Във вечната гора

LX

Свита в един ъгъл на килера за бельо, Сянката чакаше да стихнат вечерните шумове. Скоро щеше да дойде следващата смяна, сестрите щяха да обиколят стаите, да изхвърлят подлогите, да изгасят лампите, после да се приберат в нощните си убежища. Да се влезе в болницата „Сен Венсан дьо Пол“ беше точно толкова лесно, колкото бе предвидено. Никаква подозрителност, никакви въпроси, нито дори от лейтенанта на етажа, който заспиваше на всеки половин час и който мило каза „Добър вечер“ и направи знак, че всичко е наред. Тъпият сънливец, по-добре не можеше и да бъде, бе приел с благодарност чаша кафе с две разтворени сънотворни вътре, което осигуряваше на Сянката спокойствие до разсъмване. Когато хората ви имат доверие, всичко става просто. След малко дебеланата нямаше вече да може да каже и дума, време беше да си затвори устата веднъж завинаги. Непредвидената издръжливост на Ретанкур се оказа мръсен номер. Както и тъпите стихове от Корней, които бе избъбрила, но от които за късмет ченгетата не бяха разбрали нищо, дори ученият Данглар и още по-малко празноглавият Адамсберг. Виж, Ретанкур беше опасна, колкото хитра, толкова и могъща. Но тази вечер дозата новаксон щеше да е двойна и като се има предвид състоянието й, щеше да пукне, без да създава проблеми.

Сянката се усмихна при мисълта за Адамсберг, който по това време организираше безсмисления си капан в хотела в Аронкур. Глупав капан, който ще се захлопне след него и ще го направи за смях. В скръбта, която ще последва смъртта на дебеланата, ще може лесно да се приближи до проклетата девственица, която в последния миг бе избягнала участта си. Малоумница, охранявана като скъпоценна ваза. Ето в това сгреши. Бе невъобразимо някой да отгатне, че съществува кръст в сърцето на елена. Бе невъобразимо невежият и недоразвит ум на Адамсберг да открие връзката между елените и девиците, между котката на Паскалин и De reliquis. Но по силата на някакво проклятие това се случи и Адамсберг локализира третата девица по-бързо от предвиденото. Лош късмет бе и ерудицията на майор Данглар, който подтикна комисаря да прегледа книгата на кюрето и дори разпозна ценното издание от хиляда шестстотин шейсет и трета година. Точно такива ченгета бе решила съдбата да постави по пътя към безсмъртието.

Впрочем това бяха препятствия без последствия, тъй като смъртта на Франсин бе само въпрос на седмици, имаше достатъчно време. През есента отварата ще е готова — нито времето, нито враговете можеха да го предотвратят.

Дежурните готвачки напускаха кухнята на етажа, сестрите минаваха от стая на стая и пожелаваха лека нощ, хайде сега, да бъдем послушни и да спим. Още час трябваше да изчака да заспят и страдащите от безсъние. В единайсет часа дебеланата няма да е жива.