Блондинка от Маями

Зоната на сблъсъка

— Отцеубийство — изрече с погнуса доктор Чарли Ригс. — Престъпление, познато още от Библията.

— И от митологията — добавих аз.

— Едип, разбира се — каза Чарли. — И още… чакай да видим.

Да разговаряш с пенсиониран съдебен лекар е като да играеш покер с идеи вместо карти. Днес обаче бе мой ред да раздавам.

— Орест — казах аз. Рядко ми се случва да надприказвам Чарли, затова държах да използвам възможността докрай — Орест обезглавил майка си Клитемнестра, защото организирала убийството на баща му Агамемнон.

Той ме изгледа като любящ учител. Забавно е да докажеш, че не си пропилял петте години учение в Пенсилванския университет. Като първокурсник ме поканиха в студентския театрален клуб да играя Големия Жул от пиесата „Момчета и кукли“, навярно защото останалите от трупата имаха телосложението на Майкъл Фокс. Оказа се толкова интересно, че зарязах физкултурните специалности и се насочих към актьорското майсторство, където поемах най-вече ролите на едри и тъпи образи. Знам, ще речете типажи. Любимата ми роля беше на Лени от „За мишките и хората“ и още си спомням как залата се разхълца, когато помолих Джордж да ми разкаже за къщичката, а той извади пистолета от джоба си. „И ще се грижа за зайците“ — казах аз, а Джордж се прицели в тила ми и публиката почна да подсмърча. Само за едно съжалявам — че баба не беше там.

Както и да е, ето че две кариери по-късно отново играех роли, но вече пред съдии и съдебни заседатели. В момента обаче слушах от стария си приятел какво пише в протокола за аутопсия, който бе успял да докопа благодарение на бившите си колеги от моргата.

Куршумите не би трябвало да убият Хари Бърнхард, обясни Чарли Ригс. И нямало да го убият, ако имал здраво сърце. За жалост дългогодишната употреба на бърбън от Кентъки, говеждо от Канзас и пури от Куба му била докарала седемдесет и пет процента задръстване на коронарните артерии.

— Шокът от стрелбата е предизвикал мощен прилив на адреналин — каза Чарли, прелиствайки протокола. — В комбинация с блокираните артерии това би трябвало да го убие на място.

— Но не го уби — възразих аз — Той оцеля. Казват, че операцията била успешна.

— Да, извадили куршумите и спрели кръвоизлива. Но между бара и операционната зала организмът му е претърпял няколко тежки шока, особено пък за човек с увредени артерии. Докато се възстановявал в интензивното отделение, клетият мистър Бърнхард изпаднал в спонтанна вентрикуларна фибрилация. Мускулните влакна на сърцето не получавали достатъчно кислород. — За илюстрация Чарли бързо разтвори и сви юмрук. — Сърцето трепери, тресе се, но не изпомпва кръв. Сърдечната дейност спира. Лекарският екип се опитва да я възстанови, но не успява. Смъртта е неизбежна.

— Но когато го качиха в линейката, той беше добре — казах аз.

— Добре ли?

Едната рошава вежда на Чарли подскочи нагоре. Беше използвал тази мимика стотици пъти, за да покаже на съдебните заседатели, че адвокатът отсреща е гола вода. Чарли Ригс бе работил като главен съдебен лекар на област Дейд цели двайсет и пет години, преди да се оттегли на островите, където днес лови риба и пие домашното уиски на баба Ласитър. В момента седеше в моя кабинет високо над булевард „Бискейн“ и споделяше мъдростта си съвършено безплатно, ако не броим обещанието да му купя нова въдица. Беше дребен, брадат, кривокрак и носеше стари очила, закрепени от едната страна с изкривена рибарска кукичка. В ъгълчето на устните му стърчеше изгаснала лула от морска пяна.

— Добре ли? — повтори той. — Кръвта на мистър Хари Бърнхард бликала от три огнестрелни рани. Дори четири, ако броим пениса и бедрото, засегнати от един куршум.

— Добре, да броим пениса. Ако беше мой, непременно щях да го броя. — Аз прелистих рапорта на санитарите и болничните документи. — Но той е оцелял след операцията, при която лекарите извадили куршумите и спрели кръвоизлива. След като го закърпили и прехвърлили в интензивното, състоянието му било критично, но стабилизирано. И това продължило два часа.

— Накъде биеш?

— Сърдечният удар може да няма нищо общо със стрелбата. Може би ще успея да накарам Соколов да я обвини само в опит за убийство, а не…

— Не можеш да поемеш защитата! Ти си свидетел.

— Освен мен има още стотина други плюс касета със запис от охранителната видеокамера. Вече разговарях със Соколов. Той каза, че предпочита да съм насреща му като адвокат, а не като свидетел.

— На твое място не бих го приел за комплимент.

— Соколов е бъркал и друг път. Освен това мис Кристина Бърнхард ме помоли да я защитавам.

— Ти какво, да не си й пъхнал визитна картичка в сутиена, докато е била в безсъзнание?

— Тя не носеше сутиен, Чарли. И бикини не носеше.

— Мили боже!

— Манекенките рядко носят бельо. Пречело на плата да се плъзга по кожата.

Чарли Ригс ме изгледа скептично.

— Откога стана такъв експерт по манекенките?

— Ръсти Маклийн ми обясни това-онова. Всъщност той ме нае. Като неин агент обеща да плати хонорара.

— Гледай да изкопчиш от тоя мошеник солиден аванс — посъветва ме Чарли, — инак няма да видиш и долар.

— С Ръсти сме стари приятелчета. Той ме е запознал с всички кръчми по Източното крайбрежие и с много от жените в тях.

— Дори и в Бъфало ли?

— Особено в Бъфало. Там, освен кръчми друго няма.

Чарли се изкашля неодобрително.

— Никога не съм вярвал на полузащитник, който не смее да прекоси средната линия.

В това отношение Чарли е като треньорите и генералите — много храбро понася чуждата болка.

— Чарли, повярвай ми, никой не обича да прекосява средната линия. Това е зона на сблъсъка.

Така си е. Никой не би желал да връхлети с пълна скорост срещу Дик Бъткъс, Джак Ламбърт или дори срещу вашия покорен слуга Джейк Ласитър, защитник с нежна душа и телосложение на булдозер.

— Не го упреквам, че се страхуваше — каза Чарли. — Просто не даваше всичко от себе си. С теб, Джейк, беше различно. Не ставаше за играч и толкоз. Но се отдаваше докрай и печелеше.

— Другият вариант беше да карам камион с бира — казах аз.

По онова време все още не ми бе хрумнало за адвокатска кариера, надявах се да си изкарвам залъка с честен труд. Но в едно отношение Чарли Ригс имаше право. Ръсти никога не използваше таланта си.

Ръсти Маклийн бе роден за спортист. Прочу се още като гимназист в Чикаго, спечели шампионската титла с отбора на „Нотр Дам“ и „Делфините“ даваха мило и драго, за да го примамят. Аз пък играх горе-долу добре в гимназиалния отбор на Корал Шорс, избутах като спортист следването в Пенсилванския университет и попаднах в „Делфините“ по някакво недоразумение. Вероятно в професионалния футбол ме задържаше само някакво перверзно желание да търпя болка или от време на време да я причинявам на някого от противниците. Играех в плътна защита, а напред ме изтегляха само когато контузените станеха толкова много, че треньорът беше готов да вкара дори Хулио Иглесиас.

Ръсти можеше всичко — да бяга, да скача, да играе тенис и с двете ръце. Когато за пръв път попадна на игрище за голф, отбеляза 79 точки. Но мразеше тренировките и обичаше веселбата. Едно скъсване на коленните връзки провали кариерата му, защото нямаше смелостта да изтърпи една година възстановителни процедури. Моята кариера приключи другояче. Връщах се на терена след операции на коляното, няколко счупвания и безброй изкълчени стави, но накрая просто не издържах срещу по-младите и по-талантливи играчи. Избрах да уча право вечерно, защото така денят ми оставаше свободен за уиндсърф.

Чарли помърмори още малко за бившия ми съотборник, след това се върна към протокола от аутопсията, прекъсвайки само колкото да натъпче лулата си и да я запали. Аз се изправих и застанах до панорамния прозорец с изглед към Бискайския залив и океана отвъд него. От трийсет и втория стаж виждах как миниатюрни триъгълни платна се плъзгат по вълните край Вирджиния Кий. Това е живот, а не да се занимаваш ден подир ден с убийства и кражби.

— Казвай, Чарли. Ще дадеш ли показания, че причината за смъртта е сърдечен удар?

— Няма такава работа! — възрази гръмогласно той. — Сърдечният удар е причинен от огнестрелните рани.

— Не бързай толкова — прекъснах го аз. — На тая възраст и с това състояние на артериите Хари Бърнхард е можел да получи сърдечен удар, когато и да било, нали?

— Но не го е получил, когато и да било. Сърдечната му дейност е спряла три часа и половина, след като твоята клиентка — ако наистина е такава — го застреляла в бара. За бога, застреляла собствения си баща!

— Няма ли поне да ми помогнеш за освобождаване под гаранция, Чарли? Извърти някак работите, та да я измъкнем от панделата.

Този път подскочиха и двете рошави вежди.

— Към лъжесвидетелство ли ме тласкаш?

— Не, просто казвах…

— Да излъжа на предварително заседание, сякаш това е по-малък грях, отколкото пред съда. — Погледът му бе остър като кинжал. — Клетвата си е клетва, Джейк.

Спомних си какво бе казал един журналист за опозорения и вече покоен адвокат Рой Кон: „Той лъже само под клетва“. Добре де, защо не? Без клетва и баба знае.

— Veritas simplex oratio est — каза Чарли. — Езикът на истината е прост. Но лъжите, извъртанията, клеветите неусетно те оплитат в паяжината си.

Мразя да споря с Чарли Ригс, защото винаги се оказва прав, а проклетата му северняшка почтеност най-често държи и мен в правия път.

— Съдебният състав се събира утре — казах аз. — Надявах се да уговоря Ейб Соколов за по-леко обвинение…

— Джейк, откога се знаете с Ейб?

— Още откакто той гонеше дребни джебчии, а аз бях зелено адвокатче и се учех как да замазвам фактите, да мамя съдебните заседатели и да преча на правосъдието.

— Тоест, откакто беше в служебната защита.

— Точно това казах.

— Значи познаваш Ейб, откакто си адвокат.

— То пък един адвокат…

Чарли Ригс приведе глава настрани и ме огледа като разочарован наставник.

— Добре де, Чарли — рекох аз, — знам накъде биеш. Ейб е голям дървеняк и би трябвало да съм наясно. Просто си мислех, че случаят е особен. Млада жена без полицейско досие, която не представлява заплаха за обществото…

— Вярно. Няма друг баща за убиване.

— Чарли, толкова години си работил за обвинението, че вече нямаш усет за честна игра. Станал си копой на прокуратурата.

— Копой ли? — Той изръмжа и замахна с лулата на среща ми. — Просто съм обективен, а ти не си.

— Естествено, че не съм! — Сега бе мой ред да повиша глас — Аз съм адвокат на Кристина Бърнхард, неин защитник срещу могъщата сила на прокуратурата и срещу всеки друг, решил да й причини зло.

— А какво заслужава според теб? Условил присъда, порицание, общественополезен труд?

Вдигнах рамене, сякаш исках да кажа: „Защо не?“

— Погледни истината в очите, Джейк. Захванал си се с процес за убийство, и то загубен от самото начало.

— Не ме подценявай, Чарли.

— Никога не съм те подценявал. Просто си мисля, че понякога не усещаш как навлизаш в зоната на сблъсъка.

Дъвчех зад бюрото сандвич с кюфте и салата, когато моята секретарка Синди влезе, намуси се и пъхна пръст в оранжевите си къдрици.

— Ако не хванеш рак от нитратите и бензопирена, сто на сто ще се гътнеш от пестицидите и тежките метали.

— Какво? — сепнах се аз и изръсих капка мазнина върху разгърнатата папка с иск за телесни повреди.

— Тази отвратителна мазна животинска плът, която ядеш, ще те убие. Излишъкът от белтъчини ще доведе до бъбречна недостатъчност, а антибиотиците в крайна сметка понижават съпротивата срещу инфекции.

— Добър апетит — рекох аз и протегнах мазния сандвич към нея.

— Знаеш ли, че производството на храни от животински произход изразходва двайсет процента от енергийните ни запаси? Знаеш ли, че седемдесет и пет процента от водата ни отива за отглеждане на добитък?

— И одобрявам това до последната капка. — Оригнах се. — Откъде ги вадиш тия проценти?

— От дружество „Вега“ — каза тя и се тръшна на едно от двете креела за клиенти, върху чиито подлакътници бяха оставиш отпечатъците си множество потни длани.

О, вегетарианците. Никакви животински храни, включително млечни продукти, яйца и мед. Представях си ти като шайка мършави откачалки, които преживят водорасли и вдигат аларма срещу нормалните човешки потребности от бифтеци или омари.

— Какво имаш за мен? — попитах аз.

Синди прегледа бележника си.

— Роберто Кондом е в чакалнята — каза тя с приглушен смях. — Толкова правни услуги му вършиш, че се чудя защо не го уредиш и с една смяна на името.

— Не ти ли харесва Роберто?

Тя сбръчка носле. В днешно време хората просто нямат чувство за хумор.

— Както и да е, размърдай се — нареди Синди. — В три имаш среща с Ръсти Маклийн в дома му. В пет с Кристина Бърнхард, в дома й.

— Много смешно, Синди.

В момента домът на Криси се намираше в женския затвор, където я държаха без гаранция. Поне засега.

— Боби, изглеждаш страхотно!

— No se1. Джейк. Тоя път искат да ми лепнат ефективна присъда.

— Какво? Пак ли те спипаха да ловиш омари?

Моят клиент ме погледна обидено.

— Джейк, mi amigo2, освобождавах ги от капаните. Не помниш ли как ме защити последния път? — И той леко повиши глас, имитирайки доста успешно част от пламенната ми заключителна реч. — Роберто Кондом, защитник на околната среда, приятел на флората и фауната, на млекопитаещите и членестоногите.

— Можехме и да спечелим — напомних му аз, — ако онези от морския патрул не бяха открили в камионетката ти сандъци с лед и триста бройки умъртвени омари.

Роберто сви рамене. Такъв е животът. Той беше на около трийсет и пет години, мършав като тореадор, със зализана назад черна коса, тънки мустачки и дълги бакенбарди, напомнящи ятагани. Обикновен носеше бледосиня риза с широки ръкави и бели ленени панталони. Макар че приличаше на жиголо от архивен филм, истинската му стихия не бяха хотелските фоайета, а блатата.

Като крадец Роберто имаше много тясна especialidad3 кражби на живи животни. И с пръст не докосваше чужда кола, но отмъкваше говеда от фермите край Окала. Не посягаше на чужди пари, но веднъж се вмъкна в магазин за домашни любимци и обра всички тропически рибки. Събираше нелегално яйца от морски костенурки, за които някои botanicas4 в Малката Хавана плащаха по сто долара на парче, защото се смяташе, че възстановяват мъжката сила; крадеше редки орхидеи от резервата Факахачи и малки щраусчета от Сафари Парк. В момента на краката му имаше ботуши от щраусова кожа, които вървят по около хиляда долара чифта. Освен ако донесеш на обущаря готов материал.

Роберто презираше криминалните престъпления, особено търговията с наркотици. Така го бях отървал преди време, когато вкара нелегално в страната седемстотин питона, а неговият партньор му погоди голям номер: натъпка ги с кондоми — да бе, майтап и половина, — пълни с кокаин. Преди змиите да напуснат Богота, някой напъхал пакетите в анусите им и след това ги зашил — без съмнение трудна работа, макар че досега не съм я срещал в обявите за търсене на работна ръка. Когато на митницата спипаха змиите и откриха от какъв запек страдат, Роберто бе обвинен в контрабанда на наркотици и жестокост към животните. На процеса той се яви с любимата си двуметрова боа Бозо около шията и заяви, че обича змиите и никога не би им причинил зло. Съдебните заседатели отсъстваха само двайсет минути, после го пуснаха да си върви. За Коледа Роберто ми подари яке от змийска кожа, която изглеждаше някак позната, но чак след няколко месеца забелязах, че Бозо се е изгубил.

— Какво е, щом не са омари? — попитах аз. — Раци, сюнгери, морски звезди, щъркели? Да не си крал живи корали от резервата Пенекамп?

— Джейк! — възкликна той още по-обидено. После опипа огърлицата си от алигаторски зъби и аз разбрах.

— Алигатори! Бракониерствал си из Евърглейдс.

— Chingate!5 Не съм бракониер. Имам си разрешително.

— За шест алигатора на сезон.

— Шест! — изсумтя той. — Как да си изкарам хляба с шест бройки? За една кожа взимам двеста долара, а после разните лъскави магазини в Бар Харбър продават чантичките двайсет пъти по-скъпо.

— Така е, няма правда на тоя свят.

— Verdad6. Дори да простреляш голям кайман право в окото, часове наред ти се мята из лодката. За да го убиеш, трябва да му натъпчеш тел в гръбнака, а след това газиш до колене в крокодилски лайна.

— Ако ще ме каниш на следващия си лов, забрави!

— Просто ти казвам, че на трудовия човек като мен хич не му е леко.

— Добре де, значи си пролетарий. С колко кожи те спипаха?

— Solamente7 петдесет и седем.

— Божичко, ти си бил сериен бракониер.

— Ами, има-няма три дни работа. По това време на годината би трябвало да ги докарам до сто. Чудна работа, ще знаеш. От шест месеца насам блатата непрекъснато спадат.

— Много ясно, че спадат. Сега сме в края на сухия сезон. Изчакай още няколко седмици и ще ти втръсне от дъжд.

— Да, ама тая година сухият сезон не беше чак толкова сух. Има нещо мътно, казвам ти. Алигаторските леговища са пресъхнали. Гладуват, горките, щото рядко се мяркат костенурки и патици, а пък риболовът отиде по дяволите. Обадих се в Службата по водните ресурси и се представих за един от ония смахнат еколози. Рекоха, че щели да проверят, ама нали ги знаеш чиновниците.

Прибрах информацията в едно от затънтените кътчета на паметта си, като се питах дали ще можем да я използваме. Както винаги Роберто бе с една крачка пред мен.

— Та си мислех, Джейк, може пък да съм правил услуга на животинките.

— Като ги гърмиш с карабина в очите ли?

— По-добре, отколкото да пукнат от глад, verdad? Естествен подбор, оцеляване на най-силните. В известен смисъл аз съм мечтател, изпреварил своето време.

Спомних си думите на Чарли за случая с Криси.

— И какво искаш сега, Боби? Условил присъда, порицание или общественополезен труд?

— Не, мамка му! Аз съм герой, по дяволите. Медал трябва да ми дадат.