Блондинка от Маями

Криси, Криси, Криси

На сутринта съдията Стангър започна с първоначалните инструкции и всички заседатели се приведоха напред, слушайки най-усърдно. Такива са отначало. Напрегнати, нетърпеливи да изпълнят дълга си. След като свикнат с обстановката, а адвокатите вземат да им досаждат с еднообразни въпроси и шумни възражения, заседателите почват да се разсейват или направо да дремят. Понякога си ги представям като герои от комиксите, с облачета над главите, в които има картинки на риболов или еротични сцени. Защо не?

Лично аз си мисля точно такива работи, докато Ейб Соколов се пъчи пред заседателската ложа или съдията повтаря безконечните си наставления.

— Само по себе си обвинението не е доказателство — говореше Стангър — и не бива да го приемате като признак за вина.

Той обясни на заседателите, че не бива да смятат обвиняемия за виновен, ако откаже да даде показания. Това е стандартна инструкция и аз често се възползвам от нея, защото с показанията си мнозина обвиняеми само оплескват още повече работата. На едно от първите ми дела като обществен защитник прокурорът попита клиента ми:

— Как тъй твърдите, че сте невинен, когато петима души твърдят под клетва, че са ви видели да крадете часовник?

— И какво от това? — отвърна праведният ми клиент. — Аз пък мога да доведа сто души, дето не са видели как го откраднах.

Когато клиентът мълчи, обвинението няма право да коментира отказа му да даде показания, а след заключителната реч съдията още веднъж напомня за Петата поправка към Конституцията35. И все пак се чудя какво ли си мислят заседателите. Макар че не го обсъждат дали не си казват: „Бас държа, че ако аз бях невинен, щях да туря ръка върху Светото писание и да кажа истината напук на целия свят.“

По-нататък съдията нареди на заседателите да не разсъждават защо възразяват обвинението и защитата или пък какви биха били отговорите, ако не е имало възражения. Ама че тъпо. Опитай се да не мислиш за розов слон. Само той ще ти е в главата. Каза им още, че встъпителните речи не са доказателства, а просто мнения на двете страни за онова, което ще бъде доказано. Посъветва ги да не обсъждат делото с приятели, роднини и евентуално домашни любимци. И накрая Честния Ейб получи думата.

— Случаят е съвсем прост — започна Ейб Соколов. — Рано привечер един мъж седи в нощен клуб. Нарича се Хари Бърнхард и никого не закача, просто се наслаждава на плодовете от своя труд. Хари е работлив мъж, много е постигнал в живота си, но още много му предстои да постигне. Докато надига чашата, Хари не подозира, че това ще е последното му питие.

Мелодраматично като в слаб филм, помислих си аз. А и не е съвсем вярно за питието — в болницата са го сложили на система.

— А сега ви моля да си представите — продължаваше Ейб. — Една млада жена влиза в клуба и пред десетки свидетели вади пистолет от чантичка на Версаче.

Версаче. С други думи — богата разглезена кучка.

— И както Хари си седи, тази жена с пистолета тръгва право към него.

Хари. Очовечаване на нещастника. Ейб караше заседателите да затаят дъх, докато той кинематографично прехвърля действието ту към злодея, ту към жертвата.

— Жената насочва към Хари пистолет „Берета 950“, който е носила скрит в чантичката си. Скрит от охраната, скрит от Хари, скрит от света, за да може тя да извърши предварително подготвеното убийство. Хари не е имал време да приключи делата си, да се сбогува с близки и приятели. Не е изживял отредения му срок и не е чул гласа господен да го пита, както питал някога Йов: „Видял ли си сенчестите врати на смъртта?“

Йов ли? Да знаят заседателите, че и Господ е на е страната на обвинението.

— Жената, тази жена, седнала тук…

Ейб се приближи до нашата маса и протегна показалец само на педя от носа на Криси Бърнхард. Тя не трепна. Просто си седеше, облечена със стоманеносин костюм на Келвин Клайн и сива копринена блуза.

— Тази жена, Кристина Бърнхард, насочила пистолета към Хари Бърнхард, към своя баща, после жестоко и преднамерено натиснала спусъка. Неведнъж, не дваж…

Триж?

— … а три пъти. Бам! Бам! Бам!

Двама заседатели трепнаха от звуковите ефекти. Другите не, може би защото хроничният синузит на Ейб действаше като заглушител.

— Хари светкавично бил откаран в болницата „Връх Синай“, където лекарите положили героични усилия да спасят неговия живот. Но два часа след операцията сърцето му спряло и смъртта настъпила като непосредствен резултат от стрелбата. За разлика от повечето съдебни дела, на днешното няма съмнение по всичко, което ви казвам. Ще чуете показания на свидетели, които ще потвърдят под клетва, че Кристина Бърнхард наистина е застреляла баща си. Ще чуете показанията на санитаря, хирурга, сестрата и съдебния лекар. Ще чуете, че спирането на сърдечната дейност е било пряко свързано и предизвикано от огнестрелните рани, и следователно ще бъдете склонни да отсъдите, че Кристина Бърнхард е убила баща си и носи отговорност за предумишлено убийство.

Ейб продължи така още известно време, като съветваше заседателите да обърнат внимание на свидетелските показания, да изпълняват инструкциите на съдията Стангър и да изслушат внимателно мистър Ласитър, когато застане пред тях за встъпителната си реч. С едно леко вдигане на веждите и повишаване на гласа Ейб накара внимателно да прозвучи като скептично. Той благодари на добрите хорица за вниманието, каза им, че ще придвижи делото бързо — от което се подразбираше, че всяко забавяне ще е по моя вина, — после си седна с топла и сърдечна усмивка.

Станах и леко се поклоних към съдията. Зад себе си чух щракането на журналистически фотоапарат — колкото и да ги усъвършенстват, все не могат да ги направят съвсем безшумни. Вратата на залата изскърца, после се затръшна. По керамичния под заскърцаха подметки, после някой се изкашля на първия ред. Чувах всичко това, както някога винаги чувах редките одобрителни възгласи и масовото дюдюкане при излизането ми на терена.

— Моите почитания към съда — казах аз, изразявайки уважението си към петвековното английско гражданско право. След това се обърнах към заседателите. — Вчера попитах всеки един от вас, дали ще изчака и представянето на последното доказателство, преди да реши, че обвинението е доказало своята теза извън всякакво съмнение. Всички отговорихте утвърдително.

Заседателите са честен народ. Винаги им припомняй какво са обещали.

— Това е важно при всяко дело, но в нашия случай става съдбоносно, защото това не е обикновен процес, макар някои факти наистина да са безспорни. Криси Бърнхард застреля баща си, който почина по-късно същата вечер. Но ще бъдат повдигнати въпроси за намеренията на Криси и нейното душевно състояние — въпроси, които мистър Соколов не обсъди пред вас.

„И аз няма да ги обсъждам. Или поне няма да навлизам в подробности, защото все още не знам какво да кажа, по дяволите.“

— Тези въпроси са важни, защото не можете да признаете Криси за виновна в предумишлено убийство, ако не сте убедени, че тя е имала безспорното намерение да убие, взела го е преди деянието и е имала същото намерение по време на действията си.

Соколов скочи на крака.

— Възразявам, ваша чест. Встъпителната реч не е за оспорване на законите.

— Нищо не оспорвам, ваша чест — отговорих аз. — Просто изпреварвам инструктажа на съдебните заседатели.

— Възражението се отхвърля, тъй като законът бе цитиран коректно. Но, мистър Ласитър, встъпителната реч се дава за обсъждане на фактите по делото, тъй че не се отклонявайте. Аз съм напълно способен да обясня закона на заседателите, когато му дойде времето.

Реших да използвам точно тънката линия, която ми бе посочил съдията.

— Когато се запознаете с всички доказателства, съдията Стангър ще ви даде указания по закона. Той ще ви прочете правното определение за предумишлено убийство и вие ще приложите този правен стандарт спрямо фактите. Съдията ще ви каже, че за да обявите Криси Бърнхард за виновна, трябва да смятате, че е убила баща си с предумисъл. А после съдията ще ви обясни този термин. „Убийство с предумисъл имаме, когато убийството е извършено след съзнателно решение.“ Сега само ви споменавам това, но фактите ще докажат, че моята клиентка не е взела съзнателно подобно решение.

Заседателите се озадачиха. Кой би могъл да ги упрекне? Аз самия имах чувството, че търся под вола теле. По-добре да използвам най-силното си оръжие — моята красива и предполагаемо невинна клиентка.

— В хода на делото ще научите много неща за Криси Бърнхард. Ще узнаете за нейното детство и болната й майка, ще узнаете защо Криси още невръстна е напуснала своя дом, отказвайки да потърси помощ от баща си и дори да му каже къде се намира.

Криси, Криси, Криси. Нека си я представят като дете дори и сега.

— Ще узнаете, че жертвите на този трагичен случай всъщност са две.

Много добре! Да прозвучи като нещастен случай.

Аз пристъпих до ложата и погледнах най-искрено хората в нея.

— Процедурата тук е свещена, тя представлява връх на нашата демокрация. — Обърнах се и положих ръка върху облегалката на свидетелския стол. — Тук се приема само истината и нищо друго, освен истината. Вие също не бива да приемате нищо друго, освен цялата, неподправена, неразкрасена истина. Ако от този стол, този трон на истината чуете лъжи, фалшификации и измами, ако у вас се породи съмнение във вината на Криси Бърнхард, трябва да я оправдаете.

Ако пантофката не стане на Пепеляшка…

— Възразявам — обади се Соколов. — Това е за заключителна реч.

Съдията мълчаливо му махна с ръка. Лично аз рядко възразявам по време на встъпителните речи. В предишната ми кариера, когато поемеш топката, могат да ти се случат три неща, две от тях неприятни. Същото е и тук. Възразяваш ли от самото начало, съдията може да отхвърли възражението или просто да не ти обърне внимание.

Продължих да приказвам, като обясних на заседателите, че сега съм като техен шофьор и заедно ще потеглим по пътя на следствието, покривайки в движение фактите. Но пътят е труден, осеян с дупки и опасни завои. Смътно намекнах за сексуално насилие, без да навлизам в подробности. Не споменах доктор Шийн по име, но докато стоях пред ложата, преглеждах бележките си, мъчех се да надникна в очите на заседателите и се озъртах към публиката, където съдебната журналистка Брит Монтеро си водеше записки, аз изведнъж осъзнах, че нямам избор. Трябваше да призова Шийн. Той бе станал истинският ни враг. Можеше да хвърли съмнение върху възстановените спомени, да докаже предумисъл чрез касетата и да изсипе цял куп лъжи, за които нямаше да съм подготвен. Но не разполагах с нищо друго. Ако успеех да докажа, че е имал мотив да убие Хари Бърнхард, щях да прехвърля пистолета в неговите ръце. За да имаме шанс, трябваше да го унищожа. Не успеех ли — той щеше да ни унищожи.