Във вечната гора

LIV

Адамсберг изчака под дъжда да забият камбаните на църквата в Аронкур и бутна вратата на кръчмата. Тази неделя вечер мъжката компания беше в пълен състав и тъкмо пиеха първата чаша.

— Беарнецо — каза Робер, без да покаже никакво учудване, — ще пийнеш ли с нас?

Един бърз поглед към Анжелбер потвърди, че планинецът е винаги добре дошъл, въпреки че преди три седмици бе разровил един гроб в Опортюн. Както и предишния път му направиха място от лявата страна на стареца и му дадоха чаша.

— Много си се бъхтил — обяви Анжелбер, наливайки в чашата бяло вино.

— Да, имах неприятности, полицейски неприятности.

— Такъв е животът — каза Анжелбер. — Робер е покривчия и си има покривчийски неприятности. Илер има касапски неприятности, Освалд земеделски, а аз старчески. Не са по-малки, можеш да ми вярваш. Пий една чаша.

Адамсберг се подчини и каза:

— Знам защо са били убити двете жени и знам защо са отваряли гробовете им.

— Значи си доволен.

— Не съвсем — каза Адамсберг и направи гримаса. — Убийцата е ужасно същество и още не е свършила работата си.

— Но ще я свърши — предположи Освалд.

— Мислиш, че така ще направи — потвърди Ашил.

— Да, ще я свърши — каза Адамсберг. — Ще я свърши, като убие още една, трета девица. Тръгнал съм да търся девицата. И имам нужда от помощ.

Адамсберг видя как всички лица се обърнаха към него, изненадани от подобно не особено уместно изискване.

— Не искам да те обиждам, беарнецо — каза Анжелбер, — но това си с твоята работа.

— Не е нашата — потвърди Ашил.

— Вашата е. Защото става дума за същата жена, която е убила елените ви.

— Аз казах ли ви! — обади се Освалд.

— Откъде знаеш? — попита Илер.

— Това си е неговата работа — прекъсна го Анжелбер. — Щом казва, че знае, значи знае, и толкова.

— Точно — съгласи се Ашил.

— С всяка от двете жертви е била свързана смъртта на един елен — подзе Адамсберг. — По-скоро сърцето на един елен.

— От какъв зор, иди разбери — попита, без да пита Робер.

— За да вземе костта, която е вътре, кост във формата на кръст — обясни Адамсберг, решен да играе вабанк.

— Много е възможно — каза Освалд. — И Херманс мислеше така. Херманс има една кост.

— В сърцето ли? — попита Ашил учудено.

— В чекмеджето на бюфета. Кост от сърцето на елен.

— Трябва да си съвсем превъртял, за да ходиш за еленов кръст — каза Анжелбер. — Това са неща от едно време.

— Обаче някои френски крале са ги колекционирали — рече Робер. — За здраве.

— Това казвам и аз, било е едно време. Сега вече не го правят.

Адамсберг допи чашата си за свое собствено здраве, отбелязвайки вътрешно съвсем реалното съществуване на кръстовидна кост в еленовите сърца.

— И ти знаеш защо убиецът взима кръста — попита, без да пита Робер.

— Казах ти, че е жена.

— Да де. Но знаеш защо.

— За да смеси кръста с коси на девица.

— Ясно — каза Освалд. — Откачена. За какво й е това, иди разбери.

— За да забърка отвара и да живее вечно.

— Не думай — възкликна Илер.

— От една страна, туй не е лошо — забеляза Анжелбер. — Но от друга е спорно.

— Кое му е спорното?

— Представяш ли си, моето момче, какво би било, ако живееше вечно? Какво щеше да правиш по цял ден? Не можем да се наливаме с бяло вино сто хиляди години, не е ли така?

— Множко е, вярно — отбеляза Ашил.

— Ще убие следващата жена — продължи Адамсберг, — след като убие следващия елен. Или обратното. Нямам идея. Но нямам друг избор, освен да вървя по следите на кръстовидната кост. Бих искал да ми съобщите, когато убият още един елен.

Настана гробно мълчание, гъсто и осезаемо мълчание, каквото могат да създадат и изтърпят само нормандците. Анжелбер за втори път напълни чашите, почуквайки по ръба им с гърлото на бутилката.

— Че те вече го убиха — каза Робер.

Отново настъпи тишина и всеки отпи от чашата си, освен Адамсберг, който изумено гледаше Робер.

— Кога? — попита той.

— Няма и седмица.

— Защо не ми се обадихте?

— Ти беше изгубил интерес — каза Робер намръщено. — Мислеше само за сянката на Освалд.

— Къде стана това?

— В Боск де Турел.

— Убит като другите?

— Съвсем като другите. Със сърцето оставено встрани.

— Кои са най-близките села?

— Кампенил, Троамар и Лувло. По-нататък имаш Лонжне от едната страна и Куси от другата. Можеш да избираш.

— Никоя жена ли не е претърпяла злополука оттогава?

— Никоя.

Адамсберг въздъхна и отпи от чашата си.

— Само старата Ивон дето падна на стария мост — каза Илер.

— И умря?

— Ти всички ще ги погребеш — рече Робер. — Счупи си бедрената кост.

— Можеш ли да ме заведеш утре?

— Да видиш Ивон?

— Да видя елена.

— Вече го погребаха.

— У кого са рогата?

— У никого. Бяха му паднали.

— Бих искал да огледам мястото.

— Би могло — каза Робер и протегна чашата си за трети, последен път. — Къде ще спиш? В хотела или у Ерманс?

— По-добре да спи в хотела — тихо каза Освалд.

— По-добре — потвърди потвърдителят.

И никой не обясни защо вече не можеше да се спи у сестрата на Освалд.