Във вечната гора

XLI

Три врати след вратата на Веранк, в стая 435, Ролан и Пиеро люто спореха с комисаря. Веранк се бе примъкнал до прага и слушаше, прималял от болка.

— Блъфираш — казваше Ролан.

— По-добре ми благодари, че ти давам възможност да се измъкнеш оттук. Иначе не ти мърдат десет години най-малко и три за Пиеро. Когато стреляш по ченге, плащаш повече. Не ти го прощават.

— Рижият искаше да ни очисти — каза Пиеро. — Беше законна самоотбрана.

— Доста предварителна — уточни Адамсберг. — А и нямаш доказателства, Пиеро.

— Не го слушай, Пиеро — рече Ролан. — Рижият ще лежи в пандиза за убийство и намерение за убийство, а ние ще получим тлъста сумичка обезщетение.

— Изобщо няма да стане така — каза Адамсберг. — Ще се разкарате оттука и ще си затваряте устата.

— Защо? — попита Пиеро. — И за чий ще ни пуснеш да си ходим?

— Това е моя работа. Вие се разкарвате надалече, ама много надалече, и повече да не съм ви видял. Само това искам от вас.

— Защо? — повтори Пиеро.

— Защото, ако не се разкарате, ще кажа името на някогашния ви поръчител. И не мисля, че ще е много доволен да му направите тази реклама след трийсет и четири години.

— Какъв поръчител? — попита Пиеро, искрено учуден.

— Питай Ролан.

— Не го слушай — каза Ролан, — говори глупости.

— Заместник-кметът, който отговаряше за строителството и лозарството. Познаваш го, Пиеро. Днес е шеф на едно от най-големите строителни предприятия. Същият, който даде на бандата сума ти пари, за да пребият малкия Веранк. Та като излязохте от поправителния дом, Ролан отвори железарията, а Фернан тръгна да пътува.

— Но аз не съм взел и стотинка! — извика Пиеро.

— Нито ти, нито Дебелия Жорж. Ролан и Фернан прибраха всичко.

— Мръсник — изсъска Пиеро.

— Млъквай, боклук такъв — отвърна Ролан.

— Кажи, че не е вярно — настоя Пиеро.

— Не може — каза Адамсберг. — Защото е вярно. Заместник-кметът беше хвърлил око на лозето на Веранк де Билк. Беше решил да го купи и заплашваше бащата Веранк, че ще прибегне до крути мерки, ако не му го продаде. Обаче Веранк си държеше на винцето. Тогава онзи организира нападението срещу момчето с надеждата, че страхът ще накара бащата да отстъпи.

— Лъжеш — каза Ролан. — Няма откъде да знаеш всичко това.

— Не би трябвало да го знам. След като ти се закле на онзи мръсник, че ще пазиш всичко в тайна. Но човек винаги споделя тайната си с едно лице, Ролан. И ти си я споделил с брат си. Брат ти е казал на приятелката си. Приятелката на братовчедка си. Братовчедката на приятеля си. Който ми беше брат.

— Ти си най-обикновен гадняр, Ролан — каза Пиеро.

— Точно така, Пиеро — потвърди Адамсберг. — Предполагам ти е ясно, че ако не ми се подчините, ако само косъм падне от главата на Веранк, ще кажа името на заместник-кмета. Който и на двамата ще ви види сметката. Кое избирате?

— Махаме се оттук — изръмжа Ролан.

— Чудесно. Не удряйте много силно двамата сержанти, които пазят пред вратата ви. Те са в течение. Да бъде правдоподобно, нищо повече.

В коридора Веранк забърза към стаята си и успя да стигне до вратата точно когато Адамсберг излизаше от стая 435. Изтощен се хвърли на леглото си. Навремето така и не разбра защо в крайна сметка баща му се съгласи да продаде лозето.