Във вечната гора

XX

Веранк си тръгна от Монруж в петнайсет часа, легна си и веднага потъна в дълбок сън. В двайсет и един часа вече бе буден, напрегнат и обзет от нощни мисли, от които би предпочел да избяга. Обаче къде да избяга и как да избяга? Веранк знаеше, че няма да има мира, докато трагедията на двете долини не бъде разнищена. Едва тогава пространството щеше да се разтвори.

Точно така, одобри сам себе си Веранк, поразведрен. Бе наел мебелирана гарсониера за шест месеца и нямаше закъде да бърза. Включи малкия телевизор и спокойно се настани пред него. Документален филм за животни. Чудесно, отлично. Веранк видя как пръстите на Адамсберг обхващат дръжката на вратата. Те бяха дошли от долината на Гав. Веранк се усмихна.

Веранк запали цигара и постави пепелника на подлакътника на креслото. На екрана шумно преминаваше стадо носорози.

Веранк стана от стола, раздразнен. Какъв трон всъщност? Каква битка и какъв войник? За кого става дума? И кой трепери?

Цял час се въртя из стаята, преди да се реши.

Никаква подготовка, никакво встъпително изречение, никакъв претекст. Така че, когато Камий отвори вратата, той нямаше какво да каже. По-късно щеше да си спомни, че тя май знаеше, че дежурството му е свършило. Не се учуди, че го вижда, може би дори изпита облекчение, че неизбежното най-после се е случило, и го прие колкото смутено, толкова и естествено. Щеше да си спомни това по-късно. Влезе и остана прав пред нея. Постави ръце на лицето й и каза — и това със сигурност бяха първите му думи, — че веднага може да си тръгне. При положение че и двамата знаеха, че в никакъв случай не можеше да си тръгне и че идването му е неизбежно. Че това се е знаело, че е било ясно от първия му ден на площадката. Че няма и най-малка вероятност да бъде избегнато. Кой пръв целуна другия? Несъмнено той, защото Камий беше колкото готова за приключение, толкова и неспокойна. Бе неспособен да възстанови с точност този начален миг, изпитваше само простата увереност, че е постигнал една цел. Пак той я бе хванал за ръката и двамата направиха десетте крачки към леглото. Тръгна си в четири часа сутринта след поредната по-умерена прегръдка — никой от двамата не желаеше да коментира сутринта това предвидимо, предписано и почти безмълвно сливане.

Когато се прибра, телевизорът все още бръмчеше. Изключи го и сивотата на екрана погълна и жалбата му, и раздразнението му.

И Веранк заспа.

Камий бе оставила лампата запалена, като се питаше дали да позволи на неизбежното да се случи, е правилно или погрешно. В любовта е по-добре да съжаляваме за това, което сме направили, вместо за онова, което не сме. Понякога само византийците и техните поговорки могат да ви подредят живота.