Във вечната гора

LXVI

Във влака на връщане Веранк се сети за още нещо.

— Когато си дисоцииран — каза той мрачно, — не знаеш какво правиш, нали? Нямаш никакъв спомен?

— Да, по принцип, и според Ариан. Никога няма да узнаем дали не е разигравала комедия, за да не си признае, или наистина има дисоциирано съзнание. Ако такова нещо съществува изобщо.

— Ако съществува — каза Веранк и се усмихна накриво, — възможно ли е да съм убил Фернан и Дебелия Жорж и да не си спомням?

— Не, Веранк.

— Защо сте толкова сигурен?

— Защото проверих. Знам точно къде сте били от пътните ви листове в Тарб и Невер, където сте работили по време на убийствата. В деня на убийството на Фернан сте били в Лондон. В деня на убийството на Дебелия Жорж сте били в ареста.

— Така ли?

— Да, за обида на висшестоящ. Какво ви беше направил?

— Как се казваше?

— Плейел. Плейел като пианото, нали го знаете?

— Да — спомни си Веранк. — Той е от рода на Девалон. Имахме един случай с корумпиран политик и вместо да си гледа работата, той се поддаде на натиска на правителството, представи фалшиви документи на процеса и оневини подсъдимия. Аз му посветих едни съвсем безобидни стихове, които обаче не му харесаха.

— Помните ли ги?

— Не.

Адамсберг извади бележника си и го разлисти.

— Ето — каза той.

В резултат — петнайсет дни в ареста.

— Къде ги намерихте? — усмихна се Веранк.

— Бяха прикачени към протокола. Стихове, които днес ви спасяват от обвинение в убийството на Дебелия Жорж. Никого не сте убили, Веранк.

Лейтенантът бързо затвори очи и отпусна рамене.

— Не ми дадохте десетте сантима — каза Адамсберг и протегна ръка. — Толкова работих за вас.

Веранк постави една медна монета в ръката на Адамсберг.

— Благодаря — кимна Адамсберг и я прибра в джоба си. — Кога ще оставите Камий?

Веранк извърна глава.

— Хубаво — каза Адамсберг, опря глава на прозореца на купето и тутакси заспа.