Във вечната гора

XXV

Котаракът се разхождаше из Бригадата, преминавайки от коляно на коляно, от бюро на сержант към стол на лейтенант, така както човек прекосява река, стъпвайки по камъните, без да си мокри краката. В началото на живота си, когато бе не по-голям от юмрук, бе последвал Камий по улицата7, после попадна под крилото на Адриен Данглар, който се видя принуден да го прибере в Бригадата. Защото котаракът се оказа неспособен да се оправя сам и напълно лишен от онази леко презрителна самостоятелност, придаваща величие на котешкия род. Макар и пълноценен мъжкар, той бе въплъщение на зависимостта и на постоянния сън. Пухчо, както го нарече Данглар, когато го приюти, бе пълна противоположност на животно тотем, подходящо за бригада от ченгета. Членовете на екипа се сменяха, за да се грижат за тази маса от козина, мекота и плахост, която изискваше да бъде придружавана, когато се хранеше, пиеше или пикаеше. А и си имаше предпочитания, като Ретанкур определено заемаше първото място. Пухчо прекарваше повечето време на две крачки от бюрото й, проснат върху хладния капак на една от копирните машини, която вече никой не можеше да използва, без да изкара акъла на животното. В отсъствието на любимата жена Пухчо се ориентираше към Данглар, после неизменно, без да променя реда, към Жюстен, Фроаси и — чудна работа — Ноел.

Данглар се смяташе за щастлив, когато котаракът приемаше да измине пеш двайсетте метра, които го деляха от паничката му. От три пъти веднъж животното се просваше по гръб и се налагаше да бъде пренасяно до мястото на храненето и изхождането в стаята с автомата за напитки. Този четвъртък Данглар държеше Пухчо под мишница и животното висеше като парцал от двете страни на ръката му, когато се обади Брезийон да търси Адамсберг.

— Къде е той? Мобилният му не отговаря. Или не го вдига.

— Нямам представа, господин дивизионен комисар. Сигурно има нещо спешно.

— Сигурно — изсмя се Брезийон.

Данглар остави котарака на пода, за да не се изплаши от гнева на дивизионния. Последствията от операцията в Монруж бяха раздразнили Брезийон и той бе наредил на комисаря да изостави тази следа, тъй като според психиатричните статистики осквернителите на гробове не бяха убийци.

— Не умеете да лъжете, майор Данглар. Кажете му, че в седемнайсет часа го искам на поста му. А трупът в Ренс?

— Случаят е решен, господин дивизионен комисар.

— А с избягалата медицинска сестра? Докъде я докарахте?

— Пуснали сме съобщения за издирване. За една седмица са я видели на двайсет различни места. Проверяваме, контролираме.

— Адамсберг контролира ли?

— Естествено.

— Така ли? От гробището в Опортюн, а?

Данглар изпи две глътки бяло вино и направи на котарака отрицателен знак. Бе очевидно, че Пухчо е склонен към алкохолизъм, трябваше да внимава. Единствените му пориви към самостоятелно преместване в пространството имаха за цел да открият скривалищата на Данглар. Неотдавна бе намерил едно от тях в котелното долу в мазето. Доказателство, че Пухчо съвсем не беше тъпчото, за какъвто го смятаха, и че притежаваше изключителен нюх. Само че Данглар не можеше да се похвали пред никого за постиженията му.

— Виждате, че е безсмислено да се опитвате да ме будалкате — продължи Брезийон.

— Не се опитвам — искрено отговори Данглар.

— Бригадата е тръгнала по наклонената плоскост. Адамсберг ви е повлякъл със себе си. Ако не знаете, което би ме учудило, ще ви кажа какви ги върши вашият шеф — върти се около един безобиден гроб на гъза на географията.

Че защо не? — каза си Данглар. Майорът повече от всички критикуваше ексцентричната склонност на комисаря към безцелно шляене, но го отбраняваше със зъби и нокти от всяка външна атака.

— И всичко това за какво? Заради някакъв местен малоумник, който видял сянка в ливадата.

Че защо не? — повтори си Данглар и изпи още една глътка.

— Ето с какво се занимава Адамсберг и ето какво контролира.

— Бригадата в Еврьо ли се оплака?

— Длъжни са, когато някой комисар излезе от релси. И си изпълняват задълженията. Искам го тук в седемнайсет часа с информация за медицинската сестра.

— Не мисля, че ще се затича — промърмори Данглар под носа си.

— А двата трупа в Шапел ги прехвърлете на „Наркотиците“. И го уведомете, майоре. Предполагам, че когато вие му се обаждате, вдига телефона.

Данглар допи чашата си, вдигна Пухчо от пода и първо се обади в бригадата в Еврьо.

— Дайте ми майора, спешен разговор с Париж.

Заровил пръсти в гъстата козина на котарака, Данглар нетърпеливо зачака.

— Майор Девалон? Вие ли сте казали на Брезийон, че Адамсберг е във вашия район?

— Когато Адамсберг се мотае наоколо, предпочитам да взема превантивни мерки. Кой се обажда?

— Майор Данглар. Майната ви, Девалон.

— По-добре си приберете шефа.

Данглар рязко затвори и котаракът ужасен извади ноктите си.