Блондинка от Маями

Мразя изненадите

Както винаги в последния ден преди делото аз се мъчех да открия какво съм пропуснал. Ровех из документите, прелиствах показанията, преглеждах за стотен път списъка на веществените доказателства и нахвърлях идеи за встъпителната си реч. Толкова бях увлечен, че забелязах влизането на Синди едва когато тя пъхна под носа ми факс от три страници.

— Току-що пристигна от кабинета на щатския прокурор.

Хвърлих едно око на документа.

— Какви ги върши Ейб?

Сякаш по сигнал прекият телефон зазвъня. Вдигнах слушалката и Ейб Соколов излая името ми. В живота понякога става така. Но този път не беше съвпадение.

— Джейк, ще получиш допълнителен списък на свидетелите, ако вече не си го получил — уведоми ме той.

— Тъкмо го разглеждам — казах аз — Какви са тия глупости? Точно преди процеса.

— Само две нови имена и ще ти дам възможност да ги разпиташ преди почивките — бързо обеща той.

Прегледах документа. Двама свидетели, за които никога не бях чувал — единият с адрес в Рим, другият от Хампшър. Англия.

— Кои, по дяволите, са Лучано Фавиола и Мартин Кент?

— Бивши интимни приятели на клиентката ти. Преди четири години тя прегазила Кент със собствения му ягуар, или поне се опитала. Заплашила го и с пистолет, но не стреляла. Колкото до Фавиола, преди две години се е опитала да го убие в Италия. Стреляла два пъти, но не улучила.

— И какво? — попитах аз, ядосан на Ейб и двойно по-ядосан на Криси, че не ми е казала. — Аз пък веднъж ударих противников нападател. И това ли ще извадиш наяве?

— Джейк, според прецедента по делото „Уилямс“ това доказва склонност към определено деяние.

— Друг път! Това не ти е някаква отровителка, дето се отървава от петима съпрузи поред с арсеник в омлета. Чиста глупост, опит да предубедиш съдебните заседатели чрез странични факти, ако изобщо са факти.

— Всичко е истина. Ще ти пратя по куриер полицейските сводки.

Исках да ощастливя старото си приятелче Ейб с няколко подбрани епитета, но Синди ми изправи знак, че ме търсят по другата линия.

Беше Гай Бърнхард. Имало нещо важно. Много важно. Може ли да дойда веднага?

За пръв път попадах в хола на Гай Бърнхард. Е, бях надничал през щорите. Сега зяпах през прозореца към някогашното си скривалище сред бодливите розови храсти. Усетих, че Бърнхард ме гледа и виновно извърнах очи към глиганската глава на стената.

— Обичаш ли лова? — попитах любезно аз.

— Не, татко беше по тая част. На този звяр му видя сметката в гората северно от Сопчопи. Дъртото копеле изкормило две хрътки. — Гай ми намигна — Глиганът, де. Не баща ми.

Доктор Лорънс Шийн седеше с чаша бърбън на кожения диван и лениво подрусваше ледените кубчета.

— Рогата пък са от елен, застрелян в Монтана — посочи Гай към отсрещната стена. — Аз не си падам по стрелбата и убийствата на живи твари. Градинар съм. Създавам живот.

— Като бог — обади се Лорънс Шийн.

Кривата му усмивка издавяше, че е наблегнал на бърбъна доста преди моето идване.

— Ти предпочиташ една хубава бира, нали? — попита ме Гай.

— Понякога може и две-три — отговорих аз.

Той се наведе над бара, отвори малкия хладилник и извади голяма зелена бутилка с порцеланова запушалка.

— „Гролш“, прав ли съм?

— Откъде знаеш?

Той се разсмя.

— Винаги проверявам с кого си имам работа.

Гай ми донесе бирата и се настани на дивана с чаша чист бърбън. Тази вечер нямаше дайкири с манго и прочие измишльотини. Само мъжки напитки — бира и бърбън. Гай дъвчеше незапалена хаванска пура. Разпознах марката — „Беликосос Финос“, такава пушехме с момчетата в неделя вечер след победите. В интерес на истината — и след загубите. Таванският вентилатор свистеше над главите ни. Навън дърветата вече бяха обрани и се готвеха за идващата зима.

— Само за едно питие ли ме викнахте, или да обсъдим подбора на заседателите?

— Всъщност нито едното, нито другото — каза Гай, опипвайки ръба на бледосивата си гуаябера. — Лари иска да сподели с теб някои нови доказателства.

— Нови доказателства? Утре заставаме пред съда, а вие ми вадите нови доказателства?

— Изчезналата касета — подхвърли небрежно Шийн.

— Каква изчезнала касета? — попитах аз по-високо, отколкото ми се искаше.

— О, всъщност не беше изчезнала. На последния сеанс изключих записа. Но резервният касетофон продължаваше да се върти.

— Не си ми казвал, че е имало резервен касетофон.

Шийн отпи глътка бърбън.

— Е, това щеше да провали изненадата.

Той се изкиска. Изглежда, имаше солидна преднина с пиенето.

Мразя изненадите. В гостната се бе настанала тишина, нарушавана само от неуморното фучене на вентилатора. Огледах Лорънс Шийн. Над ушите му бе набола черна четина, а козята брадичка се нуждаеше от подкастряне. Трябваше да посъветвам главния си свидетел да спре с пиенето и да се погрижи за външния си вид. Но най-напред трябваше да реша дали все още е мой главен свидетел.

— Значи искате да ми разкажете за тая касета? — попитах аз.

— Всъщност — каза Гай Бърнхард — сметнахме, че би желал да я чуеш. Как беше онази поговорка, око да види, ръка да пипне.

— Res ipsa loquitur — спомних си аз една от максимите на Чарли Ригс. — Всяко нещо говори само за себе си.

— Че говори, говори — съгласи се Бърнхард. — И още как!

— Обмислих онова, за което говорихме вчера — изрече гласът на Криси.

— Потребността от цели? — попита Шийн. Вече го бях чувал.

— Не. Онова, за което говорихме после.

Кратко мълчание.

— О, това ли?

— Взех решение, което няма да ти хареса — изрече Криси на записа.

— Може би не трябва да ми го казваш.

Този път разговорът звучеше още по-зловещо.

— Но след като ти разказах всичко останало, смятам, че трябва да споделя и това.

— Добре тогава. Но първо нека…

Скърцане на стол и шумолене на хартии. Щрак. Всичко това вече го бях чувал. Но сега следваше нещо ново.

— Изключен ли е? — попита Криси.

— Да — отвърна Шийн.

— Е, както ти казах, обмислих нещата… Купих си пистолет.

— Мислех, че само ще си представяш.

— Не. Това не стига. Трябва да го убия.

— В преносен смисъл? Като част от терапията?

— Стига, Лари Ти нямаше предвид това. Не може да си го мислил.

— Нищо не съм имал предвид. Говорех за някои предполагаеми действия, изцяло с лечебна цел.

— Снощи взех решение. Не можех да спя. От седмици насам не съм спала както трябва. Мъчат ме главоболия и кошмари.

— Това е част от процеса. Болката излиза навън.

— Не, не излиза. Може би след…

— След?

— Ще убия баща си, задето ме изнасили. Ще го убия, задето съсипа моя живот и живота на мама.

— С какво ще помогне това?

— Не знам. Но ще го направя. — Криси и изхлипа, после подсмръкна. — Ти разкри какво ми е сторил онзи негодник. Сега знам защо всичко в живота ми е толкова…

— Ще те хванат.

— Онзи ден гледах по телевизията как една жена застреля мъжа си, след като я беше пребил. Оправдаха я.

— Не знам.

— О, Лари, недей да се оклюмваш — Смях, последвано от тихо ридание. — Забавно, нали. Уж ти ме лекуваш, а сега аз те успокоявам.

— Знаеш, че не мога да поема отговорност за подобна постъпка.

— Не можеш да ме спреш.

— Дори не съм сигурен, че говориш сериозно. Повечето хора така и не осъществяват мечтите си за отмъщение.

— Ти ми помогна много — каза тя. — Просто ще се радвам, когато всичко свърши.

— Кое, терапията ли?

— Не, Лари, когато онзи негодник умре.

Раздаде се звън на лед по стъкло. Гай Бърнхард отпи глътка бърбън и зачака да кажа нещо. Лари Шийн крепеше чашата си с треперещи длани. Бърнхард ме огледа с лукава усмивка.

— Какво мислиш сега за скъпата си клиентка?

Не можех да проговоря. Не можех да мръдна. На плещите ми тежаха стотина бетонни тухли.

Тя ме беше излъгала.

Колко пъти бях засичал в лъжа някоя свидетелка, за да се обърна веднага към заседателите с „Щом ви излъга веднъж, значи пак ще излъже. Как можете вече да й повярвате за каквото и да било?“

За какво друго ме бе излъгала Криси? Дали и шепота в затъмнената спалня не беше част от някакъв сложен кроеж?

След малко казах:

— Ти ще отидеш в затвора, Шийн. Ще ти отнемат лекарските права и отиваш право в затвора.

— За какво? — Шийн се разсмя нервно.

Искаше ми се да му натъпча в гърлото проклетите кубчета лед.

— Подстрекателство към убийство, възпрепятстване на правосъдието и още куп неща. Соколов умее да ги измисля.

— Хайде да обсъдим положението — изрече снизходително Бърнхард. Личеше кой командва парада. — Лари, какво ще речеш?

— Още не съм дал показания, тъй че няма лъжесвидетелство — отговори предпазливо Шийн. — Може да съм те подвел, като не извадих касетата по-рано, но заблуждаването на адвокат едва ли е възпрепятстване на правосъдието.

Бърнхард избухна в смях.

— Прав си, по дяволите! По-скоро помага на правосъдието.

— Колкото до подстрекателството — продължи Шийн, — не съм и сънувал, че пациентката ми ще осъществи фантазиите за убийство на баща си, и в никакъв случай не съм я насърчавал.

— Фантазии? Тя каза, че си е купила пистолет. Каза, че ще го убие.

— Просто игра. Криси в ролята на ангел отмъстител. Това беше част от терапията. Или поне аз така си мислех. За жалост изглежда, че Криси ме е направила на глупак. През цялото време е планирала да извърши убийство.

— А вие двамата направо се шашнахте от изненада, нали?

— Откровено казано, шокиран съм от постъпката й — изрече Шийн с убедителност, заради която биха го изхвърлили от всеки ученически театрален кръжок. — Мислех си, че терапията напредва много добре. Може би наследниците имат основания да ме съдят, че не съм предупредил Хари за заплахите на Криси. Но в тази област законът е доста неясен, нали Джейк? При конфликт между интересите на пациента и тези на трето лице, лекарят трябва да разполага с категорични доказателства, за да наруши тайната. Мисля, че съм стъпил на здрава почва както в криминалното, така и в гражданското право. От прокуратурата няма да ме преследват, след като осъдят клиентката ти. Те обичат да приключат досието на чисто, нали? — Той се обърна към Гай Бърнхард с лека усмивка. — А не вярвам Гай Бърнхард да подаде жалба срещу мен.

Бърнхард се ухили и допи бърбъна.

— Естествено, че няма да подаде! — изкрещях аз. — Напротив, ще ти плати!

Вече всичко се изясняваше. Как можах да бъда толкова глупав? През цялото това време ме смущаваше, че Гай Бърнхард помага на жената, убила баща му. Но разбира се, той изобщо не й бе помагал.

— Значи беше замислил да убиеш баща си и подлъга бедната Криси да го направи — казах аз.

— Бедната Криси? — промърмори замислено Гай. — Бедното богато момиче. Всички толкова се тревожеха за нея.

— И това ли е всичко — твоята завист, твоята омраза към нея?

— Далеч не е всичко — обади се Шийн.

— Млъквай, Лари. — Бърнхард насочи пурата към своя приятел, после към мен. — Ласитър, не разполагаш с никакво доказателство в подкрепа на тези налудничави обвинения. Всъщност имаш доказателства само за факта, че скъпата ми сестричка застреля баща си пред цял куп свидетели, след като заявила пред микрофона, че възнамерява да стори точно това.

— Ти си я подвел — изревах аз. — Накарал си този въшлив доктор да й втълпи фалшиви спомени на една неуравновесена млада жена, после си я оставил да свърши мръсната работа. И мен подведе. Накара Ръсти Маклийн да ме покани в „Параноя“ онази вечер. Искал си да бъда там, да я видя, може би дори да хлътна по нея. Но искал и още нещо. Искал си да загубя делото.

Бърнхард благоволи да се усмихне.

— Знаеш ли какво каза Ръсти за теб?

— Сигурно, че съм прекалено бавен, за да спра нападение на крилото, и достатъчно тъп, за да повярвам в тая скалъпена история с потиснатите спомени.

Бърнхард си наля още един бърбън и се върна, без да ми предложи втора бира.

— Всъщност каза, че си по-умен, отколкото изглеждаш.

— Не, тъп съм като галош. Ти ме прецака. Утре отивам на съд, а нямам защита. Нито временно умопомрачение, нито посттравматичен стресов синдром, нито каквото и да било. Нищо нямам, а дори да реша да признаем непредумишлено убийство, Соколов няма приеме. Защо да се съгласи? Разполага с очевидно предумишлено убийство, тъй че няма да ни предложи споразумение. А ти си предвидил всичко. Защото при непредумишлено убийство Криси може все пак да получи наследството. Но с предумишленото е друга работа. Получаваш всичко, както си планирал от самото начало. Накара Криси да ти свърши мръсната работа, а след това провали зашитата й.

— Напротив. От една страна съм разярен, че Кристина уби татко. От друга страха, я обичам и съжалявам като роднина. Изпаднал съм във вътрешно противоречие. Страдам от… как беше, Лари?

— Познавателен дисонанс — подсказа Лари Шийн.

— Познавателна простотия! — озъбих се аз.

— Твоите проблеми обаче са далеч по-тежки, а изборът крайно ограничен продължи Бърнхард. — Особено като се има предвид онова, което ни каза Ръсти: че по принцип си честен адвокат.

— Няма такова животно — обади се Шийн.

Бърнхард не му обърна внимание.

— Докато бил спортен агент, Ръсти влязъл в спор с един свой клиент за комисионата. Имало чернова на договора и спортистът я бил подписал по погрешка. Ръсти искал да представи пред съда черновата за оригинал. А ти си я скъсал.

— Това щеше да бъде измама — казах аз. — Никога не лъжа съда и на клиентите не позволявам да го правят.

— Колко доблестно — каза Бърнхард. — И си загубил от цялата работа. Без фалшивия договор не е имало какво да правиш в съда.

— Както ще загубиш и този път — намеси се Шийн.

Почвах да се чудя дали Бърнхард не го е наел вместо хор от митична трагедия.

— Накарай я да си признае убийство при смекчаващи обстоятелства — изрече властно Бърнхард. — Двайсет години присъда, след дванайсет ще е на свобода. Естествено, губи своя дял от наследството.

— А ако не се съглася?

— Соколов ще получи касетата — отговори спокойно Бърнхард. — Кристина ще бъде осъдена за предумишлено убийство. Доживотен затвор без право на помилване.

— Нямаш друг избор — обади се Шийн, окуражен от бърбъна. — Пуснат ли веднъж записа пред заседателите, спукана ти е работата. Не бих могъл да помогна, дори и да искам. И Господ не може да ти помогне. Просто няма да имаш какво да правиш в съда, също както в случая с Ръсти.

— Има една малка разлика — казах аз тъй враждебно, че Шийн, без да иска се отдръпна назад на дивана. — Никога не съм обичал Ръсти.