заловен колкото е възможно по-бързо. И за тази цел ми трябваш ти.

— Аз ли? Та аз не съм говорил с Ванс още отпреди първия процес срещу него. Нямам абсолютно никаква представа какво е състоянието му в момента. Разполагате с психолога на затвора — очевидно го е познавала достатъчно добре, та да го прехвърли в крилото за групова терапия, говорете си с нея.

Тони изпухтя раздразнено.

— Разбира се, че ще говорим с нея. Но аз имам дълбока вяра в твоите способности, Тони. Не може да се каже, че съм бил в играта, когато ти успя да сложиш точка на злодеянията на Ванс преди години, но помня до каква степен работата ти повлия на отношението към психологическото профилиране в министерството. Искам да ти изпратя досието на Ванс, за да ни представиш своята преценка за нещата, които е възможно да направи и местата, на които е вероятно да отиде.

Ламбърт беше възстановил душевното си равновесие. Искането му имаше силата на настояване, но тази сила си оставаше прикрита.

— В най-добрия случай ще мога само да гадая — каза Тони. Когато си имаше работа с високопоставени представители на държавния апарат, опитът го караше да не им вдъхва излишни надежди, та после да има за какво да го упрекват.

— Резултатите от твоите гадания са подобри от трезвите преценки на повечето ти колеги.

„Така е, помисли си Тони, когато не успееш по друг начин, прибягваш до ласкателство“.

— Мога да кажа едно нещо, дори още преди да съм прегледал досието…

— И то е?

— Не знам къде се намира напоследък Мики Морган, но се налага да я откриете и да я предупредите, че Ванс е на свобода. Съгласно начина, по който Ванс възприема света, тя все още е негова съпруга. Няма значение, че бракът поначало е бил недействителен и че тя е поискала официалното му анулиране. Що се отнася до него, тя го е предала. А той не обича да осуетяват намеренията му — Тони престана да крачи и опря чело на вратата. — Както всички ние можахме да се убедим на свой гръб последния път. Той е убиец, Пиърс. Всеки, който някога се е опитвал да му попречи, сега е изложен на сериозна опасност.

Настана кратко мълчание. Когато Ламбърт заговори отново, в гласа му се долавяше непозната за Тони мекота.

— А нима това не включва и теб, Тони? Теб и главен инспектор Джордан? Тъкмо вие успяхте да го заловите. Вие и вашият екип от обучаващи се профайлъри. Ако си на мнение, че той ще тръгне по дирите на хората, които според него носят вина за присъдата му, нима ти няма да си на първо място в списъка?

Доказателство за пълното отсъствие на самовлюбеност у Тони бе фактът, че онова, което безпокоеше Ламбърт, все още изобщо не му беше хрумнало. Годините на работа като клиничен психолог го бяха научили да заравя толкова надълбоко мисълта за собствената си ранимост, че от време на време сам преставаше да я забелязва. И макар че познаваше до голяма степен пукнатините в бронята на Карол Джордан, беше така привикнал да приема, че тя самата е най-големият си враг, че започваше да забравя съществуванието и на други заплахи, заплахи, които можеха да подкопаят устоите й далеч по-сериозно от собствените й слабости.

— Не ми беше минало през ум — каза той, поклащайки глава. Не искаше да приеме, че и той е възможна мишена. Защото приемеше ли това, всичко би било опорочено и разкривено от страшния въпрос на кого би посегнал сега Ванс.

— Струва ми се, че не бива да пропускаш и такава вероятност — каза Ламбърт. — Ще наредя да качат файловете в компютъра и ще ти изпратя кода за достъп. Ще ти се обадя отново веднага щом имаме новини от полицията на Северен Йоркшър.

— Не съм казал…

— Но ще го направиш, Тони. Знам, че ще го направиш. До скоро.

И той затвори телефона. За миг Тони се запита дали да не се обади на Карол. Но винаги беше за предпочитане да предадеш лично подобни новини. Той сграбчи ключовете за колата и сакото си, и тръгна към вратата. Беше изминал вече половината път до централата на полицията в Брадфийлд, когато се сети, че имаше свои причини да потърси Пиърс Ламбърт. Но въпреки искреното му убеждение, че един човешки живот не може да се оценява по-високо от друг, спасяването на Карол Джордан за него винаги щеше да бъде на първо място.

Този извод не допринесе към душевното му спокойствие, но нямаше как да го заобиколи.