Аленият бряг

22.

— Влизай, сестро!

Констънс се поколеба на прага на помещението на занемарения мол, разположен в предградията на Салем. Жена във викторианска рокля, не много по-различна от нейната, скочи пъргаво на крака и забърза към нея.

— Добре дошла в салемското сборище. От къде идваш?

Констънс влезе в просторното помещение, което преди е било някакъв магазин, но сега беше преобразено в приемна и място за събрания. В него нямаше нищо необикновено или страшно. По-скоро беше слънчево и весело пространство с дебели килими и стени в жълто. Тъмнозелена завеса преграждаше задната част на помещението. Имаше чувството, че това място, освен сборище е и жилището на жената.

Тя направи още една крачка напред.

— Свалете си обувките! – рязко заповяда жената.

— О, извинете. – Констънс свали ниските си обувки.

— Моля, влезте и седнете.

Констънс остави чантата си на земята и се отпусна на един стол. Беше неудобен и малко кирлив и отново си помисли колко много би искала да си бъде вкъщи на „Ривърсайд Драйв“ 891, където можеше да свири на клавесин или да чете книга, вместо да става посред нощ и с наета кола да пътува от Ексмут до Салем по молба на Пендъргаст. Агентът се беше прибрал в странноприемницата около четири сутринта и остана само колкото да си смени дрехите, преди отново да изхвръкне за среща с полицията. Надникна при нея, преди да тръгне, спомена нещо за произшествие в тресавищата, обеща да й разкаже всички подробности на вечеря и я призова да направи всичко, за да стигне по-бързо в Салем. Твоят анализ и препоръките ти са крайно нужни. В главата и звучаха неведнъж похвалните му думи от онази сутрин. Беше й поверил тази задача. Смяташе я за важна, затова каквито и да бяха нейните лични желания, щеше да направи всичко, за да я изпълни успешно.

Жената се настани срещу нея. Беше на четирийсетина години, с масивно, здраво на вид телосложение, голям бюст и груба брадичка, издадена напред. Оглеждаше Констънс с едва доловимо подозрение и – заговори с неестествена официалност.

— Аз съм Призрачния гарван от Салемския вещерски сбор – най-големия в Нова Англия. – Тя направи странен старомоден жест с ръка – някакъв претенциозен средновековен жест.

— Аз съм Констънс Грийн.

— Много ми е приятно да се запознаем. – Жената я огледа от главата до петите. – Каква красива рокля за принцеса с едва загатнати буфан ръкави. Откъде я взе?

— Имам я от доста време.

— Е, сестро, ти от кое сборище си? Мислех, че познавам всички практикуващи вещици в Нова Англия, но теб не съм те виждала досега.

— Не съм от никое сборище и не съм практикуваща вещица.

Изненада се изписа по лицето на жената и малко по-късно тя свали гарда.

— Разбирам, но се интересуваш от уика? Може би си търсиш учител?

Констънс обмисли въпроса.

— Да, интересувам се, но не по начина, който може би имате предвид. Разследвам убийство.

— И какво общо може да има – попита Гарвана, гласът й внезапно беше станал предпазлив, а погледът отново изпълнен с подозрения – Салемското сборище с някакво убийство?

— Не ме разбрахте. Не съм дошла да ви обвинявам, а да помоля за помощ.

Жената отново се отпусна.

— Разбирам. В такъв случай ще се радвам да ви услужа. Нали разбирате, вещиците са били подлагани на преследвания и лъжи в продължение на столетия. Уика е изцяло за мир, хармония и единство с божественото. Да бъдеш бяла вещица означава да си лечителка, учителка и визионерка! Заслужава си да посоча, че нашата религия изпреварва християнството с двайсет хиляди години. – Тонът й беше станал снизходителен. – Да, ние правим магии, но нашите заклинания включват лечение, мъдрост и любов. Ние не се занимаваме с боготворене на сатаната, нито общуваме с демони. Сатаната е християнско творение – така че може да си го задържите, благодаря ви!

Тя скръсти ръце.

— Не се интересувам от сатаната, нито от други демони – отговори Констънс, като се опитваше да спре потока от думи и да насочи разговора в друга посока. – Тук съм, защото бих искала да чуя вашето мнение няколко надписа.

— Надписи ли? Дайте да ги видя.

Жената протегна ръка. Констънс извади листа, който Пендъргаст и беше дал, и го подаде на жената. Призрачния гарван го взе и погледна.

Внезапно над стаята се спусна ледено мълчание.

— Защо се интересувате от това? – попита жената настоятелно.

— Както вече ви казах разследвам убийство.

Гарвана бързо и върна листа.

— Уика няма нищо общо с надписите от Тайбане. Не мога да ви помогна.

— Какво точно представляват тези надписи?

— Нямат връзка нито с нашата вещерска общност нито с нас самите. Нашият девиз е: „Никому не причинявай вреда“. Всеки, който иска да навреди чрез магия, не е нито неоезичник, нито вещица. Самото им внасяне тук и омърсяването на това молитвено място е неприемливо. Аз съм зает човек, затова ще ви помоля да си вървите веднага заедно е тези символи.

— Нима искате да ми кажете – попита Констънс, – че знаете нещо за тези символи? И въпреки това отказвате да ми помогнете?

Жената скочи на крака със силно, възмутено шумолене на полите.

— Госпожице Грийн, вратата е там.

Констънс не помръдна, вместо това вторачи очи в Гарвана, която на свой ред се бе втренчила в нея, а поувисналата кожа на брадичката и потреперваше, докато с дебел пръст сочеше към вратата.

— Жено, да не си глуха? Махай се!

Когато чу този глас, кряскащ право срещу нея. Констънс почувства как ужасният гняв, който толкова пъти я бе огорчавал в миналото, се раздвижва. Тя преглътна и почувства, че започва да пребледнява от ярост. Изправи се на крака, без да отмества очи от жената. Гарвана отвръщаше на погледа й, а изражението на лицето й беше пълно с надменно предизвикателство.

Констънс направи крачка напред. Сега беше толкова близо до жената, че почти се допираха. Подуши пачули и тамян. Жената се поколеба, погледът й за миг се отклони.

— Аз… – започна тя, но замълча, неспособна да продължи.

С любопитство, сякаш беше на голямо разстояние оттук, Констънс наблюдаваше как дясната и ръка бавно се вдига. Хвана увисналата кожа под брадичката на вещицата между палеца и показалеца си.

Жената я гледаше, неспособна да говори, само очите й се ококориха.

Констънс започна да стиска. Първо леко, после силно. Гарвана залитна и издаде странно гъргорене дълбоко от гърлото.

В пълно мълчание Констънс стисна още по-силно, забивайки нокти във влажната месеста кожа. Изведнъж гласът на жената се върна. Тя отскочи назад, защото Констънс неочаквано я беше пуснала, пое си дълбоко дъх.

— Ти! – извика тя, гледайки Констънс с ужас. – Моля… моля…

Констънс отпусна ръка.

— Ще помогна. Моля само не ме гледай така! – Жената посегна зад гърба си и без да откъсва очи от Констънс, опипом намери подлакътниците на високото си креело и се отпусна в него, все едно й се бяха подкосили краката. На кожата под брадичката й вече се бяха появили червени кръгове.

Констънс остана права.

— Онова, което ще кажа… никой не знае източника.

Трябваше да мине още малко време, преди гневът на Констънс да се разсее достатъчно, за да успее да овладее гласа си. Най-накрая беше способна да отговори:

— Ще запазя всичко в тайна.

— Добре тогава… добре тогава. – Жената се протегна към чашата с вода, която стоеше на масичката за сервиране, отпи от нея, стискайки я с трепереща ръка, и шумно я стовари върху плота. – Никой не знае с точност какво означават Тайбанеските надписи – започна тя с одрезгавял глас. – Били намерени преди век, изсечени на шистова плоча в ексмутските тресавища. Мястото, където ги намерили, се смята за отдавна изоставено сборище с неговия плац за вещерския шабат.

— Плац за вещерски шабат?

— Мястото, където вещиците изпълняват своите церемонии. Само че те не са уикани – бели вещици. Те били от черните.

— Обяснете.

— Винаги щом има сила, която да твори добро, както в нашите уикаиски заклинания, ще има някой, който иска да направи магия по другия начин. В живота изкушението от властта или отмъщението винаги е живо причината може да е загуба на работата, съперничество в любовта и какво ли още не.

— И какво означава Тайбане?

— Бане идва от староанглийското бана, което означава „злочестина или проклятие“. Отнася се и за отрова. Например улфсбане, отрова срещу вълци, се нарича така, защото е използвана за убиването на вълци.

— А частта „тай“ от думата?

— Загадка.

— Използват ли се за нещо днес тайбанеските надписи?

— Има слухове, но нищо повече, че някои може да ги използва, за да призовава силите на мрака или за черни ритуали. Надписите са страшни и грешни и само най-дръзката или отчаяна вещица би ги използвала, защото тяхното точно предназначение и смисъл са твърде неясни. Направо си играеш с огъня.

— Вие използвали ли сте ги?

Жената наведе глава.

— Къде е сега тази шистова плоча? – продължи Констънс.

— Била е унищожена много отдавна. Обаче нейният откривател е оставил бележките си.

— За какви бележки говорите?

— Документите на един археолог любител на име Сътър. Съхраняват се тук, в Историческото общество „Старият Салем“. – Жената замълча. – Някои се поддават на изкушението и предприемат това нещастно поклонничество, за да прочетат тези документи.

— И?

— По-късно всички са съжалявали.